Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. П., подадена срещу решение № 206 от 27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 248/2016 г. по описа на Административен съд отм. а Загора, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед акт с рег. № СЗ-СО-65-275/09.05.2016 г. за отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност, издаден от директора на Териториална дирекция "Национална сигурност" - С. З. С този административен акт е отнето разрешението за работа на П. в обект [фирма]. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.
Според настоящата инстанция касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното:
Установено е по безспорен начин, че срещу жалбоподателя е било образувано досъдебно производство, по което същият е привлечен като обвиняем за престъпно деяние по чл. 201 от НК - съучастие в присвояване на гориво. Настъпването на този факт е довел до отнемане на издаденото му разрешително на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 6 от Правилник за прилагане на Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ППЗДАНС), в действащата им редакция.
Неоснователно е оплакването, че в оспорения акт липсват фактическите основания за издаването му. Обосновано е прието, че същият отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а мотивите за отнемане на процесното разрешение за работа в стратегически обект се съдържат в материалите по административната преписка, което е допустимо. С оглед събраните доказателства е направен извод, че е налице промяна на обстоятелствата по чл. 45,...