О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2246

София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: М. П. Членове: М. Г. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №1800/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. Я. М., със съдебен адрес - [населено място], приподписана от назначения му представител адвокат С. Д., срещу определение №387/24.10.2016 г. по ч. гр. д. № 378/2016 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1681 от 24.08.2016 г. по гр. дело №1751/2016 г. на Ямболския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес за предявяване на самостоятелен иск за установяване неистинността на документ.

Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Повдигнати са следните правни въпроси: допустим ли е иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът е упражнил процесуалното си право да оспори истинността на същия документ по друго дело между същите страни, но ответникът е отказал да се ползва от документа, а освен това има възможност истинността на документа да е от значение за други правоотношения между страните; за задълженията на въззивния съд да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба и да изложи собствени мотиви. Посочени са ТР на ВКС; решения и определения на ВКС; определения на ОС - Ямбол. Твърди се, че обжалваното определение също така е очевидно неправилно.

Ответникът по частната касационна жалба „Т. С. ЕАД“, [населено място], не е заявил становище.

Въззивният съд е приел, че „Топлофикация СофияЕАД e предявила против Б. Я. М. установителен иск, предмет на гр. д. №605/16г по описа на ЯРС, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл 410 ГПК, предмет на ч. гр д №159/16г на ЯРС. С отговора си по чл. 131 ГПК Б. Я. М. е оспорил иска като неоснователен и е направил искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК, с оглед оспорване като неистински, на представен от ищеца документ-заявление от дата -м. 09.06 год. Във връзка с оспорването на документа, съдът е указал на ищеца и дал едноседмичен срок, в който да заяви, дали ще се ползва от оспореният документ. Междувременно, ответникът по гр. д. №605/16 г. на ЯРС Б. Я. М. е завел срещу „Т. С. ЕАД установителен иск за установяване истинността или неистинността на въпросния документ, който иск е предмет на гр. д. №1751/16 г. на ЯРС. В разпоредбата на чл. 193, aл 1 ГПК е предвидено процесуално право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производство по чл 193-194 ГПК, като целта е да се обори обвързващата доказателствена сила на документа, който е представен по делото. С установяване неистинността или с потвърждаване на истинността на документа, в резултат на оспорването му по чл. 193 ГПК, се решава със СПН спора относно неговата истинност, тъй като оспорването истинността на документ по чл. 193, ал 1 ГПК, представлява по същността си, предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинността на документ. В този смисъл е ТР №5/14.11.12 г. по тълк. дело №5/12г на ОСГТК на ВКС.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Касационното обжалване не следва да се допуска, въпреки че повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото. Те са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и тази, посочена от жалбоподателя. Въззивният съд е длъжен в мотивите си да обсъди всички относими твърдения, доводи и възражения на страните, като посочи кои от тях приема за основателни и кои – не. В производството по обжалване на определения, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2018 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд действа в условията на пълен въззив и следва да проверява всички правнорелевантни факти, сам да преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което да разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Въззивният съд в случая не е постановил определението си в противоречие с посочената практика на ВКС. Съобразена е и задължителната практика на ВКС – ТР №5/2012 от 14.11.2012 г. по тълк. дело №5/2012 г. на ОСГТК на ВКС Според тази практика в разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ.

Въззивното определение не е и очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на закона, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища определения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване през 2017 г. (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), а частната касационна жалба в случая е подадена преди това. Независимчо от това трябва да се посочи, че очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от основанията за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №387/24.10.2016 г. по ч. гр. д. № 378/2016 г. на Ямболския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.