Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [Фирма 2], подадена чрез пълномощника адв.. Т против решение № 1257/17.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2552 по описа за 2019 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001618006532-091-001/10.05.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена и изменена с решение № 445/29.07.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установен ДДС в общ размер на 14 768, 40 лв. с прилежащи лихви в размер на 3191, 24 лв., както и за установения размер на задълженията по ЗКПО и ЗДДС, ведно с лихвите за ревизираните данъчни периоди, както следва: корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1581, 01 лв. и лихви за просрочие в размер на 177, 01 лв. и ДДС за м. 12.2017 г. в размер на 532, 50 лв. и лихва за просрочие в размер на 71, 00 лева. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдебният акт не е съобразен със събраните по делото доказателства. Счита, че са налице писмени доказателства, които не са обсъдени от съда в тяхната съвкупност. В представени по делото писмени бележки се позовава на практика на ВАС и заявява, че независимо от допуснатите счетоводни пропуски относно деклариране на ВОП на стоки, данъчната администрация не може единствено да начислява данъка, но следва и да признае правото на приспадане на данъчен кредит по същите тези доставки. Посочва, че в противен случай би бил нарушен принципа на самоначисляване на данъка. Искането е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски.

Ответникът по касация – дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна в представено писмено становище, подадено от упълномощен процесуален представител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено, че основната дейност на [Фирма 2] е търговия на дребно в магазин за плодове и зеленчуци в нает обект в гр. П.. Предмет на обжалване са установени от органите по приходите факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО общо в размер на 20 321, 16 лв., в т. ч. допълнително начислен ДДС в общ размер 15 300, 90 лв. с прилежащи лихви в размер 3262, 24 лв. и корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1581, 01 лв. и лихви в размер 177, 01 лева. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. От данните по делото е видно, че предмет на обжалване е констатацията на органите по приходите, че за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД е осъществило ВОП на стоки /плодове и зеленчуци/ по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС по фактури /инвойс/ на стойност 35 956, 45 евро /70 324, 70 лв./, данните от които са обобщени в таблици по периоди в РД. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че от ревизираното дружество е представено обяснение, че за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. не е извършвана инвентаризация и бракуване на материални запаси. Декларирано е, че ВОП на плодове и зеленчуци от Гърция са осъществени в периода 01.01.2017 г. - 30.04.20107 г., като през месеците август, октомври и декември дружеството няма вътреобщностни придобивания. За получени стоки по ВОП от Гърция са представени фактури /инвойс/, по които ДДС не е начислено чрез издаване на протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Стоките се придобиват на място в обекта на доставчика и се транспортират със собствен транспорт. Установено е, че от „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД не са представени конкретни доказателства за извършено транспортиране на тези стоки от Гърция до България. Същевременно ревизираното дружество е представило фактури /инвойс/, издадени му от гръцки доставчици, регистрирани по ДДС в Гърция, към датата на издаване на фактурите. Предвид горните обстоятелства, органите по приходите са констатирали, че превозът на стоките /плодове и зеленчуци/ от Гърция до България е извършен с транспортни средства, използвани за дейността на дружеството през ревизирания период: товарни автомобили марка Ивеко, модел 35Ц13 с рег. [рег. номер на МПС] и марка С. Д с рег. [рег. номер на МПС] - нает от „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД, като стоките са доставени на територията на България на датата на издаване на съответната фактура /инвойс/. В заключение е посочено, че във връзка с извършените вътреобщностни придобивания, „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД не е издало протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и не е начислило дължимия ДДС върху данъчна основа 70 324, 70 лв. в счетоводството си, поради което на основание чл. 66, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 84 ЗДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03 и м. 04.2017 г. е начислен ДДС в общ размер 14 064, 94 лв. с прилежаща лихва в размер на 3033, 51 лева.

На следващо място органите по приходите са установили, че [Фирма 2] е издало фактура № 221/16.01.2017 г. с данъчна основа 3 048, 17 лв. и ДДС 609, 63 лв. към клиент [Фирма 1] във връзка с реализирани количества риба, салати и др. хранителни продукти. Констатирано е, че ревизираното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, включена в дневника за покупките през м. 01.2017 г., но фактурата не е отразена в Дневника за продажби на дружеството. Прието е, че ДДС по спорната фактура е начислен, но не е деклариран в подадените дневници за продажби и СД по ЗДДС и не са отчетени приходи от извършените продажби на съответните стоки. По изложените аргументи и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗДДС за данъчен период м. 01.2017 г. е установен допълнително ДДС в размер на 609, 63 лв., ведно със съответната лихва. Установено е също, че на 10.03.2017 г. е извършен вътрешнобанков превод от Н.Т в полза на [Фирма 2] в размер на 563, 00 лв. с основание на превода - стока. За посочената реализация на стоки и получената по банков път сума не е издадена фактура или друг документ, като прихода за дружеството не е осчетоводен по надлежния ред, а дължимият ДДС - 93, 83 лв. не е отчетен в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м. 03.2017 г. и следващите данъчни периоди. С РА на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС за данъчен период м. 03.2017 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 93, 83 лева. В хода на ревизията е установено и, че са налични фактури, издадени от „ФРУКТ КОМЕPC" ООД, „ЮВИК-ГОЛД" ООД и [Фирма 3], съдържащи подпис на получател, както и фактурите, издадени от „М. К. Е. КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ООД, подробно описани в РД, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, съответно същото не е отчело и декларирало приходи от продажбите на тези стоки, не е извършено намаление с отчетната им стойност, както и не са декларирани с подадените ГДД. Ревизиращият екип е счел, че стоките по въпросните фактури са получени и реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени като такива, а са укрити. Прието е, че стоките не са за лично ползване или употреба от ревизираното лице, на собственика, на неговите работници или служители, а същите са пряко свързани с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество - търговия на дребно с плодове и зеленчуци. За дата на възникване на данъчното събитие при реализацията на неосчетоводените стоки е приета 31.12.2017 г. като според приходните органи към тази дата стоките по процесните фактури не се установяват като налични. За 2017 г. е определена общата стойност на доставените стоки по фактурите, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице и са определени неотчетени приходи от продажби на тези стоки, изчислени за целите на ревизията на база декларираната от [Фирма 2] надценка 10 %, като данните са описани в РД. В резултат на извършения анализ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, решаващият орган е определил данъчна основа към 31.12.2017 г. в размер на 2662, 43 лв. по фактури за стоки, издадени от [Фирма 4], „ЮВИК-ГОЛД" ООД и [Фирма 3], съдържащи подпис за получател, както и по фактури, издадени от „М. К. Е. КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ООД и дължим ДДС 532, 50 лв., заедно с прилежащите лихви. Съответно е доначислен и допълнително данък по ЗКПО като данъчният финансов резултат за 2017 г. е определен като разлика между установените от ревизията общо приходи (в т. ч. укрити приходи) и установените от ревизията общо разходи (в т. ч. разходи, съответстващи на недекларираните приходи). Въз основа на установената по делото фактическа обстановка и изслушаното по делото заключение на ССчЕ, първоинстанционният съд е приел за доказано, че са налице неотчетени фактури за закупени стоки и съответно, неотчетена по тях реализация. Посочил е, че констатираното от органите по приходите нередовно счетоводно отчитане на стопанските операции не е опровергано в съдебното производство, като се е позовал и на заключението на вещото лице, което е установило, че счетоводството на [Фирма 2] не е заведено редовно. Възприел е за правилни и изводите на проверяващите относно допълнително начисления ДДС по извършени ВОП от контрагенти от Гърция. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗДДС (в приложиматай редакция), съдът е счел, че превозът на стоките /плодове и зеленчуци/ от Гърция до България е извършен с транспортни средства, използвани за дейността на ревизираното дружеството през процесния период, като стоките са доставени на територията на България на датата на издаване на съответната фактура. В тази връзка и с оглед несъставянето на протоколи по чл. 117 ДОПК и неотразяването на тези доставки в дневниците за покупки е приел, че доставките са били укрити. Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения РА относно установените задължения по ЗДДС, са дали основание на първоинстанционния съд да обоснове извод за законосъобразност и на установените задължения по ЗКПО, свързани с преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2017 година.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност в оспорената част. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които макар да не са формулирани изрично, могат да се изведат от текста на жалбата. Съдът е събрал допустими и относими доказателства, необходими за установяване на правно-релевантните факти. Тези доказателства, обратно на твърденията на касатора, са обсъдени, като съдът е изложил установените факти, въз основа на които е формирал и своите правни изводи. При положение, че не са издадени протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗДДС, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 117 ЗДДС, правилно е начислен допълнително косвен данък. След като дружеството не е отразило получените доставки чрез съставянето на протоколи по чл. 117 ЗДДС, то също така не е отчело реализацията /прихода/ по същите и респективно не е начислен дължимия ДДС за тях. При приетите надценки, взети на база фактури - реализираните продажби от дружеството на цитрусови плодове и зеленчуци на клиенти, съобразно отчетната стойност на неосчетоводените приходи на основание чл. 86, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗДДС и във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 и ал. 2 ДОПК, ревизията е начислила дължим косвен данък за сумата от 14 064, 94 лева. В конкретния случай поради неизпълнение на изискванията на ЗДДС за начисляване на ДДС при извършени ВОП, законосъобразно при ревизията органът по приходи е начислил следващия се ДДС на основание чл. 84 и чл. 86 ЗДДС и в случая е неприложимо изключението по чл. 73а ЗДДС, за което съдът е изложил обосновани мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.Нтелни са и изложените възражения, че констатациите за извършен транспорт се опровергават от събраните по делото писма от Главна дирекция „Гранична полиция“ и А.М.Н, Върховният административен съд е посочвал, че от факта, че не са извършвани проверки на превозните средства на дружеството при преминаването на контролно-пропусквателните пунктове, не може да се направи извод, че транспорт с тях не е осъществяван. Още повече, че самото ревизирано лице по време на ревизията дава обяснения, че е извършвал ВОП от Гърция в периодите, в които са издадени фактурите със собствен транспорт.

В частта по ЗКПО обосновано съдът е посочил, че признаването на разходите не зависи само от формалното им документално оформяне, ако не е свързано с действително осъществени стопански операции. При осъществена стопанска операция, данъчно задължените лица са длъжни да я оформят и документално, като я отразят в счетоводството си, за да е спазен принципа за документална обоснованост. Липсата на доказателства за действително извършване на процесните доставки, осъществява хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи относно дължимостта на така вмененото задължение за корпоративен данък за довнасяне за 2017 година. Конкретни съображения против постановения съдебен акт в останалата му част не са изложени в касационната жалба. Освен това касационната инстанция счита, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни изводи относно дължимостта на така установените задължения за ДДС в размер на 609, 63 лв. във връзка с издадена от[Фирма 2] фактура № 221/16.01.2017 г. на [Фирма 1] и допълнително установените задължения в размер на 93, 83 лв. във връзка с извършен вътрешнобанков превод от Н.Т за данъчен период м. 03.2017 г., както и в размер на 532, 50 лв. по фактури за стоки /риба, плодове, нахут, филе/, издадени от [Фирма 4], „ЮВИК-ГОЛД" ООД и [Фирма 3], съдържащи подпис за получател, както и по фактури, издадени от „М. К. Е. КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ООД, които се споделят изцяло с препращане към мотивите на първата инстанция съобразно правилото на чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. По изложените мотиви настоящият състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1139, 63 лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1257/17.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2552 по описа за 2019 г. на този съд.

ОСЪЖДА [Фирма 2], ЕИК[ЕИК], да заплати на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, съдебни разноски за касационното производство в размер на 1139, 63 лева. Решението е окончателно.