Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 3489 от 23.05.2017 г. по адм. дело № 2897/2017 г. по описа на Административен съд София град, Трето отделение, 61 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221016002083-091-001 от 07.12.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърден с Решение № 248 от 20.02.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения по ЗДДС в размер на 63 681, 63 лева ведно със съответните лихви по осъществени доставки от [фирма] с получател [фирма] за данъчен период м. 09.2015 г., м. 10.2015 г. и м. 11.2015 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно АССГ е приел законосъобразност на РА в посочената част и квалифицирането на доставките към [фирма] като такива по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Посочва, че от събраните по делото доказателства е видно, че дружеството – получател е вписано като търговец във Великобритания, същото осъществява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, предл. 1 от ЗДДС, като ЗДДС не поставя изискването лицето да е регистрирано за целите на ДДС съгласно българския национален закон или Закон за ДДС на друга държава членка. Позовава се на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, като счита за неправилно приетото както от приходните органи, така и от първостепенния съд, че получателят [фирма] е данъчно незадължено лице. Допълва, че необосновано съдът е достигнал до...