Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Т.С, против решение № 97 от 18.09.2020 г., постановено по адм. дело № 144/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което по жалба на ЕТ "Матеев – П.М" е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР) за кампания 2018 г. с изх. № 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и потвърждаване на оспореното в производството Уведомително писмо като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - П.М, действащ като ЕТ "Матеев – П.М", чрез пълномощника си адв. А.М, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за касационното производство.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г за кампания 2018 г. с изх. № 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране за направление "Биологично растениевъдство" на ЕТ "Матеев – П.М".
Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и е установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи.
Приел е за установено, че жалбоподателят ЕТ "Матеев – П.М" е регистриран земеделски производител с УРН 184048, като през 2018 г. е подал заявление за подпомагане до ДФЗ с Уникален идентификационен номер /УИН/ 25/170518/07306 от 15.05.2018 г., с което една от заявените мерки за подпомагане е мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление "Биологично растениевъдство".
В оспореното уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверка на място на място (съгл. чл. 37 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП)) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. Посочено е, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2018 г. площи по Мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", 2018 г. е четвъртата година от последно поетия от кандидата ангажимент по направлението, като също така за декларираните в заявлението за подпомагане за 2018 г. площи по Мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично животновъдство", 2018 г. е четвъртата година от последно поетия от кандидата ангажимент по направлението.
Съдът подробно е описал съдържанието на писмото, в това число и отразяванията в таблиците към същото, в които не се съдържат конкретни данни за причината за отказа за подпомагане.
По делото като доказателство са приети уведомление с изх. №119/17.07.2019 г. на ЕТ "Матеев – П.М" – Търговище; Доклад от инспекция от 08.06.2016 г. от "Б. Сън" ЕООД – ОСП; Доклад за несъответствие Регламент (ЕО) 834/2008 г. от 20.08.2018 г. на "Б. Сън" ЕООД – ОСП; писмо с изх. №722/19.07.2019 г. на "Б. Сън" ЕООД – ОСП; писмо с изх. №729/22.07.2019 г. на "Б. Сън" ЕООД – ОСП; писмо с изх. №920/14.11.2019 г. на "Б. Сън" ЕООД – ОСП. Видно от становище с изх. №70-3794/05.12.2019 г. на зам. министъра на МЗХГ, относно Уведомление за закрито несъответствие, установено през 2018 г. на оператор в системата на контрол ЕТ "Матеев – П.М", административният орган е приел, че "Б. Сън" ЕООД правомерно е закрил несъответствието. Тъй като въз основа на констатираното несъответствие на ЕТ "Матеев – П.М" е наложена мярка 5.2 по Приложение № 3 на Наредба №1/2013 г., следва да се съобразят данните, че за ЕТ "Матеев – П.М" няма действаща и незакрита мярка, което дава основание исканията на едноличния търговец да бъдат уважени. За същия няма данни, които да показват несъответствие на дейността му като биологичен оператор с изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008. Представено е писмо с изх. №1048/28.02.2020 г. на "Б. Сън" ЕООД – ОСП, относно постъпили сигнали за неизплатени субсидии по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ДФЗ, поради наложени мерки през 2018 г. от ОСП "Б. Сън" ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 20а от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), в предвидената от закона писмена форма, но без задължителни реквизити от съдържанието и при съществено нарушение на административно производствените правила, т. е. при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.Аистративният акт не е мотивиран, липса посочване и на фактически и правни основания за издаването му, което е видно от цялостната проверка на съдържанието на акта, в това число на приложените към него таблици. Липсват конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия. В таблицата с изчисление на финансовото подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" в колона 11 – санкционирана площ за неспазени изисквания за управление е посочено 0 ха, а в същото време е наложена санкция за неспазени изисквания за управление спрямо всичките установени като допустими за подпомагане площи (остатъка след редукцията с двойно заявените). Липсва конкретизация кои изисквания по управление не са спазени и дали това засяга цялото стопанство, като няма конкретизация и в какво точно се е изразило неспазването на базовите изисквания – каква е установената дейност, наместо заявената и каква земеделска култура е установена, наместо заявената, което обосновава извод за липса на фактическо и правно основание в издаденото уведомително писмо.
Решаващият съд е посочил, че въпреки, че преди издаването на акта административният орган е бил уведомен за изпълнението на предписаните от контролиращото лице действия от страна на жалбоподателя и извършените корекции от контролиращото лице в подадената информация в системата за въвеждане на данни от външни институции, касаещи заявлението на жалбоподателя, административният орган е постановил акта си без да вземе предвид тези обстоятелства, което съставлява съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК.
По тези съображения, първоинстанционният съд е отменил обжалваното уведомително писмо за отказ като незаконосъобразно.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Обоснован е изводът на съда за липса на мотиви и посочване на фактически и правни основания за издаване на обжалвания административен акт. Видно от съдържанието на писмото, нито в обстоятелствената му част, нито в табличната част или обясненията към таблиците се съдържа конкретно указание и фактически констатации на кои изисквания не съответства заявителят, съответно кое е основанието за отказ от плащане. Съдът е коментирал подробно всяко от означенията в графите на таблиците, указанията към същите и правилно е констатирал липсата на каквито и да са конкретни мотиви. Обоснован е изводът на съда, че актът не е мотивиран, тъй като конкретни факти не са посочени и в другите документи от административната преписка, съпътстващи издаването на акта. Мотивите на съда се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни.
Правилно съдът е приел, че контролиращото лице "Б. Сън" ЕООД, с което ЕТ "Матеев – П.М" е имал валидно сключен договор към момента на подаване на заявлението за кампания 2018 г. и министерството на земеделието, храните и горите от една страна и ДФ "Земеделие" от друга, са провели кореспонденция помежду си, във връзка с получено в дирекция "Биологично производство" писмо с вх. №70-3794 от 15.11.2019 г. от контролиращото лице "Б. Сън" ЕООД. С писмото са предоставени доказателства за закрито несъответствие, установено през 2018 г. на оператора ЕТ "Матеев – П.М". Липсата на несъответствия е отразена и в становище с изх. №70-3794/05.12.2019 г. на зам. министъра на МЗХГ, със заключение, че няма данни, които да показват несъответствия на дейността на ЕТ "Матеев – П.М" като биологичен оператор с изискванията на Регламент №834/2007 и Регламент №889/2008. Информацията съдържаща се в горепосочената кореспонденция е достигнала до знанието на административния орган преди да бъде издадено процесното уведомително писмо, но същата не е взета предвид при произнасянето на органа. Неотразяването на действителните данни е причина при административната проверка да се установят несъответствия, които не са налице в обективната действителност, поради което правилно е прието от административния съд, че ако беше изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и беше изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая, административният орган би достигнал до противоположен извод. Действителното фактическо положение кореспондира с данните в заявлението на бенефициента. Правилно съдът е приел и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
В контекста на изложеното неоснователно е възражението в касационната жалба, че ДФЗ е следвало да се съобрази единствено с данните в ИСАК, въз основа на които са извършени и всички административни проверки на заявлението, както и проверка на място, тъй като същото е попаднало в извадката на риск анализа, както и с тези в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ). Съгласно съдържащата се там информация са констатирани застъпвания, както и информация за наложена на оператора мярка 5.2 за кампания 2018, г. въз основа на писмено уведомление от контролиращото лице, за констатирани несъответствия с разпоредбите на цитираните Регламенти. Именно тази информация е съобразена при издаване на акта.
Подобно възражение не може да бъде възприето, тъй като същото обезсмисля основния принцип на административната дейност по чл. 7 от АПК - принципа на истинност, изискващ административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая. Принципът е намерил израз и в задълженията на административния орган, регламентирани в нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Още повече, че в случая истината за фактите (чл. 7, ал. 3 от АПК) е установена, в това число и със становище на друг административен орган, което е достигнало до знанието на издателя на оспорения акт, но не е взето предвид. Възприемането на подобно възражение би обезсмислило и всяка последваща дейност по актуализиране на постъпилата в ИСАК и СВДВИ информация, в това число и коригиране на грешки.
Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци, съответно не са налице касационни основания за отмяната му.
С оглед изхода на делото не следва да бъдат присъдени претендираните от касатора разноски, а ответника по касация не претендира такива.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 18.09.2020 г., постановено по адм. дело № 144 по описа за 2020 г. на Административен съд – Търговище. Решението не подлежи на обжалване.