1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2239

София, 19.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:М. С.

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 947/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Р. П. чрез адв. Б. К., срещу определение № 457 от 29.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 247/2022 г. на Видинския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 17.08.2022 г. на съдия по вписванията при Видинския районен съд, постановено по молба вх. № 3687 от 17.08.2022 г., с което е отказано вписване на подадената от жалбоподателя искова молба по чл. 108 ЗС срещу М. К. М..

По делото е установено, че с разпореждане № 1331 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 2054/2021 г. на Районния съд - М. е указано на ищеца В. Р. П. за необходимостта от вписване на исковата молба. С молба вх. № 3687/17.08.2022 г. до Службата по вписвания ищецът е поискал вписването, като е приложил 2 бр. искови молби, 2 бр. скици на поземлен имот и 2 бр. удостоверения за данъчна оценка. С определение от 17.08.2022 г. съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване на исковата молба поради това, че същата не отговаря на нормативно установените изисквания на Закона за собствеността и Правилника за вписванията /ПВ/. В мотивите си съдията по вписванията се е обосновал с липсата на вписан ЕГН на страните, което намира за необходим реквизит предвид извършването на вписването по персонална система. Посочено е още, че имотът не е идентифициран в исковата молба, както и че не е внесена дължимата такса съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията /ТДТСАВ/.

Позовавайки се на т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, окръжният съд е намерил действията на съдията по вписванията за законосъобразни. Съгласно мотивите към обжалвания акт, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнасят, а не тези данни да се извличат от съдържанието на други, приложени към акта, приложения. Описанието следва да съдържа вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите /аргумент от чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ/. Макар да е приложена „скица-копие от кадастрална карта“ на сграда, тя не може да преодолее порока на исковата молба, която подлежи на вписване. За ирелевантна решаващият съдебен състав е приел и възможността в исковото производство да са отстранени установените нередовности в исковата молба /след указания на съда/, доколкото в производството по вписване не е била представена поправена искова молба. На последно място е обърнато внимание и на липсата на платена държавна такса. В тази връзка е указано, че разпореждането за освобождаване от внасянето на такава на основание чл. 83, ал. 2 ГПК се отнася само до конкретно гражданско съдебно производство, не и до производството по вписване, което се развива пред друг държавен орган, а освободени от внасяне на такса в производства пред такива органи са само лицата и организациите, посочени в чл. 5 ЗДТ, сред които жалбоподателят не е. Мотивиран от изложеното, окръжният съд е достигнал до извода, че представената за вписване искова молба не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ ПВ и чл. 41б от същия правилник във вр. с чл. 2, ал. 1 ТДТСАВ, поради което и е потвърдил определението на съдията по вписванията.

Касаторът поддържа теза за незаконосъобразност на гореизложените изводи, като застъпва становището, че съдията по вписванията е следвало да укаже на молителя за необходимостта от отстраняване на констатираните нередовности. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на противоречие с ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: „Компетентен ли е съдията по вписванията да извършва проверка дали заявената за вписване искова молба отговаря на изискванията на закона, съгласно чл. 32а ПВ, след като нейното вписване е разпоредено от съда?“. Към жалбата се представя и определение № 516 от 01.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3668/2014 г. на ВКС, III-то г. о.

Като съобрази данните по делото, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира постъпилата частна касационна жалба за процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията.

По поставения въпрос обаче не се обосновават предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с горецитираната съдебна практика. Съображенията за това са следните:

В т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГК на ВКС прие, че съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовности в акта. Той може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване.

Въпросът за обхвата на проверката е разрешен в т. 6 на същото тълкувателно решение. В нея е дадено разяснението, че вписването на искова молба може да бъде отказано от съдията по вписванията, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и на имота. Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването, тъй като тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. В този смисъл са и съображенията в определение № 516 от 01.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3668/2014 г. на ВКС, III-то г. о.

Разглежданата в настоящия случай хипотеза обаче не е идентична с изложената. При внимателен преглед на материалите по преписката в производството пред съдията по вписванията се установява, че Районният съд - М. е разпоредил /с разпореждане № 1331 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 2054/2021 г./ вписване на вече поправената в отговор на разпореждане на съда от 29.04.2022 г. искова молба. Приел е, че в нея е формулирано надлежно искане за ревандикация, като са конкретизирани твърденията и исканията на ищеца и по другите съединени искове. Към отправената до съдията по вписванията молба вх. № 3687 от 17.08.2022 г. е представена искова молба с вх. № 916 от 08.02.2022 г. - дата, предхождаща указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. Очевидно е, че направеното в случая искане за вписване не касае поправената искова молба, чието вписване съдът е разпоредил. Ето защо не може да бъде споделена поддържаната от касатора теза за наличие на визираното в тълкувателното решение изключение, какъвто впрочем е и достигнатият от въззивния съд извод.

Освен това, разгледан в контекста на всички релевантни обстоятелства по делото, поставеният въпрос не е от самостоятелно решаващо значение за изхода на възникналия правен спор. Това е така, доколкото съдията по вписванията постановява отказ и когато не е внесена дължимата за това държавна такса, независимо от това, дали представеният за вписване акт удовлетворява изискванията за идентификация на страните и имота, и/или вписването му е разпоредено от съда. В случая дължимата такса не е внесена - документ, който да удостоверява изпълнение на законовото изискване, не е описан в молба вх. № 3687 от 17.08.2022 г., с която е сезиран съдията по вписванията.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 457 от 29.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 247/2022 г. на Видинския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: