Р Е Ш Е Н И Е

№ 146

София, 12.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при секретаря Д. Н. разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 5395/2023 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С решение № 184 от 06.10.2023 г. по в. гр. д.№ 307/2023 г. на Окръжен съд - Силистра е обезсилено решение № 347 от 27.06.2023 г. по гр. д.№ 571/2022 г. на Районен съд-Силистра, с което са уважени предявените от Община – Силистра против „Тера“ ООД, представлявано от управителя Ж. Т. И., и Ж. Т. И., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове – за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответниците, че сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от около 35 кв. м., с предназначение – сграда за търговия и административен адрес [населено място], [улица], е изградена без отстъпено право на строеж и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 19/31. 01. 2019 г., н. д. № 14/2019 г. на нотариус Н. Н., рег. № 704 НК, и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Депозиран е отговор на касационната жалба от ответниците по иска “Тера”ООД и Ж. Т. И., чрез адвокат М., с който се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

С определение № 5523 от 28. 11. 2024 г. по гр. д. № 5395/2023 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като извърши проверка за допустимост на обжалваното въззивно решение, съобрази следното:

Исковото производство е образувано по искова молба, подадена от Община – Силистра против „Тера“ ООД, представлявано от управителя Ж. Т. И., и против Ж. Т. И., с която се предявяват, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове.

Твърди се в исковата молба, че О. С. е собственик на ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], актуван като публична общинска собственост с АОС (публична) № 7225 от 21.10.2014 г., вписан в СВ при АВ, като е придобила собствеността на основанията по чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗОбС, вр. чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС (ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.) и пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.). На 6. 02. 1996 г., между общината и ЕФ “Видеосателит”, чийто правоприемник е „Тера“ ООД, е бил сключен договор за наем за процесния имот за срок от десет години. Съгласно т. 4. 1 и т. 11.1 от договора за наем от 24. 07. 1992 г. и допълнително споразумение към него от 06. 02. 1996 г. страните са постигнали съгласие наемателят да изгради в имота сграда за охрана, която остава в собственост на наемодателя и след прекратяване на договора следва да му се върне, заедно с имота. Наемателят изградил обекта като временна постройка по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ (отм.). Възможността изграденият временен обект да получи траен градоустройствен статут и наемодателят да купи земята под него не е реализирана в сроковете, предвидени в § 50а ПЗР ЗТСУ (отм.) и в § 17, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Ответното дружество се снабдило с констативен нотариален акт за собственост на процесната постройка № 19/31.01.2019 г. и с н. а. № 100/03. 07. 2020 г. прехвърлило имота на втория ответник, която сделка не е произвела правно действие, тъй като продавачът не е бил собственик на прехвърления обект. Посочено е, че от изложените факти е видно, че между ищеца и двамата ответници е налице спор за собственост на процесната сграда с идентификатор ***и с площ от 35 кв. м.

При така изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения е формулиран петитум да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 35 кв. м., е изградена без отстъпено право на строеж и да бъде отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 19, н. д. № 14 от 31. 01. 2019 г. на нотариус Н. Н., рег. № 704 на НК, с който „Тера“ ООД е признато за собственик на имота.

Ответниците “Тера”ООД и Ж. Т. И. са подали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост на предявените искове, евентуално – за неоснователност на същите. Твърдят, че сградата е построена законно, въз основа на издадено строително разрешение и виза, в изпълнение на сключения между общината и дружеството наемен договор.

Районният съд е приел предявените искове за основателни. Признал е за установено, че процесната постройка от 35 кв. м. с идентификатор ***е изградена без издадено разрешение за строеж, тъй като никой от ответниците не притежава ограничено вещно право върху поземления имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] и е отменил констативния нотариален акт № 19/31. 01. 2019 г., с който „Тера“ ООД е признато за собственик на сградата.

Окръжният съд е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като представляват искове за установяване на факти с правно значение, а фактите, чието установяване се иска, не са от категорията факти, за които ГПК допуска, по изключение, установяването им по исков ред (чл. 124, ал. 4 ГПК). По тези съображения е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.

При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право), на петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), както и на страните по спорното правоотношение. При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум или несъответствие между обстоятелствена част и петитум исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет.

Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, не съответства на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като има несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения сочат на съществуващ между страните спор за собственост на процесната сграда – дали същата е собственост на общината, на основание чл. 92 ЗС, като построена върху имот общинска собственост, или е собственост на ответника Ж. Т. И., на основание договор за покупко-продажба, сключен с „Тера“ ООД, което е построило сградата на основание учредено право на строеж, и съдържат отричане претенцията на ответниците да са придобили на някакво основание правото на собственост върху постройката. Петитумът на исковата молба обаче не съдържа искане да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на процесната постройка, а съдържа искане да се признае за установено, че сградата е построена без учредено право на строеж.

Когато пред касационната инстанция се констатират нередовности на исковата молба, отнасящи се до съществото да делото, т. е. недостатъци по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, касаещи основанието и/или петитума, то тези недостатъци са неотстраними в касационното производство. Решението на въззивния съд, като постановено по нередовна искова молба, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото подлежи на връщане на въззивната инстанция за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. В този смисъл са указанията, дадени с точка 4 на ТР № 1/17. 07. 2001 г., приложими и при сега действащия ГПК, съгласно приетото в точка 5 от ТР № 1/ 9. 12. 2013 г. на ОСГТК.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на ОС - Силистра за предоставяне възможност на ищцовата страна да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като уточни петитума на същата – дали се иска да бъде признато за установено, че ответниците „Тера“ ООД и на Ж. Т. И. не са собственици на процесната сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от около 35 кв. м., с предназначение – сграда за търговия и административен адрес [населено място], [улица], или се иска да бъде признато за установено, че описаната сграда е построена без отстъпено право на строеж.

Едва след отстраняване на несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба въззивният съд следва да извърши преценка за допустимостта на иска, съответно допустимостта и правилността на първоинстанционното решение.

Въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши с акта, имащ приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 184 от 06.10.2023 г. по в. гр. д.№ 307/2023 г. на Окръжен съд – Силистра И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд и изпълнение на указанията, дадени в мотивите към настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: