Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – В. Т при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП / – гр. В. Т, против решение № 96/05.04.2017 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 705/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000415010644-091-001/20.07.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – В. Т, потвърден с решение № 323/13.10.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т при ЦУ на НАП, и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 4 460 лева.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 7 513, 40 лева.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. 3 - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Е. и заявява претенция за присъждане на направените разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа...