Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) и на „Електроразпределение Север“ АД (електроразпределителното дружество/ЕРД), двете подадени срещу решение № 394/20.01.2020 г. по адм. дело № 3337/2018 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ).
В касационните жалби са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът – „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД не се представлява и не ангажира становище по жалбите.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби и правилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни – ответник и заинтересована страна в първоинстанционното производство, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което жалбите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
С решение № 394/20.01.2020 г. по адм. дело № 3337/2018 г. по описа на АССГ, по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД („ВиК - Добрич“ АД) е отменено като незаконосъобразно решение № Ж – 118/27.02.2018 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на „ВиК - Добрич“ АД срещу „Електроразпределение Север“ АД и делото е върнато като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. КЕВР е осъдена да заплати на „ВиК - Добрич“ АД деловодни разноски в размер на 1487 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, включително чрез изслушване на основна и допълнителна съдебно – технически експертизи /СТЕ/. Установил е, че производството пред регулаторния орган е инициирано по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, с която дружеството е сезирало КЕВР да разпореди отпадане начисляването от страна на „Електроразпределение Север“ АД на мрежова такса „пренос средно напрежение“ за обект – въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кV „Ябълка“ от ЕП 110/20 кV „Шабла“. Пред КЕВР жалбоподателят е изложил доводи, че в конкретния случай „Електроразпределение Север“ АД не осъществява услугата „пренос по разпределителната мрежа“, доколкото последната е собственост на жалбоподателя - „ВиК - Добрич“ АД, а не на електроразпределителното дружество. Административното производство е приключило с издаване на оспореното решение № Ж – 118/27.02.2018 г. на КЕВР, с което жалбата на „ВиК - Добрич“ АД не е уважена и производството е прекратено.
От правна страна съдът е приел, че решението на КЕВР е постановено в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. По същество на спора съдът е приел, че „Електроразпределение Север“ АД не осъществява услугата по разпределение на електрическа енергия спрямо „ВиК - Добрич“ АД, тъй като съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ „разпределение“ е транспортирането на електрическа енергия през разпределителните мрежи. Доколкото подстанция „Шабла“, към която „ВиК - Добрич“ АД е присъединено, е собственост на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/, оперативното управление и диспечиране на товара за „ВиК - Добрич“ АД се осъществява от “ЕСО“ ЕАД.Стелно, според съда, „Електроразпределение Север“ АД не извършва разходи по поддържането на подстанцията, извършвано от “ЕСО“ ЕАД и по разпределителната мрежа, собственост на жалбоподателя, след подстанцията, които са в тежест на „ВиК - Добрич“ АД.Стелно, в конкретния случай „ВиК - Добрич“ АД не е в качеството си на „клиент“, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, поради което за него липсва основание за дължимост на цена за пренос „средно напрежение“ на последното дружество. Посочено е, че в конкретния случай „Електроразпределение Север“ АД, макар и лицензирано за извършване на услугата разпределение на електрическа енергия, не е собственик, каквото е изискването на чл. 88, ал. 1 ЗЕ, на електроразпределителната мрежа СрН - собственик на тази мрежа е „ВиК - Добрич“ АД.
Преценката на административния съд за материална незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР е правилна.
П. К за енергийно и водно регулиране е постъпила жалба на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, с която дружеството е сезирало Комисията да разпореди отпадане начисляването от страна на „Електроразпределение Север“ АД на мрежова такса „пренос средно напрежение“ на обект – въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кV „Ябълка“ от ЕП 110/20 кV „Шабла“. Като аргумент в подкрепа на искането си жалбоподателят е посочил, че в конкретния случай разпределителното дружество не осъществява услугата „пренос по разпределителната мрежа“, доколкото последната е собственост на „ВиК - Добрич“ АД, а не на „Електроразпределение Север“ АД. С решение № Ж – 118/27.02.2018 г. на КЕВР, жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД е преценена за неоснователна и производството по нея е прекратено. Като решаващ мотив, регулаторният орган е посочил, че електрическата енергия се доставя от електроразпределителното дружество до клиента на ниво средно напрежение, съобразно начина на присъединяване на процесния обект - на страна средно напрежение, следователно е налице задължение за крайния клиент да заплаща цена за пренос, съобразно нивото, на което е присъединен.
Съдът правилно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписка за процедиране при спазване указанията на съда. Противно на изложеното в касационните жалби, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, съгласно която само производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното предприятие не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Съдът коректно е отчел, че в случая несъмнено жалбоподателят не е производител на електрическа енергия, както и че между „Електроразпределение Север“ АД и „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ е налице сключен Договор № 4220615/02.08.2016 за Достъп и Пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия. Правилно е приетото от съда, че за да се породи задължението за едната страна по договора за заплащане на договорената услуга, е необходимо тази услуга да бъде реално предоставяна – в конкретния случай „Електроразпределение Север“ АД да осъществява „пренос по разпределителната мрежа“ /„пренос средно напрежение“ на обект – въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кВ „Ябълка“/, като в конкретния случай е установено, че това насрещно задължение не е осъществено. Съдът правилно е установил, че трансформираното напрежение в подстанция „Шабла“ от високо (110 kV) до средно напрежение (20 kV), се извършва от уредба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и се подава директно към въздушния електропровод (съоръжение за свързване на електрическа уредба, предназначена за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия) - собственост на „ВиК - Добрич“ АД, което води до извод, че не са ползвани услугите на ответника - „Електроразпределение Север“ АД. От заключението на вещото лице съдът правилно е установил, че ВЕЛ 20 kV „Ябълка“ е директно присъединено със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа и липсата на инфраструктура (електроразпределителни мрежи СрН) - собственост на ответника - „Електроразпределение Север“ АД, обуславя недължимост на заплащане на начислените суми за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа.
Неоснователни са доводите в касационните жалби, че съдът неправилно е интерпретирал фактическите установявания на вещото лице по СТЕ и оттам е извел грешни логически и правни изводи. Заключението по допълнителната СТЕ, допуснато по искане на ответника, се припокрива и не променя изводите, направени в първоначалното заключение на СТЕ. При разпита на вещото лице, извършен в съдебното заседание на 18.12.2019 г. вещото лице потвърждава заключенията си като заявява, че въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кV „Ябълка“ се прикача към електросъоръженията на „ЕСО“ ЕАД към преносния оператор, като към „Електроразпределение Север“ АД няма никакви съоръжения за присъединяване. Категоричен е изводът на вещото лице, че „ВиК - Добрич“ АД е присъединено директно към преносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД.“
Неоснователното е позоваването в касационната жалба на КЕВР на решение № 670/15.01.2020 г. по адм. дело № 13339/2018 г. на ВАС, трето отделение. Действително в посочено решение, съдът е приел, че „за дължимостта на цена за пренос на електрическа енергия са от значение нивото на напрежение /ниско, средно, високо/ на мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа и мястото, на което е монтирано средството за търговско измерване на електрическа енергия…“. Посочената съдебна практика обаче е неотносима към настоящия казус, доколкото по цитираното дело не е бил налице спор относно факта на предоставяне на услугата „пренос на електрическа енергия“ от конкретното електроразпределително дружество към крайния клиент - жалбоподател, а дали цената за пренос следва да бъде начислена за ниво ниско или за ниво средно напрежение.
Като е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на касационните жалбоподатели не се следват разноски. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.
Предвид изложено, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394/20.01.2020 г. по адм. дело № 3337/2018 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно.