Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Кърджали срещу решение № 158 от 12.10.2017 г. постановено по адм. дело № 191 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Кърджали.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че с решението съдът е отменил заповед за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а вр. с чл. 150а от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), с което е прекратена регистрацията на моторно превозно средство (МПС) с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 190 дни. В решението съдът е достигнал до извод, че наличието на свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липса на свидетелство за управление, но тъй като само два дни след извършване на проверката свидетелството е подновено, следва този конкретен казус да бъде разграничен от случаите на първоначална липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и последваща такава, поради отнемането или изземването му. Излага, че разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП не се отнася и не санкционира управлението на МПС само от неправоспособни водачи – това правило е регламентирано в чл. 150 от ЗДвП. С нормата на чл. 150а от ЗДвП законодателят е вменил в задължение на водачите на МПС да притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. В хипотезата на чл. 150 от ЗДвП водачът е неправоспособен – никога не е придобивал такава или е загубил придобитата правоспособност. В хипотезата на чл. 150а от ЗДвП водачът поначало може да е правоспособен, но...