Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу Решение № 1710/27.10.2016 г. по адм. дело № 990/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ 374/15.01.2016 г. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при О. Б, в частта с която е потвърден с решение № 70-00-1622/2/19.04.2016 г. на директора на Дирекция МПДТР при О. Б.

Касаторът претендира неправилност на съдебният акт на основание чл. 209, т. 3 АПК като препраща към възраженията изложени в жалбата пред първоинстанционният съд, свързани с нарушения на материалния закон.

Ответната страна - Директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при О. Б, възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

В първоинстанционното производство е установено от фактическа и правна страна следното:

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 10265/06.07.2010 г. жалбоподателят [фирма] е декларирал 1/2 идеална част от офис, намиращ се в [населено място], [улица]. Към декларацията е приложен нотариален акт №...