10О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 775

гр. София, 12.03. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1965 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „О. агро инвест“ ЕООД, [населено място] и земеделски производител И. М. Е., [населено място] срещу решение № 176 от 30.04.2024 г. по в. т. д. № 712/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав.

„О. агро инвест“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 333 от 9.08.2023 г. по т. д. № 592/2022 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че между земеделския производител И. М. Е. и „О. агро инвест“ ЕООД е сключен договор за наем за стопанската 2020/2021г., при възнаграждение 73 041, 29 лв., на подробно индивидуализирани в първоинстанционния акт земеделски земи по действащ към датата на подаване на исковата молба договор за наем на земеделска земя от 6.03.2019 г. между същите страни, с обща площ 2 300,781 дка, находящи се в област Стара З., [община], в землищата на селата Е. и Е.. В касационната жалба на дружеството се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за установяване, че между страните е сключен едногодишен договор за наем. Оспорва изводите на съда, че между страните е постигната финална уговорка за предоставяне ползването на процесните земеделски земи на ищеца. Мотивира становище, че и договорът за наем на земеделска земя за една година е формална сделка – за действителността й се изисква писмена форма, като се позовава на разпоредбата на чл. 37б ЗСПЗЗ относно регистрацията на такива договори в съответната общинска служба по земеделие.

Касационният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. „Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, при което е налице нарушение на диспозитивното начало, т. е. съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита?“; 2. „Допустимо ли е договор за наем на земеделска земя за една стопанска година да бъде сключен в устна форма, доколкото Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 37б) и правилникът за прилагането му (чл.70) уреждат процедурата за регистрация на тези договори за отдаване на земеделски земи в съответната общинска служба по земеделие, както и реда за разрешаване на спорове при конкуренция между договори?“; 3. „Може ли да се приеме, че е налице консенсуален договор, при условие че между страните не е постигнато съгласие по отношение на имуществото, срока и наемната цена?“ Във връзка с първия въпрос твърди, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС - решение № 266 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 635/2017 г., IV г. о., решение № 244 от 09.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., II т. о., определение № 198 от 09.03.2016 г. по т. д. № 1250 / 2015 г., II т. о., II т. о. Останалите два въпроса са въведени по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът поддържа, че е налице очевидна неправилност на въззивния акт.

Земеделският производител И. Е. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за отхвърляне на предявените от този касатор искове за установяване съществуването на наемно правоотношение между страните по делото за стопанските 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г., по силата на което „О. агро инвест“ ЕООД предоставя на земеделския производител за временно и възмездно ползване подробно индивидуализираните земеделски земи в землищата на [населено място] и [населено място], О. С. З.. В касационната жалба се поддържа, че атакуваният акт на въззивния съд е неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът излага оплаквания за неправилност на атакуваното решение, като твърди, че в случая следва да намерят приложение задължителните указания на Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 2 ЗАЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касаторът земеделски производител И. Е. обосновава допускането на касационния контрол на въззивното решение в атакуваната от него част с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира следните въпроси: 1. „Възможно ли е да бъде сключен неформален договор за наем на земеделска земя за срок от 5 години, ако не са спазени формалните законови изисквания за сключване на договор за аренда?“; 2. „Допустимо ли е сключен не в предвидената в Закона за арендата в земеделието форма неформален договор за възмездно ползване на земеделска земя да се конвертира в петгодишен неформален договор за наем на същата?“. Твърди, че по поставените въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Всяка от страните изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна.

Третото лице помагач „Лаванда агро“ ЕООД, [населено място], [община] не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

С решение № 411 от 17.08.2022 г. по в. т. д. № 341/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, което не е обжалвано и е влязло в сила, е обезсилено решение № 260479 от 30.12.2021 г. по т. д. № 712/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на земеделския производител И. М. Е. срещу „О. агро инвест“ ЕООД да му предаде на основание сключен неформален договор за наем за стопанските 2020 – 2025 г. подробно описани в решението земеделски земи в землищата на [населено място] и [населено място], област Стара З., и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. В решението е прието, че първоначално въведеният предмет на спора е относно съществуването на договорно правоотношение, произтичащо от договор за наем на земеделски земи, като в исковата молба не се е съдържало твърдение за отказ на ответника да предостави земите за ползване на ищеца. Посочено е, че с оглед молба от 5.03.2021 г. на ищеца, основана на новонастъпило обстоятелство – отстраняване на ищеца от процесните имоти, за изменение на иска в осъдителен – за предаване ползването на наетите имоти на ищеца, без да се произнася изрично по молбата, с доклада по делото първоинстанционният съд е приел, че предмет на спора е иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД. Въззивният съд е определил това изменение на иска за недопустимо, тъй като ищецът променя както основанието, така и петитума на иска и то след извършената двойна размяна на книжа, тоест извън срока по чл. 372, ал. 2 ГПК.

След връщането на делото в Пловдивски окръжен съд, като е извършил преценка, че установителният иск с предмет наемното правоотношение на страните е недопустим поради липсата на правен интерес, съдът е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК. С определение № 178 от 27.04.2023 г. по ч. т. д. № 256/2023 г., образувано по жалба на земеделския производител Е. срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, Пловдивски апелативен съд е отменил определението на окръжния съд за прекратяване на делото и е върнал делото на същия за продължаване на процесуалните действия. В акта на апелативния съд е прието, че предмет на спора е не установяване съществуването на конкретно право, а на правоотношение, произтичащо от договор за наем на земеделски земи, като са изложени съображения за съществуващ интерес на ищеца от предявения иск, независимо от отстраняването му от процесните имоти.

Първоинстанционното решение, потвърдено с обжалваното въззивно решение, е постановено след отмяната на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. За да постанови атакуваното решение, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел, че по делото е безспорно, че ищецът И. М. Е. е регистриран като земеделски производител през стопанската 2017/2018 г. и в периода 2017-2020 г.. е извършвал дейност в процесните земеделски земи и в земеделски земи в други масиви. Посочил е, че страните са били в трайни търговски отношения, данни за което са извлечени от сключените между тях договор за наем от 6.03.2019 г. с предмет предоставянето за временно ползване на ищеца на земеделска земя в землищата на селата Е. и Е., област Стара З., за срок от една година /от 1.10.2019 г. но 30.09.2020 г./ и договор за аренда от 11.07.2018 г. на земеделски земи в землището на селата Лозен и Сладък кладенец, област Стара З., за срок от една година /от 1.10.2018 г. до 30.09.2019 г./ В решението е прието, че между страните е безспорно, че след изтичането на срока на договора от 6.03.2019 г. те са били в преговори да сключат договор, по силата на който ищецът да ползва срещу заплащане същите земеделски земи за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г. Установено е, че на 26.02.2020 г. земеделският производител Е. е отправил на ответника оферта за сключване на договор за аренда/наем за срок от 5 години, на земеделски земи в землището на [населено място], с площ от 2 368, 644 дка, като само за първата година е посочена наемна цена от 32 лв. за дка, и не са индивидуализирани земеделските земи, за които е отправена офертата, а на 26.03.2020 г. - оферта за арендуване/наемане на земеделски земи в землището на [населено място] с площ 51.614 дка, за срок от пет години, като е посочена наемна цена за дка за всяка година, но земеделските земи не са индивидуализирани. Съдът е установил, че по издадени от „О. агро инвест“ ЕООД проформа фактура от 31.03.2020 г. и фактура от 30.03.2020 г. за наем на земеделски земи в землищата на [населено място] и [населено място], съответно на стойност 71 759, 99 лв. и 73 041, 29 лв., ищецът е заплатил сумата от 35 000 лв. на 27.03.2020 г. и сумата от 38 041, 29 лв. на 15.04.2020 г., като с платежно нареждане от 21.05.2020 г. дружеството върнало на Е. сумата от 73041, 29 лв., като недължимо платена. Решаващият състав на въззивния съд е приел, че на 22.07.2020 г. между „О. агро инвест“ ЕООД като наемодател и „Лаванда агро“ ЕООД като наемател е сключен договор за наем на земеделски земи в землищата на селата Е. и Е., област Стара З., с площ 2787, 264 дка за срок от една година - от 1.10.2020 г. до 30.09.2021 г.

С оглед така установените факти въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява между страните да е съществувало наемно правоотношение с предмет ползването на процесните земеделски земи за стопанските 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г., а само такова за стопанската 2020/2021 г. Съставът на Пловдивски апелативен съд е изтъкнал, че договорът за наем е консенсуален, двустранен и възмезден договор, като е уреден в действащото законодателство като неформален, освен в изрично посочените от законодателя случаи, касаещи особен вид имущество, каквото са земеделските земи. Във въззивното решение е посочено, че според чл.4а ЗСПЗЗ земеделската земя може да се отдава под наем, като съгласно императивната разпоредба на чл. 4б, ал.1 ЗСПЗЗ договорите за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършено едновременно, а с разпоредбата на чл.4б, ал. 3 ЗСПЗЗ е уредено вписване на договорите за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, в съответната Служба по вписванията по местонахождението на имотите. Направил е извод, че за договор за наем за земеделски земи със срок от една година не е предвидена специална форма за действителност, като за сключването на такъв следва да се постигне съгласие между страните относно имуществото, което се отдава под наем, срока на договора и наемната цена. Като е съобразил, че считано от 22.05.2018 г. в закона е установена специална форма за действителност на договора за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, решаващият състав е счел, че въпреки проявената активност от страна на ищеца и водените от него преговори с ответника „О. агро инвест“ ЕООД не може да се приеме, че между тях е сключен договор за наем на процесните земеделски земи за съответните пет стопански години, включени в периода 2020 г. – 2025 г. Поради липсата на установено в закона изискване за форма на договора за наем на земеделска земя за срок от 1 година, съдът е достигнал до заключение, че по делото е установено съгласие на страните по делото за сключване на наемен договор за земеделски земи с площ от 2300, 781 дка в землищата на селата Е. и Е., област Стара З. за стопанската 2020/2021 г., при наемна цена 73 041, 29 лв., за което наемодателят ответник „О. агро инвест“ ЕООД е издал проформа фактура и ищецът земеделски производител е заплатил посочената по-горе сума. Изразено е становището на съда, че в счетоводните документи е отразено постигнатото между страните съгласие относно земеделските земи, които се отдават под наем, срока на договора /една стопанска година 2020/2021 г./ и наемната цена от 73 041, 29 лв., като е изтъкнато, че фактурата е била надлежно осчетоводена от ответника, с което се доказва съгласието му за сключване на договор с посочените характеристики.

По касационната жалба на „О. агро инвест“ ЕООД:

Доводите на касатора за наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за достъп до касация и първият поставен въпрос, свързан с твърденията му за недопустимост на въззивното решение поради произнасянето по непредявен иск, следва да бъдат разгледани заедно. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В случая липсват твърдения и данни за отсъствието на процесуални предпоставки за допустимост на предявените искове, както и за десезиране на съда. Не се установява и отклонение от диспозитивното начало на процеса с оглед съобразяването от съда на исканията на ищеца за установяване съществуването на правоотношение с източник договор за наем, сключен между ответника като наемодател и ищеца като наемател за предоставяне ползването на процесните земеделски земи за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г. и на фактите и обстоятелствата, на които се прави позоваване в исковата молба. Отчетена е особеността при ползването на земеделските земи, а именно, че то се осъществява за стопански години, които обхващат периода от октомври на съответната година и завършват на 30 септември следващата година, и отражението й върху договора за наем с предмет такива земи. При произнасянето на първоинстанционния съд и при преценката на въззивния съд за допустимост на решението на Пловдивски окръжен съд са взети предвид твърденията на ищеца за отправени до ответника оферти за сключване на договор за всяка от стопанските години при различна наемна цена, както и правния му довод за липса на форма за действителност на договор за наем на земеделска земя за период от една година. С оглед изложеното не би могло да се приеме, че първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по непредявен иск, както и че са налице основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпросът по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател „О. агро инвест“ ЕООД отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, тъй като във въззивния акт е прието, че законът не изисква специална форма за сключването на договор за наем на земеделска земя за срок от 1 година. По този въпрос обаче не може да се приеме за обосновано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не е обосновал съществуването на двете предпоставки, формиращи общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите на чл. 4а ЗСПЗЗ /Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г./ и чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ /Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2018 г./ са ясни и непротиворечиви, като последната предвижда, че договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните. Според ЗЗД договорът за наем е неформален и със специалното правило на чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ е установена форма за действителност на договора за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година. Досежно договорите за наем на земеделска земя за срок от една година в закона липсва въведено изискване за форма за действителност. Изключено е изискване за писмена форма за валидност на договора за наем да се извежда от правилата на чл. 37 б ЗСПЗЗ за регистрацията на договорите за ползване на земеделски земи в общинската служба по земеделие, в какъвто смисъл са доводите на касатора за приложимост на регистрационния режим само по отношение на писмени договори. Правната уредба на формата като условие за действителност на сделките се съдържа в императивни норми и тези норми не подлежат на разширително тълкуване. Следва да се отбележи, че съгласно предписанието на ал. 5 на чл. 37 ЗСПЗЗ се регистрират тези договори за наем, които са сключени при спазването на изискванията на чл. 4а и 4б ЗСПЗЗ.

Третият въпрос на касатора „О. агро инвест“ ЕООД не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационният контрол по този въпрос не може да бъде допуснат. Така както е формулиран, въпросът представлява израз на оспорването от страна на касатора на извода на въззивния съд, че между страните по делото е било постигнато съгласие ответникът да предостави на ищеца ползването на процесните земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. срещу задължение за заплащане на наемна цена в размер на 73 041, 29 лв., съответно предполага преценка на правилността на въззивното решение. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/.

Настоящият състав намира, че не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Освен това, касаторът се позовава на предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК само бланкетно, без да я аргументира отделно от касационните си доводи и поставените правни въпроси. Очевидната неправилност е основание за достъп до касация, което е независимо от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

По касационната жалба на земеделски производител И. М. Е.:

Въпросите, въведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора физическо лице земеделски производител, не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. В обжалваното въззивно решение не е изразено становище на съда относно възможността сключеният не в предвидената в ЗАЗ договор за възмездно ползване на земеделска земя да се конвертира в действителен договор за наем, като съдът е съобразил твърденията на ищеца за сключването между страните на валиден договор за наем за посочените пет стопански години. Същевременно, не би могло да се приеме за обосновано и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователно касаторът се позовава на противоречие на въззивния акт със задължителни указания по Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма /писмена с нотариална заверка на подписите/ договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията. Съгласно мотивите на тълкувателното решение даденото разрешение изхожда от общите правила на ЗЗД, съгласно които договорът за наем е неформален. След постановяване на тълкувателното решение с разпоредбите на чл. 4а и чл. 4б ЗСПЗЗ, приети с ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., и изменението на чл. 4б, ал. 1 с ДВ, бр. 55 от 2018 г., е въведен специалният режим за сключването на договор за наем на земеделски земи, включващ и изискването за форма за валидност на договора, когато той е със срок, по-дълъг от една година. Именно установената с измененията на закона, приети след постановяване на посоченото тълкувателно решение, форма за действителност на договора за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, е поставена в основата на изводите на въззивния съд в обжалваната от ищеца отхвърлителна част на решението.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176 от 30.04.2024 г. по в. т. д. № 712/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.