Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика”-София, срещу решение № 6688/02.11.2016 г., постановено по адм. д.№11614/2014 г. по описа на Административен съд София град. Касационната жалба е подадена срещу частта от решението, с която е отменен Ревизионен акт /РА/№ 2101301841 от 14.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, изменен с решение №1846/15.10.2014 г. на Директорът на Дирекция „ОДОП” София, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит за месец август, месец септември и месец октомври на 2012 г. общо в размер на 9 128 лв. по три броя фактури издадени от [фирма].

Според касатора са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и нарушение на материалния закон. Направените от съда изводи относно сорните доставки на услуги противоречат на изложените мотиви на съдебния акт според които останалите доставки са нереални. Спорните доставки на услуги са част от доставките, които са приети за нереални. Твърдението на органите по приходите, които не са споделени от решаващият състав на АССГ е, че тези услуги не са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки съгласно изискванията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], редовно уведомен за оспорването не изразява становище по касационната жалба.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима. Решението в обжалваната част страда от сочените от касатора пороци. Налице са основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, които обосновават отмяната му.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, като взе предвид становището на страните...