О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2455

гр. София, 14.08.2023 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 4269 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Дирекция „Национален парк Рила”, [населено място], чрез адв. Д. Б. срещу решение № 263/12.07.2022 г. по в. гр. дело № 423/22 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 87/18.04.2022 г. по гр. дело № 229/2021 г. на Районен съд Самоков, с което са уважени предявени от А. Г. попов срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, вр. чл225, ал. 1 КТ и е отхвърлен като неоснователен предявения установителен иск от ответника за установяване несъществуването на трудовото правоотношение, основано на сключен между страните трудов договор № г., поради претендирана недействителност на този договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ, обусловена от недобросъвестното му сключване от А. Г. П. без да има завършено средно образование. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 КТ са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове от А. П. се отхвърлят.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Доколкото в случая изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени и работодателят констатира липсата на документи към определен момент след възникване на трудовоправната връзка, то при непредставянето на изискани документи, нужно ли е допълнително изследване от работодателя дали служителя притежава диплом за завършено образование и квалификация след възникнаване на трудовото правоотношение или липсата им в трудовото досие му предоставя правната възможност да се позове на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и да упражнява дадените му правомощия в съответствие с изискванията на закона и според тълкуванията т. р.№ 4/2017 г. на ГК на ВКС? 2. При спор за действителността на трудовия договор или отделна негова клауза, общите основания за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите се прилагат само доколкото в Кодекса на труда няма предвидени особени правила, то липсата на документ за завършено образование/проф. квалификация към ревизираното произнасяне на работодателя и въпреки непредставянето му при допълнителното му поискване от него, ведно с последващи данни, релевиращи на „придаден вид на официален документ на евентуално притежаван от ищеца такъв диплом” приравнява ли се на „липсата на професионална квалификация пред работодателя”, ведно с настъпването на съответните последици, вкл. и по недействителност на трудовия договор? 3. При събрани данни от проверки на специализирани органи за такъв „придаден вид на процесния документ като официален документ и/или евентуална недействителност на диплом за завършено образование на ищеца”, кой би бил меродавният момент на изследване в съдебния процес за установяване „наличието на професионална квалификация” и допустимо ли е обосноваване на незаконосъобразност, въз основа на факти след произнасяне на работодателя в такава насока, каквато е и съдебно-графическата експертиза по делото? 4. При липсата на изискуемите документи за възникване на трудовото правоотношение, предоставянето на които е в задължение на служителя, то от релевантно значение ли е „знанието на работодателя за липсата им” и „обвързан ли е той от квалификацията за недействителност”, обективирана в официални документи на разследващите органи и др. официални органи/МОН? 5. Неизпълнение на задължение по трудовото правоотношение ли е поведението на служителя П. по „непредставяне на изискуемите документи за доказване на неговата професионална квалификация” и определя ли го това като неизправна страна поради умишлено бездействие, препятстващо нормалното развитие на правоотношението му с работодателя? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са мотивирани доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата А. Г. П., чрез адв. С. К. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и по предявен иск от ответника за установяване несъществуването на трудовото правоотношение, основано на сключен между страните трудов договор № г., поради претендирана недействителност на този договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ, обусловена от недобросъвестното му сключване от А. Г. П., без да има завършено средно образование.

О. Д. „Национален парк Рила” е обжалвал пред въззивния съд решение № 87/18.04.2022 г. по гр. дело № 229/2021 г. на Районен съд Самоков, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. Г. П. от длъжността „ главен специалист“ в Дирекция „Национален парк Рила“ в МОСВ, специализирана администрация, дирекция „Контрол и охрана - север“, Парков участък Говедарци, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ със заповед № ЛС-7/04.01.2021г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила”; ищецът е възстановен на заеманата длъжност; ответникът е осъден да заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 5346 лв./сумата от брутното ТВ за периода от 06.01.2021г. до 06.07.2021г./;постановено е предварително изпълнение в частта относно присъденото обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1КТ; отхвърлен е искът с правно основание чл. 314, ал. 1 вр. чл. 212 ГПК за признаване за установено несъществуването на трудово правоотношение по трудов договор № 383/05.11.2009 г., поради недействителност на договора по чл. 74, ал. 1 КТ, обусловена от недобросъвестното му сключване при липса на средно образование на работника; признато е за недоказано оспорването истинността на диплома на А. Г. П. за завършено средно образование серия А-, № , рег. № , издадена на г. от СПТУ по редки метали [населено място], ответникът е осъден да заплати на районен съд 364.84 лв. държавна такса, 60 лв. съдебни разноски и на ищеца 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Между страните е сключен трудов договор № г. , по силата на който ответникът Дирекция „Национален парк Рила” възложил на ищеца А. Г. П. да изпълнява трудовата функция на ”главен специалист ПОК/паркова охрана и контрол/” в Дирекция „Национален парк Рила” - Благоевград, специализирана администрация, отдел „Контрол и охрана”, сектор ПУ/парков участък/ - Говедарци, при работа на пълно работно време по график и при основно месечно възнаграждение в размер на 370 лв. В трудовия договор е посочено, че ищецът има средно специално образование, съгласно диплома № г., издадена от ПТГ”Н. В.”, [населено място], със специалност „техник-лесовъд”.

Със заповед № ЛС-7/04.01.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „Национален парк Рила” Благоевград трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 05.01.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради това, че ищецът не отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 4 от Закона за защитените територии и Класификатора на длъжностите в администрацията, № 305, 11, ниво специалист 1, длъжност „главен специалист” относно изискването за минимална образователна степен – средно образование, необходима за заемане на длъжността „главен специалист” при Дирекция „Национален парк Рила” и за изпълняваната от него работа, възложена му с трудов договор № г. Заповедта е връчена лично на ищеца срещу подпис на 04.01.2021 г.

Въззивният съд е посочил, че за да уважи главния иск, районният съд е приел, че свидетелството за професионална квалификация, обективирано в диплома № г., издадена от ПТГ „Н. В.“ [населено място], удостоверяващо, че ищецът е придобил квалификация по професия „техник-лесовъд“ със специалност „горско и ловно стопанство“, не е оспорено. Приел е, че този документ е цитиран в трудовия договор, поради което не е налице недобросъвестност на работника. Според съда съгласно чл. 69, ал. 4 от Закона за защитените територии/ЗЗТ/,чл. 10, ал. 2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, към момента на сключване на договора е имало изискване за средно образование за заемане на процесната длъжност. Приел е, че липсата на такова би било основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Прието е, че представеният от ищеца оригинал на диплома, издадена то СПТУ по редки метали [населено място], е оспорена от ответника – сега жалбоподател на осн. чл. 194, ал. 3 изр. второ от ГПК и поради това последният носи тежестта да установи истинността на документа с главно и пълно доказване. Съдът е приел за установено от показанията на свидетелката Ф., че архивът на СПТУ по редки метали Б. след прекратяването му бил съхраняван в „насипно състояние“без регистър за издадени документи, и без личните дела на всички завършили ученици. Към 17.09.1986г., която е посочената дата на издаване на оспорената диплома, не е съществувал единен за страната регистър на дипломите за средно образование, което е видно от писмо изх.№ 0104-1598/07.07.2021г. на Директора на Дирекция „УУД“ в МОН. Въззивният съд е приел за установено от заключението на изслушаната съдебно-графична експертиза, че се съхраняват само около десетина лични дела за периода, в който е издадена оспорената диплома. Посочено е, че вещото лице установило, че липсват обективни признаци за подправка на документа. Прието е, че не е категорично установено към датата на издаване на дипломата директор на учебното заведение да е била С. П., от която е взет материал за сравнително изследване, и същата не била посочена изрично като автор на документа. Прието е още, че през периода от първи август до двадесет и пети септември 1986г. били издадени дипломи, подписани от различни лица, и не съществувало изискване дипломата да бъде подписана задължително от директора на учебното заведение. Посочено е, че допълнителна индиция в подкрепа на извода на съда е обстоятелството, че в периода на полагане на зрелостен изпит ищецът е отбивал военната си служба и е бил в отпуск в периода от 08.09.1986г. до 14.09.1986г. С оглед на това е формиран извод, че оспорването на документа е недоказано и ищецът е отговарял на законовите изисквания за заемане на процесната длъжност, поради което главният иск следва да се отхвърли. Приел е, че акцесорните искове съответно се явяват също неоснователни и следва да се отхвърлят. Въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна са обосновани, логични и последователни, поради което са възприети. С оглед на посоченото е формиран краен извод, че първоинстанционното решение следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Софийски окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение на Софийски окръжен съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първи, втори, трети и четвърти въпроси от изложението. Посочените въпроси не отговарят на изискването за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй касаят правилността на решаващите правни изводи на въззивния съд. Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в т. 1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос - материалноправен или процесуалноправен следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, както и да обоснове поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Като взема предвид това тълкуване съдът приема, че въпросите от първи до четвърти включително касаят правилността на изводите на въззивния съд. Отговорите изискват преценка на събраните по делото доказателства, съответно на изложените във въззивното решение фактически и правни изводи, което ВКС не извършва с определението по чл. 288 ГПК. С последното Касационният съд преценява дали поставения въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Проверката на правилността на изводите на въззивния съд ВКС извършва при разглеждане на касационната жалба, само ако се допусне касационно обжалване. Освен посоченото съдът съобразява, че жалбоподателят не е обосновал и допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване в жалбата, а развитието на правото е налице когато произнасянето по съществен материално или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито твърдения в случая липсват. С оглед на изложеното съдът приема, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първи, втори, трети и четвърти въпроси от изложението.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по петия въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. С въззивното решение съдът не е формирал изводи, че непредставяне на изискуеми документи за доказване на професионалната квалификация на ищеца представлява умишлено бездействие и поради това ищецът е неизправна страна и препятства нормалното развитие на трудовото правоотношение с работодателя. Поради това въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не отговаря на тълкуването, дадено в т. 1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението жалбоподателят е посочил, че с въззивното решение съдът е разрешил правни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и в противоречие с практиката на ВКС. Конкретен и ясно формулиран правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите правни изводи и за който е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в изложението не е формулиран. Жалбоподателят е изложил подробни доводи по правилността на въззивното решение – посочено е кои от изводите на съда според него са неправилни и основанието за това. Тези доводи на жалбоподателя не обуславят извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са правни въпроси. Само на това основание съдът приема, че не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 263/12.07.2022 г. по в. гр. дело № 423/2022 г. на Софийски окръжен съд, по касационна жалба вх. № 6332/19.09.2022 г., подадена от ответника Дирекция „Национален парк Рила” със седалище [населено място],[жк], [улица], № 14, чрез адв. Д. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: