О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
гр. София, 12.03. 2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 928 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на асоциация „А. И. , [населено място], К. Ш. срещу решение № 49 от 22.01.2024 г. по в. т. д. № 631/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което след отмяна на решение № 652 от 27.04.2020 г. по т. д. №1341/2018 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от касатора срещу „Е. Б. ЕАД, [населено място] искове да бъде признато за установено по реда на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.), че действията на „Е. Б. ЕАД по предлагане за продажба, пускане на пазара и съхранение на горива и петролни продукти с поставен знак „Avio“, изписан с червен удебелен шрифт като част от комбиниран цветен знак „DIESEL Avio Double Filtered“, както и по използване на знака в търговските книжа и в реклама на дружеството представляват нарушения по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 2, т. 1, 2 и 4 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) на правата върху фигуративна колективна марка на ЕС с рег. №[ЕИК] на асоциация „А. И. , както и на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) ответното дружество да бъде осъдено да преустанови нарушението на правата върху марката „AVIA“, собственост на ищеца по който и да е от следните начини: предлагане на стоки за продажба под знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или други сходни знаци, пускане на стоки с такива знаци на пазари /или съхраняване/складиране/ на стоки с такива знаци; използване в търговски книжа на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци, включително, но не само в оферти за продажба на стоки, фактури, фискални бонове, търговска комуникация; използване в реклама на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци, включително, но не само в онлайн реклама, телевизионна реклама и реклама на хартиен носител; използване на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци на интернет сайта eko.bg; поставяне на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци на територията на търговските обекти /бензиностанции/ на „Е. Б. ЕАД; използване на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци при осъществяване на търговската дейност на „Е. Б. ЕАД; вносът и износът на стоки под знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът излага подробни оплаквания за неправилност на аргументите на въззивния съд за отхвърлянето на исковете - че е налице недостатъчно висока степен на сходство между конфликтните марки и че в случая е изключено наличието на вероятност за объркване между тези марки, тъй като стандартната търговска практика при разпространението на горива на територията на Р. Б. е всяка от бензиностанциите да предлага на своите обекти единствено своите собствени горива. Твърди, че в нарушение на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания по приложението на закона, съдържащи се в отменителното решение на касационната инстанция и по-конкретно с дадения от ВКС отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Релевира доводи, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, както и аргументи и доводи на касатора ищец и не е изложил мотиви защо не кредитира експертните заключения. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Касационният жалбоподател основава допускането на касационното обжалване на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Поставя следните въпроси: 1. „Преценката за наличие на вероятност за объркване между сравнявани марки въз основа на съпоставка на всички относими фактори по конкретния спор ли се формира или отделни фактори сами по себе си са достатъчни за извод за липса на вероятност за объркване?“; 2. „Следва ли за преценка за наличието на вероятност за объркване при сравнението на марки да се вземе предвид факторът повишена отличителност на по-ранната марка?“; 3. „Следва ли при определяне на цялостното впечатление от сравняваните марки да се вземат предвид техните отличителни елементи?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на постановеното от него решение всички доказателства, доводи и аргументи, относими към предмета на спора, представени надлежно от страните в съдебното производство?“; 5. „Възможно ли е по-ниската степен на сходство между сравняваните марки да бъде компенсирана от по-високата степен на сходство на стоките и/или услугите, означавани с тях, така че да се стигне до извод за наличие на вероятност за объркване?“ Твърди, че по въпросите по т. 1 – т. 4 решаващият състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: по първи и втори въпрос – в противоречие с решение № 19 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г., ІІ т. о., определение № 211 от 14.04.2022г. по т. д. № 989/2021 г., І т. о. и определение № 200 от 07.04.2022 г. по т. д. № 1152/2021 г., ІІ т. о.; по трети въпрос – в противоречие с решение № 19 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г., ІІ т. о. и решение № 19 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г., І т. о., и по четвърти въпрос – в противоречие с определение № 562 от 27.09.2017 г. о т. д. № 2435/2016 г., II т. о., решение № 57 от 2.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г., III г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г., II т. о., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., II т. о., решение № 50250 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 667/2022 г., IV г. о., решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г., II т. о., решение № 161 от 4.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., II т. о., решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г., IV г. о. По отношение на въпроса по т. 1 касаторът въвежда и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че той е разрешен и в противоречие с актове на СЕС – решение по дело С-251/95. Същото основание за допускане на касационното обжалване се поддържа и по последния въпрос, като се сочи, че въззивното решение по този въпрос е постановено в отклонение от практиката на СЕС – решения по дела Т-153/03, Т-379/12, С-39/97, С-342/97, Т-104/01 и обединени дела Т-81/03, Т-82/03, Т-103/03.
Ответникът по касационната жалба „Е. Б. ЕАД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, прие следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Софийски апелативен съд се е произнесъл на основание чл. 294, ал. 1 ГПК след отмяна от касационната инстанция на решение № 512 от 9.08.2021 г. по т. д. № 227/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 652 от 27.04.2020 г. по т. д. № 1341/2018 г. на Софийския градски съд, VI т. о., 15 състав за уважаване на исковете с правно основание чл. 76, ал. 1 и 2 ЗМГО (отм.), предявени от асоциация „А. И. срещу „Е. Б. ЕАД.
За да постанови обжалваното съдебно решение, въззивният съд е приел, че между страните е безспорно и се установява от разпечатка от електронна страница на Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) относно марка EUTM рег. №[ЕИК] и писмените доказателства, че процесната марка „AVIA“ е регистрирана от асоциация „А. И. със седалище в К. Ш. през 2011 г. и същата се използва активно в търговската дейност на ищеца в Германия, Франция и България; ответникът използва в търговската си дейност комбинирания знак „DIESEL AVIO Double Filtered“.
В обжалваното въззивно решение е обсъдено подробно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-маркова експертиза, съгласно което марката на ищеца е регистрирана за класове 4, 9, 35, 36, 37, 39, 40, 42, 43 и 45 по МКСУ, а ответникът е подал заявка за регистрация на търговска марка „DIESEL AVIO Double Filtered“ с вх. № 144381/23.12.2016 г., като заявената марка е цветна, спада към комбинираните марки и е за стоки и услуги от класове 1, 4, 7, 12, 35, 37, 39, 40 и 42 на МКСУ. Посочено е, че според експерта следва да се отчете, че марката на ищеца се състои от 4 букви /звука/, 3 срички, докато знакът на ответника е съставен от 4 думи с общо 12 срички и 24 букви /звука/, като единственото сходство във фонетично отношение е в звученето на думите AVIA и Avio и степента на фонетично сходство на двата знака следва да се определи като ниска. При направената от вещото лице оценка на визуалното сходство на двата знака е констатирано, че марката на ищеца е с правоъгълна, макар и не ясно изразена форма, и е съставена от три елемента, изписани в червен цвят върху бял фон - това са словната част думата AVIA /буквата „i“ е наклонена вдясно към крайната буква/ и под нея две черти /ленти/ с различна широчина. Възпроизведен е анализът на експерта, че знакът на ответника е съставен от словни и фигуративни елементи – словните са DIESEL AVIO Double Filtered, като елементът Аvio е изписан върху бял фон с удебелени червени букви и думата Avio е разположена в централната част на знака, който е с форма на правоъгълник, а над нея върху бял фон с големи тъмни букви е изписано DIESEL; фигуративният елемент представлява самолет със следата след него, изпълнен е в червено и е над думите Double Filtered, като е в дясната част на знака върху тъмен, вълнообразно ограден в горната си част, фон, простиращ се по цялата основа на знака. Вещото лице дава заключение за сходство на думите AVIA и Avio, но за цялостно ниско визуално сходство между сравняваните знаци. Съдът е възпроизвел експертната оценка за смислово сходство от средна степен, тъй като марката AVIA на ищеца спада към тези с асоциативен характер - свързана е с авиацията, докато тази на ответника навежда на мисълта, че се отнася до продукта двойно филтрирано дизелово гориво за авиацията, при общ семантичен произход на марката на ищеца и словната част от знака на ответника. Посочил е, че според вещото лице съществува висока степен на сходство между отличителните елементи на двата знака - при ищеца думата AVIA, а при ответника думата Avio. Възпроизведено е и експертното заключение за висока отличителност на марката на ищеца, направено въз основа на данните за пазарния дял на марката във Франция и Германия.
Във въззивния акт, предмет на обжалване, е обсъдено и заключението на тройна съдебно-маркова експертиза, прието при първото разглеждане на делото от въззивния съд. В мотивите на съда е намерил отражение изводът по тази експертиза, че в състава на марката на ищеца се откроява основният отличителен, а в случая и доминиращ елемент AVIA, изпълнен в характерен червен цвят. Отразено е, че досежно марката на ответника експертите приемат, че същата представлява съчетание от словни елементи Avio, DIESEL и Double Filtered и образни елементи, представляващи специфични графични елементи, както и че вещите лица определят като отличителен за марката на ищеца елементът AVIA, изписан с едри масивни букви в ярко червен цвят. Въззивният съд е посочил, че по отношение на знака на ответника като доминиращо е определено съчетанието на думите DIESEL и Avio, като последната дума в съчетание със самолета и кондезационната следа е отличителният елемент в знака. Изтъкнал е, че в тази експертиза е извършен анализ относно фонетичното, смисловото и визуалното сходство между отличителните елементи на двата знака, като е направен извод, че то е високо. Решаващият състав е отразил, че според експертизата при сравнението на стоките, за които се използва регистрираната марка и за които е заявена за регистрация марката на ответника е констатирано, че същите са идентични и сходни. Във въззивния акт е изтъкнато, че според експертите съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака, използван от „Е. Б. ЕАД, с по-ранната марка на „А. И. , Швейцария. Посочено е, че експертите са изследвали пазара на петролни продукти в страната и са констатирали, че търговската практика е в търговските обекти – бензиностанции да се продават само горива под марката на търговските дружества, стопанисващи обекта или на големи международни компании, които съответната бензиностанция представлява в България, и само в редки случаи се използват търговски марки, притежание на други производители.
Като е съобразил дадения отговор на правния въпрос в отменителното решение на Върховния касационен съд и посочена практика на СЕС, съставът на САС е счел, че следва да цени само експертните изводи, направени при сравнение между двата знака в тяхната цялост, а именно тези на заключението, прието в първоинстанционното производство. Основаният на сравнението само на отличаващите се словни елементи на знаците, съответно фигуриращите в тях думи AVIA и Avio, извод в тройната експертиза за съществуване на висока степен на сходство и оттам и наличие на вероятност от объркване на потребителя, съдът не е кредитирал. Изтъкнал е, че подобно заключение не е осъществено при съблюдаване на изискването за извършване на преценка въз основа на цялостното впечатление, което оставят знаците. Заключението на тройната маркова експертиза досежно търговските практики при продажба на горива и изводите на експертите, че стоките, които се обозначават с конкуриращите се знаци са сходни, съдът е възприел изцяло.
Във въззивния акт е обсъдено решение № 8272 от 02.08.2023 г. по адм. д. № 12020/2022 г. на ВАС, с които е разрешен окончателно спорът относно подадената от ищеца опозиция против заявката на ответника за регистрация на марка със знака, за който се претендира, че нарушава правата върху марката на ищеца, а именно спорът във връзка с постановеното решение от 22.10.2020 г. на Патентното ведомство на РБ за оставяне без уважение на опозицията на ищеца срещу регистрацията на марка с вх. №144381/23.12.2016 г. „DIESEL Avio Double Filtered“ от ответника.
За да формира своите изводи от правна страна, съставът на въззивния съд е съобразил, че в случая се твърди, че нарушението на ответника се изразява в разпространяването на пазара в Р. Б. на стоки, които са идентични с тези, обозначени с марката на ищеца - горива и петролни продукти, като стоките на ответника са обозначени със знак, който е сходен с този, за който е регистрирана марката на ищеца, и това сходство води до вероятност от объркване на потребителя при разпознаване на стоките и услугите, обозначени с двата знака и твърдяното нарушение е свързано с хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (отм.). Съдът е приел, че по делото е установено, че ищецът е притежател на право върху европейска фигуративна колективна марка „AVIA“, както и че той извършва търговия с горива и по-конкретно дизелово гориво на територията на ЕС и в България под регистрираната марка, а ответникът осъществява продажба на дизелово гориво като използва в търговската си дейност заявения за регистрация през 2016 г. знак „DIESEL Avio Double Filtered“.
В обжалвания акт са изложени съображения, че с решението на административния съд, което на основание чл. 302 ГПК има задължителната сила за гражданския съд и съгласно чл. 177, ал. 1 АПК обвързва страните по спора, е разрешен въпросът дали е налице опасност от объркване на потребителя при разпознаване на стоките и услугите, обозначени с двата конкуриращи знака, като е счетено, че такава не съществува, независимо от идентичността и сходството при част от стоките и услугите, предвид много ниската степен на визуално сходство, ниската степен на фонетично сходство и липсата на смислово сходство между процесната и по-ранната марка.
Изложил е и мотиви, че от събраните в исковия процес доказателства не се установява твърдяното от ищеца нарушение. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е посочил, че в конкретния случай става въпрос за идентични стоки - гориво и петролни продукти, но не се установява сходство на знаците. В решението е отразено, че оценката на сходството следва да се основава на цялостното общо впечатление, което оставят процесните знаци, като се вземат предвид визуалното, фонетично и концептуално сходство на същите, както и техните доминиращи и отличителни елементи, като за същата е от значение и възприятието на марката от средните потребители на този вид стоки и услуги. Отчитайки изводите на съдебно-марковата експертиза, приета в първоинстанционното производство, че степента на фонетично сходство и степента на визуално сходство между знаците са ниски, а тази на смисловото сходство - средна, както и че съществува силно сходство между доминиращите елементи - думите AVIA и Avio, съдът е намерил, че след като цялостното впечатление, което оставят марките не е силно сходно, то не може да доведе до объркване на потребителя при възприемането на марките. Поради това е заключил, че не е доказано използването на конкуриращия марката на ищеца знак от ответника „Е. Б. ЕАД да представлява нарушение на правото на марка по смисъла на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.). Изтъкнато е, че именно това цялостно впечатление е от значение за възприятията на средния потребител, който не би се заблудил при избора на гориво, още повече, че съгласно заключението на тройната съдебно-маркова експертиза, в частта му, която съдът е възприел, разпространението на горивата се извършва в бензиностанции, които са на съответния търговец или на международна компания, която той представлява, т. е потребителят не би могъл да закупи гориво на марката AVIA на бензиностанция, която се стопанисва от ответника или например от „Ш. Б. .
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 1 ГПК касационното обжалване след отмяна по чл. 293, ал. 3 ГПК на първоначалното решение може да се основе само на нарушения, допуснати от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С отменителното решение на ВКС по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, относно преценката за вероятността от объркване между конфликтните знаци, като е направено позоваване на решение № 121 от 16.12.2014 г. по т. д. № 2718/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 19 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. и решения на СЕС по дела С-251/95, С-334/05 е прието, че за да се извърши преценка за вероятност от объркване на потребителите, е необходимо да се вземат предвид следните фактори: отличителният характер на регистрираната марка и нейната разпознаваемост от потребителите; връзката между регистрираната марка и знака, използван от трето лице; идентичността или сходството между по-рано регистрираната марка и използвания от трето лице знак; идентичността или сходството между стоките или услугите. Посочено е, че степента на отличителния характер на марката е от значение, доколкото при по-отличителен характер на регистрираната марка вероятността от объркване на потребителите е по-голяма. Изяснено е, че съгласно константната практика на СЕС вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното /общо/ впечатление, което оставят марките, като се имат предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване.
Касационната инстанция е намерила, че релевантните за преценката за основателност на исковете изводи на въззивния съд са неправилни, тъй като съставът на апелативния съд е кредитирал експертните заключения, че сравнението между двата конкуриращи се знака следва да се извърши единствено между отличаващите ги словни елементи, съответно фигуриращите в тях думи AVIA и AVIO. Посочено е, че изключително въз основа на съпоставка на фонетично, смислово и визуално сходство между отличителните елементи на сравняваните знаци е бил направен краен извод за съществуване на вероятност за пряко объркване, изразяващо се във възможност за свързване на знака (знаците) на ответника с марката на ищеца, както и на вероятност за непряко объркване, изразяващо се във възможност за свързване на знака с марката, респ. за предположение от страна на потребителите, че въпросните стоки произхождат от едни и същи или икономически свързани предприятия. Дадени са указания, че в случая от значение е комбинацията от знаци, които съставят конфликтните марки - словни елементи, фонетично звучене и свързване на думите, разположение, образни елементи, графични и цветови знаци. В решението е посочено, че дори и когато отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и както експертите, така и решаващият съдебен състав не следва да ограничават преценката си до техните индивидуални характеристики. Съгласно отменителното решение на ВКС при новото разглеждане на спора от друг състав на Софийски апелативен съд следва да се извърши анализ на доказателствата съобразно горните указания, както и да се обсъди значението на нововъзникналото обстоятелство – пренасяне на развилото се производство по опозиция на основание чл. 52 ЗМГО пред административния съд.
С оглед дадените от касационния съд задължителни указания, с които въззивният съд се е съобразил при повторното разглеждане на делото, не са налице предпоставките по чл. 295, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси по т. 1, 2, 3 и 5 от изложението за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси са относно преценката за вероятност от объркване на потребителите и факторите, които следва да се вземат предвид при нея, и са въведени във връзка с доводи, че при изследване на вероятността от объркване на потребителите въззивният съд е взел предвид само липсата на сходство между конфликтните знаци. В обжалваното въззивно решение е извършен подробен анализ на събраните по делото съдебно-маркови експертизи, за да се обоснове извод, че цялостното впечатление, които оставят марките не е силно сходно, както и за това, че не съществува вероятност за объркване на потребителите. При този анализ съдът се е спрял на различните фактори с обуславящо значение – фонетично, смислово и визуално сходство, като ги е отнесъл към използвания от ответника знак и към марката, чиято защита търси ищеца. Отчетена е високата степен на сходство в отличителните елементи на двата знака – AVIA - на ищеца и Avio - на ответника, но е подчертано, че от значение за възприятията на средния потребител е цялостното впечатление, което оставят знаците. Осъществената от съда преценка е основана и на събраните по делото доказателства за висока отличителност на марката на ищеца според данните за пазарния й дял във Франция и Германия, както и на установените търговски практики при продажба на горива, а именно разпространението на горива в бензиностанции, които са на съответния търговец или на международната компания, която той представлява, като съдът е изходил от установеното по делото, че стоките, които се обозначават с конкуриращите се знаци са идентични и сходни. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд при новото разглеждане на делото се е съобразил с разрешението на правния въпрос в отменителното решение на ВКС, което е основано и на практиката на СЕС, както и с указанията на касационната инстанция. Поради това не може да се приеме, че касаторът е обосновал въведените във връзка с обсъжданите въпроси предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Същевременно, като е съобразил дадените от касационната инстанция указания да обсъди значението на пренасянето на развилото се производство по опозиция на основание чл. 52 ЗМГО пред административния съд, съставът на Софийски апелативен съд е отчел, че с влязлото в сила решение на административния съд е разрешен спорът за валидността и законосъобразността на административния акт, с който е прието, че подадената от ищеца опозиция срещу заявената от ответника регистрация на марка с вх. № 144381/23.12.2016 г. „DIESEL Avio Double Filtered“, комбинирана е неоснователна. Опозицията на ищеца е основана на твърдения за наличието на фонетично, смислово и визуално сходство между знаците на сравняваните марки в цялост, което се дължи на сходство между елементите АVIA и Avio, създаващо вероятност за объркване на потребителите, съвпадащи с твърденията по исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО (отм.). Поради това в обжалваното решение е прието, че обвързващото страните по делото решение на административния съд е задължително на основание чл. 302 ГПК за съда, разглеждащ исковете за нарушения на правата на ищеца върху процесната марка на ЕС, и в исковия процес следва да бъде съобразено разрешението, че не са налице основания за отказ от регистрация на заявената от ответника марка, тъй като независимо от идентичността и сходството при част от стоките и услугите, с оглед много ниската степен на визуално сходство, ниската степен на фонетично сходство и липсата на смислово сходство, между заявената за регистрация марка на ответника и по-ранната марка на ищеца не съществува сходство до степен, която да доведе до вероятност от объркване на потребителите. В този смисъл аргументите на съда за отхвърляне на предявените искове са свързани със зачитане на задължителната сила на решението по административния спор, като във въззивния акт са анализирани и събраните в исковия процес съдебно-маркови експертизи за извършване на преценка за съществуване на сходство на двете марки, което да създава вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка. Във връзка с изводите на въззивния съд, основани на задължителната сила на влязлото в сила решение на административния съд, касаторът не поставя правни въпроси. Ето защо само отговорите на въведените с изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси, касаещи преценката на критерия „вероятност за объркване на потребителите“ с оглед събраните в исковия процес експертизи, не биха могли да обусловят друг изход на спора.
Не се установява и отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС по поставения процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите и аргументите на страните, относими към предмета на спора, съответно наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този процесуален въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касатора. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Процесуалният въпрос е поставен от касатора във връзка с доводи за необсъждане от съда на доказателствата относно придобитата повишена отличителност на по-ранната марка на ищеца, както и на аргументите му за значимостта при преценката относно възможността за объркване на потребителите на отличителните елементи на марката, и твърденията му, че словните елементи от марката на ответника са само с описателен характер. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви защо не се възприема тройната маркова експертиза. Тези доводи са неоснователни по вече изложените съображения във връзка с предходните въпроси относно осъществения от въззивния съд в съответствие с указанията на касационната инстанция анализ на доказателствата по делото, за да се формира извод по спорния въпрос, както и със зачитането на влязлото в сила решение на административния съд за липса на твърдяното в опозицията на ищеца основание по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) за отказ да се регистрира заявената от ответника марка. Що се отнася до тройната експертиза, приета при първото разглеждане на делото от САС, то част от заключенията по нея са изцяло възприети от съдебния състав, а по отношение некредитираните изводи на експертите съдът е изложил мотиви, че те са основани само на отличителните словни елементи на знаците, а не на цялостното впечатление, което оставят.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Това следва и от доводите на касатора в подкрепа на въведеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – за осъществена от въззивния съд преценка само на сходството между конфликтните марки, по които вече бяха изложени съображения във връзка с поставените въпроси.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на производството касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация „Е. Б. ЕАД направените разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС за касационната инстанция в размер на 11 734, 98 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49 от 22.01.2024 г. по в. т. д. № 631/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав.
ОСЪЖДА асоциация „Авиа интернешънъл“, с регистрация в К. Ш. със седалище и адрес на управление [населено място] 8003, Баденерщрасе 329 да заплати на „Е. Б. ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], комплекс Л. Т. ет. 9 разноски в размер на 11 734, 98 лв. /единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.