Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. С. А. от [населено място], общ.[община] чрез адвокат Ч. срещу Решение № 373 от 05.09.2017г. постановено по адм. д. № 508 по описа за 2017г. на Административен съд Плевен. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против заповед № ЗД – 06-0077/17.10.2014г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Плевен, с която е разпоредено извършване на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Плевен, на детето М. Л. Г., настанено в ДМСГД [населено място]. В жалбата се релевират доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационната жалбоподателка моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да се обяви за нищожна заповед № ЗД – 06-0077/17.10.2014г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Плевен на сочените в жалбата основания.
Ответникът по касационната жалба – директор на Районна дирекция за социално подпомагане – Плевен, е подал отговор на касационната жалба. Страната иска съдът да отхвърли касационната жалба на Е. С. А. и да остави в сила първоинстанционното решение на Административен съд Плевен.
Страните не претендират разноски за разглеждане на делото пред касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е постановено след обсъждане на доказателствата и на относимата нормативна уредба, като са разгледани и доводите на страните. Обосновано с установените факти и обстоятелства в него е прието, че оспорената заповед, с която на основание чл. 84 ал. 2 във вр. с чл. 93 ал. 2 от СК, е разпоредено вписване в Регистъра на деца за пълно осиновяване на детето син на жалбоподателката, е валиден административен акт.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218 ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно.
Установява се, че с Решение № 373 от 05.09.2017г. постановено по адм. д. № 508 по описа за 2017г. на Административен съд Плевен, е отхвърлена жалбата на Е. С. А. против заповед № ЗД – 06-0077/17.10.2014г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Плевен, с която е разпоредено извършване на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РД „СП”-Плевен на детето М. Л. Г., настанено в ДМСГД [населено място].
За да постанови своето решение Административен съд Плевен намира за установено и в този смисъл приема, че по – рано на осн. чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), във връзва с чл. 4, ал. 1, т. 6 и чл. 5, ал. 1 от същия закон, със заповед №ЗД-ЗД 10/0018/26.03.2014г. на директора на Д. С подпомагане“ - Ловеч, детето М. Л. Г. е настанено временно за срок от шест месеца в Дом за медико-социални грижи за деца в [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Детето родено на 07.02.2014г., е с вродени малформации, засягащи физическото и умственото му състояние, с ЕР на ТЕЛК му е определена 100% инвалидност с чужда помощ и нужда от постоянна терапия. С Решение № 979 от 24.06.2014г. по гр. д.№ 2193/2014г. по описа на Районен съд Плевен по реда на чл. 28 във вр. с чл. 25 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), е взета мярка за закрила на малолетното дете М. Л. Г., а именно настаняване за отглеждане и възпитание в ДМСГД - Плевен, за срок до навършване на три годишна възраст на детето или до изменение на обстоятелствата, свързани с детето, ако са в негов интерес. Р. е връчено лично на Е. С. А., която е удостоверила това обстоятелство като е положила подписа си върху разписка на дата 09.07.2014г. В решението е обсъдена заповед №ЗД-ЗД 10/0018/26.03.2014г. на директора на Д. С подпомагане“ - Ловеч.
С Решение № 869 от 19.05.2017г. по гр. д.№ 1867/ 2017г. по описа на Районен съд Плевен, е постановено малолетното дете М. Л. Г. да бъде настанен в ДМСГД - Плевен за срок до навършване на седемгодишна възраст. Това решение е било връчено лично срещу подпис на Е. С. А. видно от приложеното по гр. д.№ 1867/2017г. съобщение и разписка за получаването му. Родителите на малолетния М. Г., в случая само на майката Е. С. А., доколкото към датата на образуване на делото пред Върховен административен съд – 02.11.2017г. бащата Л. В. Г., е починал, са уведомени за настаняването на малолетния им син в ДМССГД-Плевен.
Цитираните по – горе съдебни решения на Районен съд Плевен не са обжалвани по реда на инстанционния съдебен контрол и са влезли в законна сила за страните.
В обжалваната заповед пред Административен съд Плевен се сочи, че лицето е настанено със съдебно решение на районния съд, че са налице предпоставките на чл. 93, ал. 2 от СК – в срок 6месеца от настаняването по административен ред родителите не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката на детето.
От първоинстанционният административен съд е направен извод, че са налице предвидените в чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК условия за вписване на детето М. Л. Г. в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП [населено място].
Административен съд Плевен е приел, че с връчване на оспорената заповед № ЗД-06-0077 от 17.10.2014г. издадена от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, на двамата родители на 30.10.2014 год. и неупражняване на правото им на жалба, заповедта е влязла в законна сила. Затова съдът е ограничил обхвата на проверката на акта до основанията за нищожност на заповедта. Приел е, че в процесния случай са налице кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 изр. второ, предложение второ от СК във вр. с чл. 93, ал. 2 от СК: детето да е настанено в специализирана институция по административен ред и родителят да не е поискал прекратяване на настаняването безоснователни причини в шест месечен срок от момента на настаняването. При тези съображения първоинстанционният административен съд е достигнал до правен извод, че обжалваното решение не е нищожно с оглед на степента на релевирания порок на заповед № ЗД-06-0077 от 17.10.2014г. издадена от директора на РД”СП” - Плевен.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
Не съществува спор относно правнорелевантните факти, които са правилно установени от първоинстанционния съд.
Детето М. Л. Г. родено от майка Е. С. А. и баща Л. В. Г., е с тежко здравословно състояние. Констатирана е от органите на социално подпомагане - Плевен и липсата на възможност на родителите да полагат адекватни грижи за него. Поради това детето е настанено по реда на чл. 27 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) в специализирана институция - Дом за медико-социални грижи за деца /ДМСГД/ – [населено място]. Издадена е заповед № ЗД - ЗД 10/0018/26.03.2014г. на директора на Д. С подпомагане - Ловеч за настаняване на малолетното дете временно за срок от шест месеца в специализираната институция. Като фактическо основание за издаването й е посочен социален доклад относно положението на детето М. Л. Г.. Правилни са изводите на административния съд, че заповедта е съобщена на родителите на детето, като за това се представят пред първата инстанция писма с обратни разписки до Е. С. А. и Л. В. Г.. На осн. чл. 194 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът законосъобразно е установил, че известията за доставяне й, са връчени лично на родителите на детето. За да достигне до този извод съдът е анализирал подписите на родителите на детето положени върху съобщенията за получени съдебни книжа по гр.№ 1867 от 2017г. по описа на Районен съд Плевен и гр.№ 2193 от 2014г. по описа на Районен съд Плевен. В чл. 44, ал. 1 ГПК изрично е посочено, че връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението. В случаите, когато съобщаването се извършва по пощата, пощенският служител извършва посочените удостоверителни функции. Предвид изложеното, цитираното оплакване на касатора, че за двете заповеди не са били уведомени биологичните родители на детето, защото са неграмотни, се възприема като неоснователно. При установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Съобщаването на административния акт –заповед за временно настаняване на дете в дом за медико – социални грижи за деца – [населено място] на осн. чл. 27 и чл. 28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), е съобразено и с правилото на чл. 61 от АПК.
В случая следва да бъде допълнено, че по т. 44 от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от [фирма] ( публикувани на интернет адрес https://www.bgpost.bg/bg/190), доставянето на препоръчани пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис, което е сторено при връчването на заповед № ЗД - ЗД 10/0018/26.03.2014г. на директора на Д. С подпомагане - Ловеч и в последствие на оспорената по съдебен ред пред Административен съд Плевен заповед № ЗД-06-0077 от 17.10.2014г. издадена от директора на РД ”СП” - Плевен, с която е разпоредено извършване на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден в РД „СП” – Плевен.
От фактите по делото пред първата инстанция се установява и, че касационната жалбоподателка не е посещавала детето за период от около две години, т. с. от 26.03.2014г. до 14.03.2016г. Регистрирани са посещения едва три години след датата на настаняване на детето, в случая посещения на 23.01.2017г. и на 07.02.2017г. Не е била установена основателна причина за това бездействие от страна на майката на малолетното дете.
Съгласно чл. 84, ал. 2 СК, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред по силата на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателна причина в срока по чл. 93, ал. 2. В този случай в правомощие на дирекция „Социално подпомагане” е да уведоми регионалната дирекция за социално подпомагане и вписва детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. В разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изречение първо СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДет. и без основателна причина не е поискано прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет.
Първоинстанционният административен съд прилагайки правилно нормата на чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от СК, е достигнал до обоснован извод, че административният орган законосъобразно е постановил вписване на детето М. Л. Г. в регистъра за пълно осиновяване. В случая са налице предвидените кумулативни предпоставки на чл. 84, ал. 2 от СК - детето да е настанено по административен ред в специализирана институция и в 6 месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила.
Действително в обжалваното първоинстанционно решение се сочи, че няма данни по делото ведно с издадената заповед за настаняване на административен ред на детето в специализирана институция, А. да е уведомена за правните последици, ако не поиска прекратяване на настаняването в шестмесечен срок. Неспазването на цитираното изискване за уведомяване, препятства родителя да изпълни вмененото му задължение и ограничава правото му на участие в административното производство, представлява нарушение по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК, но не е основание заповедта да се прогласи за нищожна.
Касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния административен съд, до които той е достигнал след задълбочено, всестранно и пълно обсъждане на правнорелевантните факти и относимите доказателства, че процесната заповед № ЗД – 06-0077/17.10.2014г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, е издадена от компетентния за това административен орган съгласно чл. 84, ал. 6 от СК, в предвидената от закона писмена форма, същата е мотивирана, при издаването й е спазен материалния закон и неговата цел. Констатирано е нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, но с оглед степента на установения порок при издаването му не води до неговата нищожност.
С оглед на така изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебния акт. П. Р. № 373 от 05.09.2017г. по адм. д. № 508 по описа за 2017г. на Административен съд Плевен е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373 от 05.09.2017г. постановено по адм. д. № 508 по описа за 2017г. на Административен съд Плевен. Решението е окончателно.