Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Б., чрез пълномощник адв. С. И., против решение № 165 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1811/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане рег. № 434зз-355/30.08.2015 г., издадена от оперативен работник при [номер] РУ – [населено място].
По наведени в касационната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена, алтернативно да бъде прогласена нейната нищожност. Претендира се присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответната страна по касационната жалба – Д. Б. Г., на длъжност оперативен работник при [номер] РУ – [населено място], редовно призован, не ангажира становище по делото, не се явява в съдебно заседание.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Х. Г. Б. срещу заповед за задържане на лице рег. № 434зз-355/30.08.2015 г., издадена от оперативен работник при [номер] РУ – [населено място], с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа.
За да постанови този резултат, АС – Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване и приложимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
Съобразно предписанието на чл. 168, ал. 1 АПК, вр. чл. 146 АПК, съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички посочени в закона основания, надлежно е установил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е формирал и аргументирал крайния правен резултат.
Настоящият касационен състав намира обжалваното решение на АС – Бургас за законосъобразно – същото е постановено при правилно тълкуване и прилагане на приложимия материален закон.
Правилни и обосновани са изложените от съда съображения във връзка с възражението за нищожност на оспорения административен акт. Не се установява при издаването му да е допуснато нарушение, което, с оглед тежестта и интензитета си, да е довело на практика до липса на валидно отправено от административния орган волеизявление и невъзможност за пораждане на целените със същото правни последици.
Правилно е и заключението на административния съд за липса на основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР, в предписаната от закона форма, и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В нея е посочено както правното основание, въз основа на което се издава – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, така и фактическите обстоятелства, мотивирали в конкретния случай административния орган да пристъпи към упражняване на нормативно установеното му правомощие по налагане на принудителна административна мярка „задържане на лице за срок до 24 часа“ спрямо Х. Г. Б..
Съответен на закона е изводът на съда, че задържането на Х. Г. Б. е било осъществено при спазване на предвидената в чл. 72 – чл. 74 ЗМВР процедура. От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на задържания е бил извършен обиск, същият е бил запознат с основанията за задържането си и са му били разяснени правата по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Х. Г. Б. лично е попълнил и подписал декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР, а върху заповедта за задържането му са положени както неговият, така и подписът на задържалия го полицейски орган.
Следва да бъде споделен като законосъобразен и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи категорично вината на лицето за извършено престъпление по смисъла на НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС), нито да са изяснени по безспорен начин всички факти и обстоятелства относно обективната страна на престъплението. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на дадено престъпление или да е съпричастен към извършването му, което обстоятелство дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.
В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказва, че такива данни по отношение на касационния жалбоподател са били налице. При издаване на заповедта полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, сочещи на предположението, че лицето Х. Г. Б. може да е извършител на престъпление по смисъла на НК. В случая дадената от полицейския орган в процесната заповед правна квалификация на деянието на Б. е без значение, такава квалификация дори не е необходима. Достатъчно е наличието сведения, годни да породят предположение у органа, че проверяваното лице е съпричастно към извършването на противоправно деяние. Изводът за наличие на данните в конкретния случай се извлича от анализа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка – докладна записка рег. № БП434ЗМ-984/30.08.2015 г., обяснение на Х. Г. Б. от 30.08.2015 г. и сведение от Г. Г. И. от същата дата.
Следва да се отбележи, че задържането до 24 часа по ЗМВР съставлява административна, в случая полицейска, принуда, предвидена от закона с цел обезпечаване дейността на тези органи по разкриване и разследване на престъпленията. По-конкретно мярката е установена с оглед улесняване действията на компетентните органи по установяване самоличността на лицата, за които са налице данни за съпричастност към извършено противоправно деяние, както и с оглед предотвратяване на възможността същите да се укрият и възпрепятстват действията по разследване. Тази мярка няма характера на санкция или принудителна мярка по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), а е предвидена като средство за преустановяване на противообществено поведение и обезпечаване възможността за провеждане на проверки от страна на полицейските органи.
Поради това, ирелевантен към преценката за законосъобразност на заповедта за задържане е въпросът, какви действия по разследването ще бъдат извършени впоследствие. Те се явяват обстоятелства, настъпили след издаване заповедта, а материалната законосъобразност на последната следва да се преценява към момента на издаването ѝ – арг. в чл. 142, ал. 1 АПК. Правилна е преценката на административния съд, че към посочения релевантен момент полицейският орган е разполагал с данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и че издаването на заповедта е съобразено със законоустановената цел на задържането за срок до 24 часа, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването на противоправно деяние да се укрие или да осуети наказателното преследване.
По изложените съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата на Х. Г. Б., Административен съд – Бургас е постановил правилен съдебен акт, съответен на приложимия материален закон.
По отношение касационния довод за необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав намира, че същият е въведен бланкетно, без излагане на конкретни съображения и посочени пороци на решението в тази насока. Отчитайки това и предвид законоустановените граници на дължимия от касационната инстанция съдебен контрол, регламентирани в чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, твърдението за необоснованост на съдебния акт не следва да бъде разглеждано. Предмет на настоящото производство е единствено правилността на решението на Административен съд – Бургас с оглед съответствието му с материалния закон – обстоятелство, за което касационният съд следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
При тези мотиви, не се доказва наличие на релевираното касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което като същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1811/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.