Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗОП и във връзка с чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Л. С. в качеството му на законен представител на [фирма], [населено място], против решение № 1502 от 21.12.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-956/2017 г. С него КЗК е оставила без уважение жалбата на касатора в настоящото производство против разяснение от 27.10.2017 г. на Р. С.-мениджър снабдяване в [фирма], [населено място], издадено в отговор на искане за разяснение по обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община-Зона 1 и Зона 3“, открита с решение № ДР-62 от 6.02.2017 г. Със същото решение КЗК е оставила без уважение искането на [фирма] за възлагане на направените разноски, като му е възложила да заплати разноски в полза на [фирма]. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в обстоятелствената част на жалбата може да се извлече необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касторът прави твърдения, че КЗК неправилно била възприела, че дадените разяснения са направени от лице, което е упълномощено от възложителя да ги даде, както и оплакване против съдържанието на дадените разяснения, които не съдържали отговори на поставените въпроси. По изложените съображения касаторът моли, решението на КЗК да се отмени като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски пред КЗК и пред съда по представения списък.

Ответните страни по касация – КЗК и изпълнителният директор на [фирма], не вземат становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на постановеното решение. Чрез преглед на фактите по спора-предходно постановено решение на КЗК, което е било оставено в сила...