Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна срещу решение № 1152/07.08.2020 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2595/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000317007236-091-001/27.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, установяващ в тежест на А.А отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Б. Л 16" ЕООД за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски към фондове на ДОО и по сметка на НЗОК и за лихви върху тези публични задължения. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът обосновава съществуването на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице /РЛ/ по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, включително недобросъвестно извършване на конкретни актове на разпореждане с имуществото на главния длъжник, представляващи скрито разпределение на печалбата в полза на свързано лице и връзката между поведението на РЛ и неудовлетвореността на публичните вземания срещу „Б. Л 16“ ЕООД - имущественото разпореждане било извършено в отчетните периоди, в които са възникнали публичните задължения, като изтеглените и платени суми не са използвани за дейността на дружеството. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по преценка на основното и допълнителното заключения на ССЕ, на което са основани констатации за налични активи на дружеството, с които е било възможно погасяването на публичните задължения към определени моменти. Отрича релевантността на тези моменти предвид времето на възникване на задълженията и на извършването на скритото разпределение на печалбата. Оспорва изводите на съда за бездействие на приходната администрация в събирането на публичните вземания, като сочи конкретни действия на тази администрация за инвентаризация на касата на главния длъжник и...