Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс АПК.

Образувано е по касационна жалба от Ц. Г. Б. с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. против решение № 2344/9.12.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2252/2016г. С него се отхвърля жалба на Б. против решение № 2153-15-225 от 7.09.2016г. на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта му, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/ПР-3045-15-115 от 1.08.2016г. на длъжностното лице по чл. 98 КСО.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209 т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съоблражения:

Производството пред администрантивния съд е образувано по жалба на Ц. Б. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. С него се заличава като погасено по давност задължение на Ц. Б. по разпореждане протокол № 3045-15-115/1.08.2016г. съгласно чл. 115 КСО за периода от 1.01.2006г. до 31.12.2010г. в размер на 26269.31 лева, от които главница в размер на 11419.37 лева и лихва за минало време в размер на 14849.94 лева и оставя без уважение жалба вх. № 1012-15-212/12.08.2016г. в останалата част. В останалата част се разпорежда възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия от Ц. Г. Б.. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е по делото, че с предходно разпореждане въпросите с размера на пенсията...