О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2250

гр. София, 20.07.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 4347/ 2022 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Н. Д. И., чрез адв. Ил. И. от АК – П., обжалва с касационна жалба от 18.03.2022 год., допълнена с касационна жалба от 12.04.2022 год. въззивното решение № 260039 от 16.03.2022 год. по гр. д. № 884/2021 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 02.10.2020 год. по гр. д. № 20084/2018 год., поправено на основание чл. 247 ГПК с решение от 08.02.2021 год. на Пловдивския районен съд в частта, с която Н. И. е осъден: 1/ на основание чл. 30, ал. 3 ЗС да заплати на Г. Н. С. сумата от 185 лв., представляваща съответна част на дела му в съсобствеността от стойността на разноските за поправка на съсобствена вещ – каменна ограда, разположена по имотната граница между УПИ * И УПИ * в кв. 50 по плана на [населено място], която ограда изпълнява ролята и на подпорна стена между имотите на ищеца и ответника; 2/ на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на Г. С. недвижим имот като му предостави нужния достъп до собствения си имот, с цел да бъде извършен ремонт на съществуваща върху имотната граница между двата имота каменна ограда. Решението на въззивния съд се обжалва и в частта за разноските на първа инстанция.

Касаторът поддържа становище за недопустимост и неправилност...