Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът А.Б, чрез адв.. М, обжалва Решение № 1159 от 06.07.2020г., на Административен съд/АС/ Пловдив, постановено по адм. д. № 394/2020г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г. в частта за установения размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2011г. от 1250, 72 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета от 788, 43 лв.

В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че към датата на строителството на сградите не е имал задължение да съхранява разходните документи за закупуване на материалите. Подробни съображения излага в жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение в съответната част и за отмяна на обжалвания РА.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, в писмен отговор намира жалбата за неоснователна. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция в размер на 262 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Делото е във фаза на втора касация. С решение №1898/ 05.02.2020г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9355/2019г. е отменено Решение № 1383 от 21.06.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3363/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на А.Б срещу процесния РА относно установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размера по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихва за забава за данъчнен период 2011 г. и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда.

С обжалваното решение АС Пловдив е отменил Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г., в частта относно установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г., за разликата над установения размер на данъка от 1250, 72лв. до установения от органите по приходите размер от 2517, 44 лв., както и за прилежащите лихви за разликата над установения размер от 788, 43 лв. до установения от органите по приходите размер от 1586, 94 лв. и е отхвърлил жалбата на А.Б в останалата ѝ част.

Частта от решението, в която съдът е отменил РА, е влязла в сила като необжалвана и не е предмет на настоящото касационно производство.

За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният съд е отделил спорното от безспорното, като е приел, че спорът е по приложението на материалния закон по отношение на установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, като се концентрира във въпроса относно законосъобразността на определения облагаем доход от продажба на недвижими имоти с процесните НА по смисъла на чл. 33, ал. 1, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 33, ал. 6, т. 7 от ЗДДФЛ.

При новото разглеждане на делото в съответствие с указанията на Върховния административен съд, е допуснато извършването на съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, която е изчислила разходите за СМР, установени от допълнителното заключение на СТЕ, при съобразяване с деноминацията на лева и общия индекс на инфлацията, където това се налага съобразно чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ и е определило размера на данъка и лихвите за процесния данъчен период 2011г.

Относно продажбата с НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. в летовище „С. К“ О. П, вещото лице е посочило, че разходите, преизчислени към м. 12.1997г. възлизат на разходи за СМР в размер на 2822, 89лв. Относно продажбата с НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г. за недвижимия имот в гр. Б. вещото лице е посочило, че разходите, преизчислени към м. 12.1997г. възлизат на разходи за СМР в размер на 41 701, 90лв.

Съответно вещото лице е определило размера на данъка и лихвите за процесния данъчен период 2011г., както следва :

Относно продажбата с НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. за недвижимия имот в летовище „С. К“ О. П облагаем доход /1/2/, в размер на 16 977, 70лв., дължим данък за довнасяне в размер на 1250, 72 лв. и лихви за периода от 02.05.2012г. до 12.07.2018г. в размер на 788, 43 лв.

Относно продажбата с НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г. за недвижимия имот в гр. Б. вещото лице е определило облагаем доход в размер на 0, 00 лв., съответно не се дължат данък и лихви.

Решението е правилно. Решението следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.Съгласно чл. 33, ал. 6, т. 1 цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото.Съответно според чл. 33, ал. 6, т. 7 от ЗДДФЛ цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана до 1997 г. включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт - в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди 1 януари 1998 г.

Съдът обосновано е кредитирал приетата по делото нова ССчЕ, която е изчислила разходите за СМР, позволявайки да се определи правилно размера на данъка и лихвите за процесния данъчен период 2011 год. При новото изчисляване е включено и заплатеното през 1990 г. право на строеж. Приемането на експертизата е позволило на съда да изчисли разликата под установения размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ във вр. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, за данъчен период 2011 г. до установения от органите по приходите размер, водейки до намаляване на облагаемата основа.

Настоящия касационен състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ (действал към 2011г.). Облагаемият доход е определен към момента на извършване на продажбите, т. е. към 2011г., като декларираните от самото РЛ резултати от сделките са подложени на проверка, именно поради посочената ниска стойност на облагаемия доход или неформирането на такъв.

При така установените факти и обстоятелства не може да се приеме тезата за неправилност на обжалваното решението, а обратно - същото е правилно и обосновано именно въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства. Въз основа на горното същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, ревизираното лице следва да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП в размер на 262 лв. за касационна инстанция, определено съобразно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1159 от 06.07.2020г., на Административен съд/АС/ Пловдив, постановено по адм. д. № 394/2020г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на А.Б срещу Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г. в частта за установения размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2011г. от 1250, 72 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета от 788, 43 лв.

ОСЪЖДА А.Б с ЕГН: [ЕГН] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 262 лв., представляваща юрисконсулстско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно.

Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът А.Б, чрез адв.. М, обжалва Решение № 1159 от 06.07.2020г., на Административен съд/АС/ Пловдив, постановено по адм. д. № 394/2020г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г. в частта за установения размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2011г. от 1250, 72 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета от 788, 43 лв.

В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че към датата на строителството на сградите не е имал задължение да съхранява разходните документи за закупуване на материалите. Подробни съображения излага в жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение в съответната част и за отмяна на обжалвания РА.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, в писмен отговор намира жалбата за неоснователна. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция в размер на 262 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Делото е във фаза на втора касация. С решение №1898/ 05.02.2020г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9355/2019г. е отменено Решение № 1383 от 21.06.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3363/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на А.Б срещу процесния РА относно установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размера по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихва за забава за данъчнен период 2011 г. и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда.

С обжалваното решение АС Пловдив е отменил Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г., в частта относно установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г., за разликата над установения размер на данъка от 1250, 72лв. до установения от органите по приходите размер от 2517, 44 лв., както и за прилежащите лихви за разликата над установения размер от 788, 43 лв. до установения от органите по приходите размер от 1586, 94 лв. и е отхвърлил жалбата на А.Б в останалата ѝ част.

Частта от решението, в която съдът е отменил РА, е влязла в сила като необжалвана и не е предмет на настоящото касационно производство.

За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният съд е отделил спорното от безспорното, като е приел, че спорът е по приложението на материалния закон по отношение на установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, като се концентрира във въпроса относно законосъобразността на определения облагаем доход от продажба на недвижими имоти с процесните НА по смисъла на чл. 33, ал. 1, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 33, ал. 6, т. 7 от ЗДДФЛ.

При новото разглеждане на делото в съответствие с указанията на Върховния административен съд, е допуснато извършването на съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, която е изчислила разходите за СМР, установени от допълнителното заключение на СТЕ, при съобразяване с деноминацията на лева и общия индекс на инфлацията, където това се налага съобразно чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ и е определило размера на данъка и лихвите за процесния данъчен период 2011г.

Относно продажбата с НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. в летовище „С. К“ О. П, вещото лице е посочило, че разходите, преизчислени към м. 12.1997г. възлизат на разходи за СМР в размер на 2822, 89лв. Относно продажбата с НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г. за недвижимия имот в гр. Б. вещото лице е посочило, че разходите, преизчислени към м. 12.1997г. възлизат на разходи за СМР в размер на 41 701, 90лв.

Съответно вещото лице е определило размера на данъка и лихвите за процесния данъчен период 2011г., както следва :

Относно продажбата с НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. за недвижимия имот в летовище „С. К“ О. П облагаем доход /1/2/, в размер на 16 977, 70лв., дължим данък за довнасяне в размер на 1250, 72 лв. и лихви за периода от 02.05.2012г. до 12.07.2018г. в размер на 788, 43 лв.

Относно продажбата с НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г. за недвижимия имот в гр. Б. вещото лице е определило облагаем доход в размер на 0, 00 лв., съответно не се дължат данък и лихви.

Решението е правилно. Решението следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.Съгласно чл. 33, ал. 6, т. 1 цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото.Съответно според чл. 33, ал. 6, т. 7 от ЗДДФЛ цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана до 1997 г. включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт - в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди 1 януари 1998 г.

Съдът обосновано е кредитирал приетата по делото нова ССчЕ, която е изчислила разходите за СМР, позволявайки да се определи правилно размера на данъка и лихвите за процесния данъчен период 2011 год. При новото изчисляване е включено и заплатеното през 1990 г. право на строеж. Приемането на експертизата е позволило на съда да изчисли разликата под установения размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ във вр. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, за данъчен период 2011 г. до установения от органите по приходите размер, водейки до намаляване на облагаемата основа.

Настоящия касационен състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ (действал към 2011г.). Облагаемият доход е определен към момента на извършване на продажбите, т. е. към 2011г., като декларираните от самото РЛ резултати от сделките са подложени на проверка, именно поради посочената ниска стойност на облагаемия доход или неформирането на такъв.

При така установените факти и обстоятелства не може да се приеме тезата за неправилност на обжалваното решението, а обратно - същото е правилно и обосновано именно въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства. Въз основа на горното същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, ревизираното лице следва да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП в размер на 262 лв. за касационна инстанция, определено съобразно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1159 от 06.07.2020г., на Административен съд/АС/ Пловдив, постановено по адм. д. № 394/2020г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на А.Б срещу Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г. в частта за установения размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2011г. от 1250, 72 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета от 788, 43 лв.

ОСЪЖДА А.Б с [ЕГН] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 262 лв., представляваща юрисконсулстско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно.