Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 3019 от 02.05.2017 г. по адм. дело№ 12248/2016 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 9 състав.
С обжалваното решение по жалба на [фирма] е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600007447 от 20.07.2016 г., потвърден с решение № 2002 от 11.11.2016 г. на директора на дирекция“ОДОП“ – гр. С..
Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не е издирил и приложил относимите към спора материалноправни норми, като изводите му са в противоречие с доказателствата по делото и се основават само на констатациите в съдебно-счетоводната експертиза. Посочва, че от справка на службата по вписванията за периода 01.01.1992 г. – 22.05.2017 г. недвижимите имоти, които са собственост на [фирма], са ипотекирани и не могат да служат за покриване на публичните задължения на дружеството. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения акт за дерегистрация. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – [фирма], не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на...