Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] против решение оп адм. д.№ 95/ 2016 г. по описа на АС-Русе в частта, в която е отхвърлена жалбата против разпореждане от 16.03.2016 г. на директора на РД „Гранична полиция“ Русе в частта, в която на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, вр. С чл. 11, ал. 3, т. 1 от Наредба за ГКПП е разпоредено от 16.032016 г. да не се допускат служители на дружеството да извършват търговска дейност в зоната на ГКПП-Р. Д мост. Иска отмяна на решението в тази част и уважаване на жалбата с доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди, че липсват мотиви в административния акт, че служителите няма да се допускат поради липсата на пропуски. Мотивът е, че отпада основанието за пребиваване поради прекратен договор за наем на служебно помещение. От страна на търговското дружество своевременно са предприети действия за издаване на пропуски по чл. 13 от Наредбата и към настоящия момент са налице предпоставки за издаване за такива пропуски, защото то стопанисва имот в зоната на ГКПП по силата на договор за наем с БАБХ, налице е валидна облигационна връзка, която е предмет на спор по гр. д.№ 1741/2016 г. по описа на Районен съд-Русе. С издаване на разпореждането административният орган се е намесил в граждански правоотношения. Няма данни за противоправно поведение на служители на дружеството.

Ответната страна директорът на РД “Гранична полиция“-Русе оспорва касационната жалба като неоснователна На служителите на жалбоподателя не са издадени пропуски по чл. 13, ал. 4 от Наредба за зоната на ГКПП, доколкото същата е със специален режим..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК,...