Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби подадени от страните в производството.

Първата касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика”- София, срещу решение №1355/02.03.2017 г., постановено по адм. д.№7899 по описа на Административен съд-София град за 2015 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт №Р-22221014000162-091-001/14.04.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №1019/09.07.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – София, като е отменен начисленият допълнителен ДДС за горницата над 264 454.21 лв., за данъчни периоди месец август и месец септември на 2014 г., по фактури издадени на [фирма] и [фирма]. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Налице са всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, като това основание е различно от установеното от органите по приходите. Не е извършена от съда преквалифицирал основанието на задължението, като е изменил РА и е намалил задължението на ревизираното лице. С това е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК и на чл. 236, ал. 2 от ГПК. При произнасянето си, съдът не е мотивирал своите правни изводи и не се е произнесъл по фактическите и правни доводи както и по възраженията на страните, като и не е обсъдил събраните по делото доказателства. Съдът, е бил длъжен да издири приложимото право, независимо дали в оспорения акт или в решението на административния орган постановено при произнасянето след административното обжалване са посочени...