Образувано е по касационната жалба на Ф. И. С. против решение по адм. д.№ 494/ 2016 г. по описа на АС-Благоевград. Иска отмяна на решението с доводи за неправилност поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че в административната преписка липсват доказателства да има съпричастност към престъпления, поради което не е имало данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Ответната страна разузнавач сектор „Борба с организираната престъпност към ГДБОП, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възранграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за доп устима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1772/14.12.2016 г. по описа на АС-Благоевград е отхвърлена жалбата на Ф. И. С. против заповед № 12316 ЗЗ-3/20.07.2016 г. на разузнавач ГДБОП,с която на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗМВР жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа поради данни, че е извършила престъпление по чл. 321 и чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7 и чл. 255а, ал. 2 вр. С ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Не са налице касационните основания посочени в касационната жалба. Обосновано съдът приема, че заповедта съдържа мотиви и са налице данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Към момента на издаване на заповедта е имало издадено постановление от 07.03.2016 г. за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 95/2016 г. на Апелативна специализирана прокуратура – л. 29, срещу неизвестни извършители за това, че в периода от м. януари 2013 г. в организирана престъпна група е извършила с користна цел престъпления срещу данъчната и осигурителната система по чл. 321, ал. 3 вр. С ал. 2 от НК. С определение от 15.07.2016 г. по НЧД №1893/ 2016 г. по описа на СпНС, 9-състав - л. 30, е разрешено на орган по досъдебно производство №12316М- 19/ 2016 г. по описа на ГДБОП пр. пр. №95/ 2016 г. на СпП да извърши претърсване и изземване на предмети, книжа или компютърни информационни системи съдържащи информационни данни в недвижим имот помещение, ползвано за офис и намиращ се в партерен етаж на хотелски комплекс [наименование], [населено място], ул. [улица] №[номер] ползвано от [фирма]. Претърсването и изземването е извършено на 20.07.2016 г. от 10.10. ч. до 16.30 ч., а задържането на Ф. И.С.- управител на [фирма], едноличен собственик на капитала, която според приложеното предложение на полицай от ГДБОП от 12.07.2016 г. – л. 69, се намира в родствени връзки с Ю. Я., е на същата дата 20.07.2016 г. от 10.40 ч. до 21.40 ч. Представените по делото актове на СпНС и СпП са достатъчно основание за издаване на заповед за задържане с довод за данни за извършено престъпление от адресата на индивидуални административен акт п, за което е образувано ДП №19/2016 г. по описа на ГДБОП-МВР. Не е нарушена и целта на закона с оглед ограничаване на свободно придвижване на жалбоподателката при извършване на процесуално следствени действия по ДП №19/ 2016 г. по описа на ГДБОП.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1772/ 14.12.2016 г. по адм. д.№494/ 2016 г. по описа на Административен съд –Благоевград. Решението е окончателно.