Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – гр. [населено място] срещу решение № 3204/09.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1086/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 22002215007592 – 091- 001/10.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 2263/20.12.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП досежно установена солидарна отговорност на [фирма] по реда на чл. 177 ЗДДС за данъчен период на месец януари 2010 г. за невнесени задължения за ДДС от [фирма] по фактура № 19/29.01.2010 г. в размер на 5 044 лв. главница и 3 220, 13 лв. лихви за забава. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора спорът се свежда до това дали договорените цени за рекламните услуги се отличават значително от пазарните цени на същите услуги, съответно дали е налице хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 2, предложение трето ЗДДС.Пва се на съдебно-оценителната експертиза, според която цената на процесната доставка е справедливата цена на услугата. В тази връзка в касационната жалба се сочи оплакване, че неправилно съдът не е кредитирал тази експертиза без правна аргументация. По повод на това оплакване в касационната жалба са изложени конкретни възражения относно мотивите на съда за некредитирането на експертизата и използвания от нея метод за определяне на пазарната цена на рекламните услуги – метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци с твърдения от касатора, че този метод...