ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2353

Гр.София, 28.07.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№4063/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. П., чрез пълномощника му адвокат Б. Б., против решение №152 от 26.07.2022г., постановено по в. гр. д.№150/2022г. на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която е отменено решение № 4/17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 353 по описа за 2021год. на Районен съд – гр. Тетевен, в частта на уважения с правно основание чл. 109 от ЗС иск, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М. Д. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес: [населено място], п. к.1309, [улица], представлявана от директора гл. комисар Н. С. Н., иск с правно основание чл. 109 от ЗС, да бъде осъдена ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР да преустанови извършването на неоснователните действия, с които пречи на М. Д. П. да упражнява своите права върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], О. Л. одобрени със Заповед № РД-18-16 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от 884 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***/ [улица]/, ***/ [улица]/, ***, ***и ***, който имот съгласно ЗРП на [населено място] от 1969 г. и акт за собственост е заснет като УПИ -***от кв.***, както и по отношение на изградените в същия постройки, които съществуват фактически в гореописания поземлен имот, но не са нанесени в действащите КККР на [населено място], представляващи: едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/, разположена между сградата с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***и едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/, разположена по протежение на границата с [улица], между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, като осъди ответника:

- да преустанови паркирането на специализирани пожарни и други свои автомобили пред собствената на М. Д. П. сграда с идентификатор ***, разположена върху гореописания поземлен имот и представляваща по документи за собственост работилница със склад с площ от 109 кв. м. ;

- да премахне всички свои вещи от разположената между сграда с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/, да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин ;

- да премахне всички свои вещи от разположената по протежение на границата с [улица]между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/, да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин.

В срок е постъпил отговор от ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, в който се оспорват предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в обжалваната му част.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 109 от Закона за собствеността, с който се претендира осъждането на ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР да преустанови паркирането на специализирани пожарни и други свои автомобили пред собствената на М. Д. П. сграда с идентификатор ***, разположена върху гореописания поземлен имот и представляваща по документи за собственост работилница със склад с площ от 109 кв. м. ; да премахне всички свои вещи от разположената между сграда с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/ , да преустанови складирането на вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин ; да премахне всички свои вещи от разположената по протежение на границата с [улица], между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/, да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин.

От фактическа страна е установено, че със споразумение № 667 от 02.07.1993 между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, e постигнато съгласие какви части ще ползват от предоставеното им за съвместно ползване имущество на закритата Организация за съдействие на отбраната съгласно приложение № 3 към чл. 4, ал. 2 от Постановление № 72 на МС от 30.04.1992 г. В т. 6 е конкретизирано, че в [населено място] МВР ще ползва първия и втория етаж и три големи гаражни клетки в дома на отбраната, а МО – всички останали помещения и гаражни клетки.

С. З. № ОХ-47 от 22.01.1999г. на Министъра на отбраната е

образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Воинтех“ ЕООД, регистрирано с решение № 1/04.03.1999 г. по ф. д. № 1354/1999 г. на СГС.В капитала на дружеството като апортна вноска е включен процесния имот, находящ се в [населено място], [улица].

По делото е приложен акт за частна държавна собственост №1394 /20.11.1998г.С него на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, ПМС № 72/1992г., ПМС № 16/1998 г. и т. 6 от споразумение № 667 от 02.07.1993 г. между МО и МВР е актувана като частна държавна собственост „административна триетажна сграда със ЗП от 176 кв. м., състояща се от четири стаи за канцеларии, 8 кабинета, 4 бр. помещения под залата за младежки клуб, една работилница и четири броя клетки за гаражи, попадаща в парцел *** в кв. ***. по плана на [населено място].В акта е отразено, че права върху имота са предоставени на Министерството на отбрана.

На 22.07.1999 г. и 08.11.1999г. към т. 11 от акта е добавено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Воинтех“ЕООД към МО – клон Плевен на основание Заповед № ОХ-47 от 22.01.1999 г. на МО и решение № 1/04.03.1999 г. по ф. д. № 1354/1999 г. на СГС.

Със забележка от 27.04.2004 год. на стр. 3 от АДС №1394/20.11.1998 г. е отбелязано, че на основание чл. 72 от ЗДС и писмо №1795/23.12.2003г. на „Воинтех“ ЕООД, в акта са вписани промени, като към т. 3 се добавя текста : “и прилежащ терен с площ от 865 кв. м., а в т. 9 се добавя текста:“ МВР да ползува първия и втория етаж, три големи гаражни клетки и съответните идеални части от общите части на административната сграда и терена“.

На 05.08.2004 г. между „Воинтех“ ЕООД и Т. Б. С. е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в

нотариален акт № 28, том III, peг. № 2014, дело № 279/2004 г. на нотариус

с peг. № 392 на НК, поправен с НА №75, т. IV, рег.№ 2862, дело № 414 на

нотариус Р.В. от 22.10.2004г.С него дружеството продава на Т. Б. С. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а именно: УПИ с площ от 863 кв. м., съответстващ на парцел ***от кв.***по ПУП на [населено място] от 1969 г. при посочени съседи, ведно с построената триетажна масивна административна сграда с обща застроена площ от 176 кв. м., състояща се от четири стаи за канцеларии, осем кабинета, четири броя помещения под залата за младежки клуб, работилница, както и четири гаражни клетки от група гаражни клетки, изградени в същия имот.Посочено е, че върху терена има договорено право на ползване на големите гаражни клетки и първи и втори етажи в полза на МВР със споразумение № 664 от 02.07.1993г.

С решение № 163/07.04.2008 г. на РС – Тетевен по гр. дело № 815/2007г., влязло в законна сила на 09.09.2009г., е признато за установено по отношение на Т. Б. С., че МВР - Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението - [населено място] е собственик на първи и втори етаж от триетажна административна сграда с обща застроена площ от 176 кв. м., намираща се в [населено място], [улица]

89, построена в ***с площ от 863 кв. м., съответстващ на парцел ***в кв. ***по ПУП на [населено място] от 1969 г., на три големи гаражни клетки, построени в същия имот, както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена.Със същото решение е отхвърлен като неоснователен иска на Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - [населено място] за прогласяване за нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД на сделка за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2004 г., сключена между „Воинтех“ ЕООД и Т. Б. С. с цитираните по-горе нотариални актове.

На 25.11.2016 г. Т. Б. С. продава на Т. Ц. П. и М. Г. М. описаните в Нотариален акт от № 28, том III, peг. № 2014, дело № 279/2004 г. на Нотариус с peг. № 392 на НК, поправен с НА №75, т.IV, рег.№ 2862, дело № 414 на нотариус Р.В. от 22.10.2004 г. недвижими имоти, а именно: УПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18- 16/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК - София, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 884 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, който имот представлява УПИ - парцел ***от кв. ***по ЗРП на [населено място] от 1969 г. при описани в акта граници, както и : 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР на [населено място] ***, находящ се на етаж -1 в общо триетажна масивна административна сграда с предназначение: жилище, апартамент със застроена площ от 175 кв. м. при описани граници и съседи; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР на [населено място] ***, находящ се на етаж 3 в общо триетажна масивна административна сграда с предназначение: жилище, апартамент със заснета застроена площ от 161 кв. м. при описани граници и съседи и 3/ Складова база, склад на 1 етаж с идентификатор по КККР на [населено място] ***, разположена в северната част на ПИ с идентификатор по КККР на [населено място] ***с адрес: [населено място], [улица], като обектът е описан в акта като „работилница с гаражни клетки“ с обща застроена площ от 109 кв. м.

На 21.12.2018 г. с Нотариален акт № 97, том III, peг. № 3284, дело № 306/2018 г. по описа на Нотариус И. И. с peг. № 305 по регистъра на НК, М. Г. М. продава на Т. Ц. П. собствената си 1/2 идеална част от придобитите с горепосочения нотариален акт от 25.11.2016 г. имоти, в резултат на което Т. Ц. П. става техен едноличен собственик.

С нотариален акт № 181, том I, peг. № 829, дело № 74/2021 г. по описа на Нотариус И. И. с peг. № 305 по регистъра на НК от 05.04.2021 г., Т. Ц. П. дарява на ищеца М. Д. П. описания по-горе недвижим имот.

По делото е приета като доказателство Заповед № Iз-1665/24.06.2011г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 15, ал. 3 от ЗДС на ГД “ПБЗН“ – МВР са предоставени за управление имоти – публична и частна държавна собственост съгласно списък – приложение, в който под № 6 за О. Л. фигурира и недвижимият имот, предмет на настоящето дело.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като компетентно и убедително депозирано се установява, че в процесния имот с идентификатор ***са изградени и нанесени в КККР на [населено място] следните четири сгради : триетажна административна сграда със стоманобетонна конструкция идентификатор с ***и площ от 179 м2 ; едноетажна сграда - гараж със стоманобетонова конструкция с идентификатор ***и площ от 55м2; едноетажна сграда - гараж със стоманобетонова конструкция с идентификатор ***и площ от 56 м2; едноетажна сграда - работилница с гаражи със стоманобетонова конструкция с идентификатор ***и площ от 56 м2. При огледа вещото лице е установило, че в имот с идентификатор ***са изградени още три сгради, които не са нанесени в КККР на [населено място], а именно: едноетажна сграда с термопанели /автокозметичен център/ с площ от 51 кв. м., ползвана от ищеца ; едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/ с площ 34 кв. м., ползвана от ответника и разположена между сградата с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, както и едноетажна постройка с винкели и ламарина /барака/склад/ с площ 62 кв. м., ползвана от ответника и разположена по протежение на границата с [улица]между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***.Според заключението на инж.К., което не е оспорено страните, съгласно т. 6 от Споразумение № 667/02.07.1993 г., ответникът ползва първи и втори етаж от триетажната административна сграда с идентификатор ***, както и сгради с идентификатор ***и ***по КККР на [населено място].

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. П.,

Л. М., Н. Х. и С. В. се установява, че в двора на имота РС “ПБЗН“ – Тетевен ползва двата етажа от административната сграда, предоставените й гаражи, в които се намират пожарните автомобили, както и навес и барака, в които се съхраняват дърва, въглища и др. вещи.В едно от тези помещения се паркират и пожарни автомобили, най-вече пожарен автомобил „ЗИЛ”, който се прибира в гаража през зимния период и се изкарва „И.“.В показанията си св.Л. М., който е бил началник на пожарната до 2015г. уточнява, че от трите малки гаража направили два големи за пожарните коли, но ползвали и малките, тъй като бившият собственик не се появявал и не е спорил. Твърди, че и сега посещава имота и нещата не са се променили.Работилницата с гаражи се ползва от фирма „Датекс” в качеството на наемател, а автомивката се ползва от въззивамия-ищец. Свидетелят Н. Х., който в момента е началник на РС“ПБЗН“-Тетевен, също излага в показанията си, че на двора винаги има един пожарен автомобил, но той не пречи и ако е необходимо, могат да го преместят по всяко време, защото има дежурни по 24 часа.Твърди, че това не пречи на фирмата наемател „Датекс“ и с тях се разбират, но могат да паркират автомобила и пред техните гаражи.В този смисъл са и показанията на св.С. В..Той също потвърждава, че по скицата на вещото лице площта, обозначена като „ползвана от МВР“ складират дърва, които след като се нарежат, се прибират в дърварника. На границата със съседния имот в тази зона се намира гюм, както и съоръжения от „млад огнеборец“.В деня на съдебното заседание там е имало оставени палети и от фирма“Датекс“.

След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС.От събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е единствен собственик на ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място] с площ от 884 кв. м., поради което и гаражите с идентификатор ***и ***, ползвани от ответника, не са негова индивидуална собственост.С влязло в законна сила на 09.09.2009 г. решение № 163/07.04.2008 г. по гр. д. № 815/2007 г. по описа на Районен съд – Тетевен, е признато за установено по отношение на Т. Б. С. /праводател и предишен собственик на процесния имот/, че МВР - ОД „Пожарна безопасност и защита на населението -гр.Ловеч е собственик на първи и втори етаж от триетажна административна сграда с обща застроена площ от 176 кв. м., намираща се в [населено място], [улица], построена в УПИ с площ от 863 кв. м.,

съответстващ на парцел ***в кв. ***по ПУП на [населено място], собственик на три големи гаражни клетки, построени в същия имот, както и на принадлежащите идеални части от общите части на сградата и терена.С оглед съдържанието на решението въззивната инстанция е приела, че страните по делото са съсобственици на дворното място, като ищецът е инвидуален собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***и ***, находящи се в триетажната масивна сграда с идентификатор с идентификатор ***, както и на складова база, склад на един етаж с идентификатор ***по действащата КККР на [населено място], а ответникът на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***и ***, находящи се в триетажната масивна сграда с идентификатор с идентификатор ***, както и на самостоятелни обекти /гаражи/ с идентификатор ***и ***по действащата КККР на [населено място].

Въззивният съд е отчел, че ищецът разполага с нотариален акт за собственост на целия поземлен имот, но това не го прави негов собственик, защото неговият праводател - Т. Ц. П., а преди него и М. Г. М., не са притежавали повече, отколкото им е прехвърлил Т. Б. С., който не е бил собственик на целия имот и извършената от него продажба на целия поземлен имот не е произвела прехвърлителен ефект за идеалните части, притежавани от държавата.

Приел е, че когато отделни сгради в дворно място принадлежат на отделни собственици, какъвто е и настоящия случай, това прави дворното място обща част към сградите с оглед на използването му и положението е аналогично с това на етажната собственост.

Въззивният съд е приел за неоснователен довода на въззиваемия, че ГД „ПБЗН“ – МВР не е въвела възражение с отговора на ИМ, че притежава идеални части от поземленият имот, поради което съдът е следвало да приеме този факт за безспорен.В тежест на ищеца по иска е да докаже правото си на собственост и неоспорването на това обстоятелство не го освобождава от това му задължение.От друга страна ответникът може да при условията на насрещно доказване да сочи доказателства, които отричат изцяло или в ограничен обем правото на собственост на ищеца.

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от собствениците може да си служи с общата вещ съобразно предназначението и по начин, който да не пречи на другите съсобствениците да си служат с нея според правата им.При предявен негаторен иск между съсобственици е необходимо да бъде доказано, че съсобственикът – ответник извършва действия, които надхвърлят правата му в собствеността, т. е осъществил е действия или бездействие, които създават за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.

Описаните в исковата действия, които по твърдения на ищеца са били извършени от ответника, не смущават правото му на собственост.Паркирането на пожарните автомобили в общи части само по себе си не е действие, което надхвърля правата в съсобствеността имайки предвид, че всеки от собствениците на дворно място разполага с правомощието да го ползва.Анализирайки свидетелските показания, въззивният състав е приел, че действията на ответника не ограничават и не пречат на пълноценното ползване на съсобствения поземлен имот от ищеца.В показанията си св.Н. Х., който в момента е началник на РС“ПБЗН“-Тетевен се установява, че на двора винаги има паркиран един пожарен автомобил, но ако е необходимо, може да бъде преместен по всяко време, защото има дежурни по 24 часа.Този автомобил не пречи на фирмата наемател „Датекс“, която ползва сграда с идентификатор ***.Със служителите на дружеството са в добри отношения и винаги могат да преместят автомобила, ако се налага.

Поради аналогични съображения въззивният съд е приел, че и другите две действия, касаещи складирането на вещи и ползването на едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/ и едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/, които не са нанесени в КККР, не създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, тъй като страните по делото са техни съсобственици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.Твърди се, че част от поставените материалноправни и процесуални въпроси са разрешени в противоречие с посочените в изложението решения на тричленни състави ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК : „Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира“.

С оглед посочените по-горе правомощия на касационната инстанция настоящият състав намира, че поставените въпроси следва да бъдат уточнени и формулирани по следния начин :

1/ длъжен ли е ответникът по иск с правно основание чл. 109 от ЗС да докаже своите права, когато претендира, че процесният имот е съсобствен между страните по делото, за да се установи дали ползва имота в рамките на своето право на собственост или надхвърля пределите на правомощието си за ползване по начин, който накърнява правото на ползване на другия съсобственик.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение № 33/06, 04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г, на ВКС, ІІ г. о. ; решение № 51/07.05.2013 г. по гр. д.№ 764/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. ; решение № 71 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 3189/ 2020 г. на ВКС, І г. о. ;

2/Обвързан ли е съда от вида на направените с отговора на исковата молба възражения от ответника.Нарушава ли се диспозитивното начало, ако съдът се произнася по възражения, които не са били направени своевременно.

Налице е противоречие на изводите на съда с решение №94/09.05.2014г. по гр. д.№5666/2013г. на ВКС, ІІІ г. о. ;

3/Може ли съсобственик да води иск с правно основание чл. 109 от ЗС срещу друг съсобственик, който с неоснователните си действия му пречи да упражнява правата си в пълен обем.

Налице е противоречие с решение № 125 от 26.06.2013г. по гр. д.№939/2012г., Іг. о. на ВКС и решение № 332 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 597/2011г., II г. о на ВКС ;

4/Липсата на разпределение на доказателствената тежест съставлява ли процесуално нарушение, което съставлява безусловно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Налице е противоречие с решение №16 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на Върховен касационен съд, І г. о./останалите два акта, които са посочени в изложението не съставляват практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК - определение №283 от 07.04.2016 г. по т. д. № 2085 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. и определение № 193 от 07.03.2016 г. по т. д. № 1746 / 2015 г. на ВКС, ІІ т. о./ ;

Поставят се следните въпроси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК :

5/Достатъчно ли е ответникът по делото да представи документ /като приложение и допълнение към хронологичното изложение на фактите и обстоятелствата на ищеца относно собствеността на процесния имот/, без да твърди, че този документ е доказателство за негови права на собственост и без да изрази каквито и да е възражения и твърдения в тази връзка, за да се приеме този документ като доказателство за права на собственост на ответника ;

6/Излязъл ли е въззивният съд извън своите правомощия и нарушил ли е диспозитивното начало на гражданския процес, зачитайки този документ като доказателство по делото за наличие на право на собственост на ответника ;

7/При оспорването на негаторен иск по чл. 109 от Закона за собствеността, оспорващата страна, за която се твърди, че извършва противоправни действия спрямо процесния имот, трябва ли да докаже притежавано от нея право на съсобственост и неговия обем, ако претендира такова, или е достатъчно да оспорва правото на собственост на ищеца ;

8/Длъжен ли е съдът в този случай да разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже, че всяка една от тях е длъжна да докаже твърдяното от нея право на собственост, за да се прецени дали действията, дали основание за водене на иск по чл. 109 от ЗС, излизат извън пределите на правото на собственост ;

9/Достатъчно ли е в съдебно решение, с което едно лице се признава за собственик на определени самостоятелни обекти, да е посочено, че това лице е собственик и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена, без тези идеални части да са конкретизирани или определени, за да се приеме, че това лице е собственик на идеални части от терена ;

10/Представлява ли това решение документ, легитимиращ правото на собственост върху идеални части от поземления имот ;

11/По кой закон и обичай се определят принадлежащите на това лице идеални части от общите части на сградата и терена.

12/Представлява ли постоянното паркиране на автомобил пред чужд имот действие, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на този имот ;

13/Представлява ли необходимостта от изискване на постоянно съдействие от това трето лице да премести своя автомобил, за да се ползва от собственика имота, действие, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на този имот.

Първият от поставените въпроси е относим към решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице допълнителния селективен критерий за достъп до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Първите две решения не разглеждат въпроса за разпределение на доказателствената тежест в процеса между страните, което е предявен негаторен иск между съсобственици, а са допуснати по следния въпрос : „незаконността на постройките, изградени от ответниците в съсобствено дворно място, достатъчен факт ли е, за да бъде уважен предявеният срещу тях негаторен иск, или следва да се установи, че тези неоснователни действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца“. Третото решение е допуснато по въпроса за правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба/отделно от това предмет на делото е установителен иск за собственост, а не негаторен/.

По отношение на втория въпрос е налице общия критерий, но не и селективния за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В посоченото в изложението решение се разглежда въпроса за допустимостта на решението, когато съдът е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по претенция, с която не е бил сезиран.Спорното право се очертава от фактическите твърдения на ищеца, с които описва отношенията си с насрещната страна.Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки, които ищецът е очертал и поискал.Тази практика би била относима в случая, в който самостоятелно право на ответника е било включено в процеса чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск, какъвто не е процесния случай.

Посочените във въпрос трети решения не разглеждат пряко поставения принципен от касатора въпрос дали е допустим негаторен иск между съсобственици, а конкретни хипотези, в които с неоснователното си действие един от съсобствениците пречи на упражняване правото на собственост на друг съсобственост, което мълчаливо включва и положителен отговор на въпроса.Отделно от това този въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че всеки съсобственик може да води негаторен иск срещу друг съсобственик, но при наличието на предвидената от закона допълнителна предпоставка – неоснователното действие да му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право.

Четвъртият въпрос е неотносим, тъй като не е поставен в контекста на оплаквания, че липсата на правилно разпределение на доказателствената тежест е довело до нарушаване правото на защита на ищеца, а се сочат доводи, че съдът е следвало да укаже на ответника, че носи доказателствената тежест да установи фактите, които са били предмет на проведеното от него насрещно доказване.Евентуалното нарушаване правото на защита на ответника не е основание да се иска допускане на касационно обжалване от насрещната страна по този въпрос, тъй като същото не е рефлектирало върху ефективно провеждане на неговото право на защита.

Петият въпрос също е неотносим, тъй като довода на касатора, че ответникът не е заявил с отговора на исковата молба, че претендира права върху поземления имот е неоснователен.На стр. 2, абз. 3 от отговора е посочено решение, с което е разрешен спора за собственост относно сградите и дворното място между ответника и праводателя на праводателя на ищеца Т. С., който в скоби е посочен като „съсобственик“.Също така на стр. 3, абз. 3 е посочено, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти, но е съсобственик на дворното място от 05.04.2021г.В абзац 4 е посочено изрично, че страните са съпритежатели на дворното място, като идеалните им части са приблизително еднакви.В абзац предпоследен ответникът е изразил становище по иска по чл. 32 от ЗС, който не е предмет на касационна проверка, като е заявил, че въз основа на решение по гр. д.№815/20017г. по отношение на имот 72343.500.764 е налице съсобственост между държавата/на която ответника е процесуален субституент/ и ищеца.Последното съставлява изрично позоваване, че този акт на съда формира сила на присъдено нещо по въпроса за съсобствеността на дворното място.

Шести и седми въпроси са неотносими.В отговора на предходния въпрос бе посочено, че ответникът изрично се е позовал на съдебното решение на РС – гр. Тетевен, което е акт, доказващ съсобствеността върху дворното място между страните.

Съдържанието на осми въпрос се припокрива с това на четвърти. Отговор на последния бе даден по-горе.

Според т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ВКС по т. д.№1/2009г. на ОСГТК, „правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира“.Девети въпрос е абсолютно неясен и касационната инстанция не е в състояние да го изведе от изложението.От една страна се говори, че на едно лице е признато със съдебно решение, че притежава идеална части от дворното място, което е застроено, а от друга се поставя въпроса дали липсата на конкретизация на техния обем не може да обоснове обратния извод.Допълнителен аргумент за недопускане на касационно обжалване по този въпрос е обстоятелството, че настоящата инстанция не би могла да пререшава въпроса със съпритежанието на идеални части от дворното място, доколкото този спор е разрешен между страните със сила на присъдено нещо/чл. 299, ал. 1 от ГПК/.

Десети въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд не е приел, че решение на РС – гр.Тетевен е акта, който има правопораждащо относно правото на собственост на ответника върху дворното място действие. Изрично в мотивите си съдът е приел, че правата на ответника произтичат от споразумение № 667 от 02.07.1993 между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, e постигнато съгласие какви части ще ползват от предоставеното им за съвместно ползване имущество на закритата Организация за съдействие на отбраната съгласно приложение № 3 към чл. 4, ал. 2 от Постановление № 72 на МС от 30.04.1992г., а съдебното решение е разрешило извънпроцесуалния спор между страните по този въпрос.

Отговор на единадесети въпрос е даден в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за собствеността.

Една от предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е да бъде поставен правен въпрос/материалноправен или процесуален/.Въпроси 12 и 13 не са правни, а фактически, което е формално основание да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.Видът на „неоснователното действие“ по смисъла на чл. 109 от ЗС е винаги конкретен по всеки спор, поради което е невъзможно да бъдат обхванати всички възможни действия, които биха съставлявали пречки едно лице да упражнява правото си в пълен обем.В т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК са посочени критериите, при съблюдаване на които да се прецени дали действието на ответника пречи неоснователно на ищеца да упражнява своето право.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №152 от 26.07.2022г., постановено по в. гр. д.№150/2022г. на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която е отменено решение № 4/17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 353 по описа за 2021год. на Районен съд – гр.Тетевен, в частта на уважения с правно основание чл. 109 от ЗС иск, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Д. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес: [населено място], п. к.1309, [улица], представлявана от директора гл. комисар Н. С. Н., иск с правно основание чл. 109 от ЗС, да бъде осъдена ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР да преустанови извършването на неоснователните действия, с които пречи на М. Д. П. да упражнява своите права върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], О. Л. одобрени със Заповед № РД-18-16 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от 884 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***/ [улица]/, ***/ [улица]/, ***, ***и ***, който имот съгласно ЗРП на [населено място] от 1969 г. и акт за собственост е заснет като УПИ -*** от кв.***, както и по отношение на изградените в същия постройки, които съществуват фактически в гореописания поземлен имот, но не са нанесени в действащите КККР на [населено място], представляващи: едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/, разположена между сградата с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***и едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/, разположена по протежение на границата с [улица], между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, като осъди ответника:

- да преустанови паркирането на специализирани пожарни и други свои автомобили пред собствената на М. Д. П. сграда с идентификатор ***, разположена върху гореописания поземлен имот и представляваща по документи за собственост работилница със склад с площ от 109 кв. м. ;

- да премахне всички свои вещи от разположената между сграда с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/, да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин ;

- да премахне всички свои вещи от разположената по протежение на границата с [улица]между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***едноетажна постройка с винкели и ламарина (навес/гараж), да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :