Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган-младши полицай в [номер] РУ при ОД на МВР-[населено място], против решение № 1533 от 08.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1839/2016 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му.

Ответникът - И. И. В., чрез своя процесуален представител - адв. Г., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя заповед за задържане на лице №170/18.06.2016г., издадена от младши инспектор Д. Д.- при [номер] РУ "Полиция" при ОДМВР-[населено място], с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) И. В. И. е задържан за срок от 24 часа.

За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.

Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително, оспорената заповед е...