Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на М. С, чрез процесуалните му представители гл. юрк. С. К. и гл. юрк. С. Д. и от [фирма] със седалище [населено място], представлявано от пълномощника адв. К. К. срещу решение № 3279 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 12470/2013 година по описа на Административен съд София-град.
С касационната си жалба, началникът на М. С обжалва цитираното съдебно решение в частта му, с която е отменено негово решение № М 47-0624/18 ноември 2013 година, в частта, с която е увеличена митническата стойност на стоките по описаните в решението ЕАД като [фирма] е задължено да довнесе мито в размер на 493.73 лева. С касационната жалба на началника на митница Столична се обжалва и съдебното решение в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на митница Столична юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
С касационната жалба [фирма] обжалва съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № М 47-0624/18 ноември 2013 година на началника на митница Столична, в частта, с която е задължено да довнесе ДДС в размер на 3379.15 лева. [фирма] обжалва съдебното решение и в частта му, с която митница Столична е осъдена да заплати в полза на дружеството сума в размер на 223.00 лева.
В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответниците по касационните жалби - [фирма] и началника на митница Столична, в подадени писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители излагат съображения за неоснователност на насрещните касационни жалби и молят съответно да бъдат отхвърлени.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.
Касационните жалби, в частите им, с които се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски са недопустими за разглеждане в настоящето производство. Тези инкорпорирани в касационните жалби искания за отмяна на съдебното решение в частта за разноските представляват по своята същност искане за изменение на решение № 3279 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 12470/2013 година по описа на Административен съд София-град, в частта му на разноските.
В текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивният ред не е осъществен, поради което подадените жалби, в тези им части, ще следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях производство – прекратено. Доколкото по съществото си касационните жалби в посочените части представляват искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направените искания. По касационната жалба на началника на М. С:
Касационната жалба, в частта й, срещу решение № 3279 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 12470/2013 година по описа на Административен съд София-град в частта, с което е отменено решение № М 47-0624/18 ноември 2013 година, е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което, в тези й част, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № М 47-0624/18 ноември 2013 година на началника на митница Столична, с което - в резултат на извършена проверка на основание чл. 84а, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) (ЗМ), чл. 201 § 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета и чл. 54, ал. 2 и чл. 56 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) за [фирма] е определена нова митническа стойност по ЕАД, описани в таблица № 3 от решението, преизчислени са държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, като предвид реално платени от декларатора суми, са определени за доплащане: мито в размер на 493.73 лева и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 3379.15 лева. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната му законосъобразност съдът е приел, че по отношение на определеното за довнасяне мито решението на митническия орган е незаконосъобразно и го е отменил в тази част, а срещу останалата част на административния акт е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.
По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е и даденото тълкуване на закона относно правната уредба на митническата облагаема стойност. Предвид на становищата на страните правилно е определен и основният спорен въпрос по делото – какво е естеството на възнаграждението, което е било посочено от дружеството-жалбоподател на отделен ред – дали е комисионно възнаграждение, или възнаграждение за посредничество, и следва ли то да бъде включено в митническата облагаема стойност. Даденият отговор на спорния въпрос е логически обоснован на фактите по делото и се споделя от настоящия касационен състав.
Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора: заповедите за възлагане на последваща проверка по реда на чл. 84а от ЗМ, съответно чл. 78, § 2 от Регламент 2913/02 г. на [фирма] /[фирма]/, при която е установено, че по подробно описани в митническия акт ЕАД за режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление на стоки, внасяни от [фирма], в митническата стойност на стоките не са включени извършени от дружеството разходи – „комисионни за покупки” и суми за транспорт на стоките в рамките на Европейския съюз; основанията, поради които митническият орган е приел, че посочените на отделен ред „комисионни при покупка” по своето естество представляват възнаграждение за посредническа услуга, което следва да бъде включено в митническата облагаема стойност. Първоинстанционният съд правилно е формулирал и основния спорен между страните въпрос - какво е естеството на възнаграждението, което е било посочено от дружеството жалбоподател на отделен ред – дали е комисионно възнаграждение, или възнаграждение за посредничество и следва ли то да бъде включено в митническата облагаема стойност. За да отговори на спорният въпрос, административният съд е дефинирал понятието „митническа облагаема стойност”, като е възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 година относно създаване на Митнически кодекс на общността и Регламент № 2454/93 на Съвета от 02.07.1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент 2913/92 и вътрешното законодателство относно облагаемата митническа стойност /ОМС/ - договорната стойност на стоките, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33. С оглед на последните разпоредби е посочено, че те допускат по изключение от митническата облагаема стойност да бъдат изключени заплатените комисионни възнаграждения за покупката /чл. 32, § 1, б.”а”, т. „I” и чл. 33, § 1, б. ”д” от Регламент 2913/92, като условието за това сумите заплатени за комисионни при покупка да бъдат разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена. За установяване на това обстоятелство по делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че разходите за комисионна за покупка, транспорт, застраховка и др., са посочени на отделни редове, като всеки разход е описан по основание и стойност, с което вносителят е изпълнил законовото изискване на нормата на цитирания вече чл. 33 от регламента. Правилен е изводът на административния съд, че в случая се касае не за комисионно възнаграждение, а за комисионна за посредничество, поради което последното не следва да бъде включено в митническата облагаема стойност. Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, в това число сключения договор за комисионерство, първоинстанционният съд е посочил, че [фирма] е действал като комисионер – от свое име, но за сметка на [фирма]. В тази връзка са направени констатации, че [фирма] е придобивал права върху стоките от свое име, но за сметка на комитента, каквото е изискването на чл. 348 и следващите от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), както и че от фактурите се установява, че е изпълнено изискването на чл. 355 от ТЗ за изпълнение от страна на комисионера на задължението за отчитане на дейността и за прехвърляне на стоките на комитента. Правилна е преценката на съда относно съпоставянето между договора за търговско посредничество и комисионния договор, като е посочено, че за посредника не съществува почти никакъв търговски риск и неговото задължение е да свърже търговците и подпомогне преговорите им, докато при комисионни договор възникват много повече рискове, включително и задълженията на комисионера да изпълни поетите за сметка на коминтента задължения. Акцентирано е и обстоятелството, че по нито една от процесните фактури не е установено да са възникнали преки търговски отношения между [фирма] и дружествата, от които са закупени стоките, от което следва, че [фирма] е действал като комисионер, а не като посредник. В решението е направено и позоваване на практика на Съда на Европейския съюз по този въпрос – решение на СЕС от 25.07.1991 година по дело № С – 299/90, с което се приема, че комисионната за покупка не следва да се включва в митническата стойност, дори когато вносителят е описал агента за покупката като продавач и е декларирал цената на стоката като фактурирана от същия агент.
Ето защо, обжалваното съдебно решение в тази му част е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липсата на касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила в тази му част, а касационната жалба на началника на митница Столична в допустимата й част неоснователна. По касационната жалба на [фирма]:
Касационната жалба, в частта й, срещу решение № 3279 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 12470/2013 година по описа на Административен съд София-град в частта, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № М 47-0624/18 ноември 2013 година, е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което, в тези й част, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е също неоснователна.
Спорът е относно решението на митническия орган, в частта му, с която е определено за доплащане от страна на дружеството ДДС върху комисионната за покупки и ДДС върху транспортните разходи в рамките на Европейския съюз.
Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос на стоки по чл. 16 ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗДДС предвижда, че начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.
Чл. 78, ал. 3 от Регламент 2913/92, съответно чл. 84, ал. 3 от ЗМ задължават митническите органи да вземат необходимите мерки, когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, като се отчитат новите обстоятелства. В хода на извършената повторна проверка е установено, че митнически режим с код 4500 е приложен на основата на непълни данни. Законосъобразно е заключението на съда, че са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Според тази норма данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Правилно съдът е приел, че данъчната основа следва да се формира, като в нея се включат разходите за посочените услуги, свързани с транспорт на стоките до първото им местоназначение на територията на страната. Обстоятелството, че дължимия ДДС върху транспортни разходи в ЕС е начислен и внесен от дружеството след оформяне на вноса не изключва приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС спрямо митническия орган и не обуславя извод за двойно начисляване на данък. Размерът на начисления данък за извършените транспортни разходи, може да се коригира съгласно чл. 36а, ал. 3, т. 1 по реда на чл. 116 от ЗДДС.
Според чл. 1 от ЗДДС целта на закона е облагането с данък върху добавената стойност. В случая административният орган е имал задължение да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което е определил нова данъчна основа на стоките, предмет на вноса съобразно новите обстоятелства, установени в хода на повторната проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Началникът на митница Столична е действал в условията на обвързана компетентност и на него не му е предоставена възможност за избор между две или повече законосъобразни разрешения, за да избере по – благоприятното за жалбоподателя.
В тази връзка и с оглед посочените по-горе правни норми настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на ДДС върху платената комисионна за покупки. Правилно съдът е посочил и приел за приложим член 86 от Директива 2006/112/ЕО, според която данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени: а) данъци, мита, налози и такси, дължими извън държаватачленка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира; б) съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие. В настоящия случай, както правилно е прието от съда, комисионната за покупките не следва да бъде включена в митническата стойност, предвид изключването й съгласно чл. 32, § 4 от МК, но такова изключване от данъчната основа спрямо комисионната за покупка в митническото законодателство липсва, с оглед на което същата правилно е била включена в данъчната основа от страна на митническия орган.
Предвид изложеното, съдебно решение в обжалваната му част е валидно допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила в тази му част.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
О. Б. Р. касационната жалба на началника на М. С, в частта й срещу решение № 3279 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 12470/2013 година по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на митница Столична юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
О. Б. Р. касационната жалба на [фирма], в частта й срещу решение № 3279 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 12470/2013 година по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която митница Столична е осъдена да заплати в полза на дружеството сума в размер на 223.00 лева.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд София-град за произнасяне по исканията на началника на М. С и на [фирма] за изменение на решение № 3279 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 12470/2013 година по описа на Административен съд София-град, в частта му за разноските, обективирани в касационните жалби.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3279 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 12470/2013 година по описа на Административен съд София-град в останалата му част.
Решението е окончателно.