Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба наЕ. Б. В., гр. [населено място], [адрес] срещу Решение №7307 от 12.06.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №1547/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-жа В. срещу Заповед №ЛС-04-2000 от 08.12.2016 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 655, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 7 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) изключва г-жа В. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател –Е. Б. В., счита обжалваното съдебно решение за неправилно, поради необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е изложил мотиви по възражението за нищожност на оспорената заповед поради некомпетентност на заместник-министъра на правосъдието.

Излага фактите по делото и сочи, че по делото са представени доказателства, които безспорно доказват представянето през м. януари и м. февруари 2014 г. на становища до съда по несъстоятелността, воденето на дневник, наличието и движението по особената сметка, факта, че [фирма] не е кредитор по вземането, спирането на съдебното производство по търговско дело №66/2015 г. на Плевенския окръжен съд. Сочи, че единственото нарушение по търговско дело №132/2012 г. и търговско дело №66/2015 г. на Плевенския окръжен съд е непредставянето на застраховка за времето, през което г-жа В. е била постоянен синдик.

Неправилни счита мотивите на съда, че не е необходимо допуснатото от синдика нарушение да е тежко. Изключването на синдик от списъка е крайна мярка и при прилагането й следва да се отчита характера на съдебните производства.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Л. Т., Адвокатска колегия, гр. [населено...