Р Е Ш Е Н И Е

№ 50277

гр. София 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 07 декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. Ч: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Д. А, като разгледа докладваното от съдия З.Агр. дело № 4334 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби:

-касационна жалба вх.№ 102970 от 29.04.2021 г., подадена от ответника Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез старши инспектор В. Д., срещу решение № 39 от 31.03.2021 г. по в. гр. д.№ 54/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 273 от 10.09.2020 г. по гр. д.№ 727/2020г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ e осъдена да заплати на Т. Ж. П. сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от неправомерно проведеното срещу него производство по обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1255089.65 лева по ч. гр. д. № 981 по описа на БОС за 2014 г., както и исково производство по гр. д. № 1717 по описа на БОС за 2014 г. по реда на чл. 74, ал. 1, вр. чл. 62, чл. 63, ал. 2 и чл. 72 от ЗОПДНПИ отм. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2018 г. – датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 1717 по описа на БОС за 2014 г. до окончателното изплащане на главницата. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, тъй като в хода на производството по делото ищецът не е доказал наличие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество отм. при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, които да са отменени по надлежен ред. Сочи се, че към момента на образуване на производство за установяване и впоследствие за обезпечение и към момента на внасяне в съда на мотивирано искане за допускане на обезпечителни мерки спрямо установеното имущество на Т. П. са налице всички изискуеми се по ЗОПДНПИ отм. предпоставки. Поддържа се, че Комисията е изпълнявала задължения, вменени й със закон напълно законосъобразно и правилно и не следва да й бъде търсена отговорност за това, че тя е изпълнявала вменени й със закон задължения. По отношение на неимуществените вреди в жалбата се поддържа, че въззивният съд неправилно и необосновано, в нарушение на материалния закон е приел за безспорно установено, че в резултат на действията на Комисията ищецът е претърпял неимуществени вреди. Поддържа се също, че ищецът не е доказал нито една от твърдените от него като претърпени във връзка с проведеното от ответника производство по ЗОПДНПИ отм. неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между вредите, водещи до отговорност на Комисията. Според жалбоподателя в нарушение на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявеният иск се отхвърли, евентуално размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди се намали.

-касационна жалба вх.№ 103453 от 14.06.2021 г., подадена от ищеца Т. Ж. П., чрез адв. П. И.-Г. и адв. Н. К., срещу решение № 39 от 31.03.2021 г. по в. гр. д.№ 54/2021 г. на Бургаски апелативен съд в следните части: в частта, с която след частична отмяна на решение № 273 от 10.09.2020 г. по гр. д.№ 727/2020 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен предявения от Т. Ж. П. срещу КПКОНПИ иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по реда на чл. 2а от ЗОДОВ вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ отм. за разликата над 12 000 лева до размера от 25 000 лева; в частта, с която е потвърдено решение № 273 от 10.09.2020 г. по гр. д.№ 727/2020г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Ж. П. срещу КПКОНПИ иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по реда на чл. 2а от ЗОДОВ вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ отм. за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се поддържа, че въззивният съд неправилно е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца. Твърди се, че във връзка с исковете на Комисията е било допуснато обезпечение на бъдещ иск с определение на Окръжен съд Бургас от 2014 г., като са наложени възбрани върху описаните в исковата молба 6 недвижими имота, собственост на ищеца и са наложени запори върху всичките му банкови сметки. За част от имуществото ищецът имал сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и невъзможността да се разпорежда с имуществото си и да разполага със средствата от него в хода на цялото съдебно производство е довело до изключително голямо напрежение, притеснения у ищеца, в това число до необходимост да взема още средства от близките си, за посреща нуждите си през всичките години на образуване и водене на производството от комисията. Поддържа се, че в резултат на незаконосъобразните действия от Комисията, изразяващи се в образуване и водене на исковото производство срещу Т. П. по реда на ЗОПДНПИ отм. за отнемане на негово имущество по делото е установено, че ищецът е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, породени от факта, че на толкова млада възраст – 28 годишен е нарочен от комисията като „организатор на черното тото” в даваните от нея медийни изявления с гръмки заглавия за отнемане на имущество на голяма стойност при ясното знание, че няма основания за това. Сочи се, че воденото срещу ищеца производство от комисията е прието много тежко и с оглед факта, че е бил злепоставен пред близките, семейството си и пред обществото. Вследствие на неоснователния иск ищецът загубил уважението и подкрепата на близките и приятелите си, ограничил е кръга на контактите си, включително заминавайки след приключване на делото да живее далече от всички в чужбина-Англия, преживявайки много тежко унижението и притеснението от това да бъде сочен по този начин. Според жалбоподателя по делото безспорно е установено, че е претърпял сериозни имуществени вреди, следствие на незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ отм. по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ, изразяващи се в преживените в продължение на повече от 4 години срам, унижение, напрежение, стрес, притеснение, страх, които са предизвикали у него болки и страдания през годините и до сега, поради което определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 12 000 лв. за претърпени неимуществени вреди е крайно недостатъчно и занижено, спрямо действително претърпените и установени по делото неимуществени вреди. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло.

Всяка от страните е депозирала отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба, с който е изразила становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С определение № 664/01.09.2022 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение в обжалваната част от ищеца и от ответника по правния въпрос: относно критериите, по които следва да се определи размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2а от ЗОДОВ, съгласно чл. 52 ЗЗД.

По правния въпрос:

Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В задължителната практика на ВС – ППВС № 4/23.12.1968 г., което не е изгубило сила са определени критериите за понятието справедливост. Прието е, че то не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, данните за личността на лицето – възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на производството, причиняване на здравословни увреждания, както и всички обстоятелства, произтичащи от характера на производството по ЗОПДНПИ отм..

По основателността на касационната жалба:

Предявеният иск от Т. Ж. П. срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е с правно основание чл. 2а ЗОДОВ.

От фактическа страна по делото е установено следното:

От приложеното по делото решение №255 от 21.05.2014г. на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ се установява, че на 30.04.2013г. при ответника е постъпило уведомление от Районна прокуратура-Бургас за привличането на Т. П. като обвиняем по ДП №БОП 63/2012г. по описа на Отдел „БОП” [населено място], ДП№4116/2012г. на РП-Бургас по прокурорска преписка №15477/2012г. по описа на РП-Бургас, за това, че ищецът през периода октомври 2012г. – 13.12.2012г., в [населено място], като извършител в съучастие в И. Ж. С., не по установения в Закона за хазарта ред, чрез издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта, устройвал хазартни игри по смисъла на чл. 41, ал. 1 от Закона за хазарта-залагания върху резултати от спортни състезания-футболни мачове-престъпление по чл. 327, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 от ЗОПДНПИ отм..

С одобрено от съда споразумение от 21.06.2016 г. по НОХД № 5414/2015 г. на Бургаския районен съд, Т. П. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 327, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 НК, вр. с чл. 3, чл. 4 и чл. 41, ал. 1 Закона за хазарта.

С протокол №ТД03БС/УВ-2284/30.04.2013г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Т. П.. При извършения икономически и правен анализ за проверявания период 23.10.2004г.-30.04.2013г. от служителите на ответника в хода на проверката е установено значително несъответствие над 250 000лв. за проверявания период, възлизащо на 373 158, 59лв. След като е извършила преценка, че са налице предпоставките, визирани в чл. 37, ал. 1, вр. чл. 62 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 72 от ЗОПДНПИ отм. комисията е взела решение № 255/21.05.2014 г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 21, ал. 2 и чл. 37 от ЗОПДНПИ отм. да се образува производство по ЗОПДНПИ отм. срещу Т. П. и да се внесе искане в Окръжен съд-Бургас за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу проверяваното лице с цена на иска 1 184 489, 50лв. чрез налагане на следните обезпечителни мерки: възбрана върху собствените на бъдещия ответник два броя гаражни помещения, находящи се в [населено място], ведно с прилежащите им идеални части от дворно място с обща пазарна стойност 25 400лв., възбрана върху апартамент със застроена площ от кв. м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с прилежащото му таванско помещение с площ от кв. м., с обща пазарна стойност 156 100 лв., възбрана върху апартамент, изграден до степен груб строеж, с площ от кв. м. и прилежащ склад с площ кв. м. към него, находящ се в [населено място], [улица], с пазарна стойност 101 600лв., възбрана върху апартамент, находящ се в к. к. С. б., с площ кв. м. и с пазарна стойност 93 100лв., 1/4 ид. част от дворно място с площ от кв. м., ведно с изградената в него жилищна сграда с площ кв. м. и стопанска постройка с площ от кв. м. по плана на [населено място], [община], област Я. с пазарна стойност 892, 50лв. 1/2 ид. ч. от 7 броя ниви, находящи се в [община], с обща пазарна стойност 8645 лв., запор върху собствения на Т. П. лек автомобил марка „А.“, модел „“ с пазарна стойност 15 900лв. и запор върху всичките му банкови сметки и наличност по банкови касети, открити в лицензирани банки в Р. Б.

Не е спорно между страните, че на основание чл. 37, ал. 3 от ЗОПДНПИ отм. комисията е внесла искане в съда за обезпечение на бъдещия иск, което е било уважено и обезпечението е допуснато от ОС-Бургас с определение №1411 от 26.05.2014г. по ч. гр. д.№981/2014г. на БОС, като описанитe в исковата молба обезпечителни мерки са били наложени въз основа на издадени от съда обезпечителни заповеди.

С решение № 446 от 17.09.2014г. на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е прието, че са налице предпоставките на чл. 62 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 72 от ЗОПДНПИ отм. и на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 62 ал. 2, т. 2 и чл. 74, ал. 2от ЗОПДНПИ отм. / да се да се внесе искане в ОС-Бургас за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 1 255 089, 65лв. от Т. П..

На 18.09.2014г. от КОНПИ е внесено искане в Окръжен съд Бургас, по което е образувано гр. д. №1717 по описа на същия съд от 2014г. с предмет предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 вр. чл. 62, чл. 63, ал. 2 и чл. 72 от ЗОПДНПИ отм. срещу Т. П. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1 255 089, 65 лв. С решение №110 от 05.05.2017г. на БОС предявеният иск е бил отхвърлен, като първоинстанционният съд е приел, че наказателното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата. Решението е потвърдено от АС - Бургас с решение №88 от 13.10.2017г. по в. гр. д. №240/2017г. на БАС с други мотиви и не е допуснато до касационно обжалване с определение №691 от 27.07.2018г. на ВКС по гр. д.№634/2018г., IV г. о. Решаващият извод на въззивната инстанция за отхвърляне на предявения иск е липсата на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ отм. вр. пар. 1, т. 7 от ДР на закона. След като е приела, че преценката за наличието на законен източник на придобито имущество следва да се направи на база на съпоставка между имуществото и нетните доходи на ответника по смисъла на пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗОПДНПИ отм. и в общия размер на получените от ответника доходи за проверявания период следва да се включат доходите му от трудови правоотношения, приход от обезщетения, дарения, заеми и суми, постъпили от трети лица по банковите му сметки, заедно с начислените по тях лихви, въззивната инстанция е направила извод, че не са налице основанията за отнемане на придобитото през проверявания период от ответника имущество в полза на държавата по чл. 1 от ЗОПДНПИ отм., Прието е за недоказано по делото твърдяното от КОНПИ значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗОПДНПИ отм., вр. пар. 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ отм., за да се приеме, че имуществото е незаконно придобито.

С определение №1764 от 18.09.2018г. по ч. гр. д. №981/2014г. на БОС предвид отхвърляне на предявения иск с влязло в сила съдебно решение и отпадане на причината, поради която е допуснато, обезпечението е отменено. Непосредствено след това, с н. а. №, т., рег. №, д. № 2612/09.11.2018г. на нотариус С. А. с район на действие Несебърски районен съд, Т. П. е продал един от имотите, предмет на допуснатото обезпечение, а около една година по-късно е извършил и други разпореждания с имотите си.

От ищеца са представени разпечатки от интернет страници на сайтовете на „правен свят”, дир. бг”, „стандарт нюз”, „сайта на комисията”, „блиц”, „24 часа”, „бг. днес”, марица” в които е разпространена информация за наложените запори върху имуществото на ответника като организатор на черното тото.

Ответникът е представил разпечатки от интернет страници на сайтовете на „флагман”,” полиграф нет”, „параграф 22” съдържащи информация относно извършената престъпна дейност от ищеца, за която е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство, дало повод за извършване на проверката от комисията.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И. П., Г. А. и С. А. се установява, че след налагане на възбраната и запорите П. е преживял сериозни притеснения, не толкова заради образуваното против него наказателно производство, а тъй като се страхувал, че ще бъде отнето имуществото на цялото семейство. Според показанията на свидетеля П. ищецът станал затворен, не излизал от дома си, спрял да вдига телефона, след публикацията за запорираното имущество целият град разбрал за това, приятелите започнали да му се подиграват, че ще остане „гол като пушка”. Майка му много се разочаровала и не искала да разговаря с него. Баща му приел тежко наказателното производство против сина си и възможността да загубят всички имоти, които придобили в резултат от финансовата помощ на майката, която работила в чужбина и по този повод възникнали много конфликтни ситуации с ищеца.

От показанията на свидетелите П. и св. А. се установява, че през периода на наказателното производство и през времето, в което е разглеждано образуваното по почин на Комисията дело за изследване наличието на значително несъответствие между доходите, приходите и придобитото от П. имущество за процесния период, той не можел да си намери работа, сметките му в банките били запорирани и понякога се налагало приятелите да го подпомагат финансово.

От показанията на посочените свидетели се установява, че ищецът преживял драматично наложените обезпечителни мерки, като започнал да пие антидепресанти. Особено страдал не толкова за осъждането си, а заради опасността да бъдат отнети в полза на Държавата закупените предимно със средства на майка му имоти. Това продължило приблизително четири години, след които П. заминал да живее и работи в К. Вния и почти не се прибирал, защото понесъл много тежко подигравките на приятелския кръг и отношението на семейството към него.

При така установените факти по делото правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2а от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Според практиката на ВКС, възприета и от въззивния съд образуването на наказателно производство представлява законен повод за образуване на проверка на отговорното лице, но отхвърлянето на иска сочи на неправилна преценка от Комисията за вероятната му основателност и поради това представлява незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ.

Правилно въззивният съд е приел, въз основа на събраните гласни доказателства, че ищецът Т. П. е претърпял неимуществени вреди от образуваното против него производство по реда на ЗОПДНПИ отм., В тази насока е прието за доказано, че през процесния период ищецът Т. П. е понесъл тежко и болезнено упреците на семейството си за последиците от образуваното производство по ЗОПНПИ отм., нежеланието на родителите му да общуват топло и радушно с него, както преди това. Изпитвал е срам и унижение, поради разпространените в медиите публикации, чиито разпечатки са сред приложените писмени доказателства и отражението им върху приятелския му кръг. Това е рефлектирало върху самочувствието и начина му на живот, като е довело до отчуждаване и дистанциране от околните, дотолкова, че е изпитвал нежелание да се прибира в Р. Б.

Правилно съдът е приел, че по делото е установено наличието причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и незаконосъобразните действия, извършени от ответника.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е взел предвид възрастта на ищеца – към образуване на производството по реда на ЗОПДНПИ отм. ищецът е бил на 28 години, че не е нарочено лице, както се твърди в исковата молба, а се е признал за виновен и е осъден за устройване на хазартни игри не по установения от закона ред, със залагания върху развитието на резултата от спортно състезание, медийното разгласяване на образуваната проверка по ЗОПДНПИ отм., периода от четири години, през който е продължило производството по ЗОПДНПИ отм., през който ищецът е понасял упреците на семейството във връзка с възможността да бъде отнето имущество, придобито предимно със средства на майката на ищеца, преживения страх за имуществени загуби. Съобразено е, че с налагането на запори върху банковите сметки и възбрана върху имотите ищецът е бил лишен от възможността да разполага с финансови средства и съществено се е променил начинът му на живот, макар и да няма семейство и дете и на практика да носи отговорност и полага грижи само за себе си. Отчетено е и обстоятелството, че макар и да е получавал ищеца временно финансова помощ от приятели през процесния период не е бил изцяло лишен от приходи, имал е възможност и е работил във фирмите на брат си, където е реализирал доходи, че семейството му се е състояло само от един човек, че липсват данни да е живеел на съпружески начала или да е имал родено дете, т. е. да има допълнителни финансови и емоционални ангажименти към трети лица. Въззивният съд е взел предвид и всички приети за установени последици от производството върху психическото състояние на ищеца. С оглед на това е формиран извод, че на ищеца следва да се определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 12000 лв., в който размер искът е основателен ведно със законната лихва, считано от 27.07.2018 г. до окончателното изплащане.

Съобразявайки отговора на поставения правен въпрос съдът намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца е в нарушение разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и е завишен. Касационната жалба на ответника в тази насока е частично основателна. Доводите в касационната жалба на ищеца за присъдено обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на принципа на справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД са необосновани.

Настоящият съдебен състав преценява, че при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца Т. П. следва да се вземат предвид следните установени по делото обстоятелства: