Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Поко 1“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Козлодуй“ № 60 срещу Решение № 729 от 19.06.2020 г. по адм. дело № 497/2020 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт рег. № ОЗ-ХУ-03-02-3003#60 от 21.01.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ) за прекратяване на договори за осигуряване на заетост по проект „Обучения и заетост“ № ОЗ-ХУ-03-02-3003#8 от 03.04.2019 г. и № О3-ХУ-03-02-3121#8 от 03.04.2019 г. с изпълнител „Поко 1“ ООД.
Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при извършените проверки наетите лица са открити на работното си място, поради което не е налице основание за прекратяване на договорите. Освен че административният орган не е установил фактическото основание за издаване на акта за прекратяване, актът за прекратяване не съдържа конкретно правно основание. По изложените съображения счита, че съдът е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на акта за прекратяване на договорите. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като касационната инстанция отмени акта за прекратяване на договорите. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е акт рег. № ОЗ-ХУ-03-02-3003#60 от 21.01.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за прекратяване на договори за осигуряване на заетост по проект „Обучения и заетост“ № ОЗ-ХУ-03-02-3003#8 от 03.04.2019 г. и № О3-ХУ-03-02-3121#8 от 03.04.2019 г. с изпълнител „Поко 1“ ООД.
Съдът е установил от фактическа страна, че на 08.01.2016 г. между Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в качеството на Управляващ орган и Агенцията по заетостта в качеството на бенефициер е сключен договор № BG05M90P001-1.010-0001 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M90P001-1.010 „Обучения и заетост“ чрез системен проект, със срок до 21.12.2018 г. С допълнително споразумение № 2 от 11.07.2018 г. срокът на договора е променен до 21.12.2023 г., а предоставената помощ е увеличена от 81 000 000 лв. на 91 000 000 лв.
От страна на „Поко 1“ ЕООД (понастоящем ООД) са подадени две заявки за разкриване на свободни работни места по проекта за следните длъжности: „търговски посредник“ – 6 бр. (получен отказ за 1 бр.), „икономист“ – 2 бр; длъжност „телефонист“- 2 бр. (получен отказ за 1 бр.).
Във връзка с подадените заявки между Агенцията по заетостта и „Поко 1“ ЕООД са сключени два договора за осигуряване на заетост: договор № ОЗ-ХУ-03-02-3003#8 от 03.04.2019 г. и договор № О3-ХУ-03-02-3121#8 от 03.04.2019 г. В изпълнение на първия договор „Поко 1“ ЕООД в качеството на работодател е назначил С.К и И.И за длъжност „икономист“, И.С, Г.В, Г.Л, М.К и З.М на длъжност „търговски посредник, а в изпълнение на втория договор - Е.Л на длъжност „телефонист“.
При извършени проверки от експерти на Агенцията по заетостта е констатирано, че наетите лица са с месторабота домашните си адреси. Наетите лица не разполагат със служебен компютър/телефон. По преписката са приложени констативни протоколи относно установените отсъствия на наетите лица от адресите на работа. В хода на административното производство работодателят е представил документи относно причините за отсъствието на лицата - заповеди за разрешен отпуск. Въз основа на констатациите от проверките е обоснован извод, че наетите лица не изпълняват задълженията съгласно длъжностните им характеристики и не е налице реален трудов процес.
С процесния акт рег. № О3-ХУ-03-02-3003#60/21.01.2020 г. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е прекратил действието на договорите за осигуряване на заетост по проект „Обучения и заетост“ № ОЗ-ХУ-03-02-3003#8 от 03.04.2019 г. и № О3-ХУ-03-02-3121#8 от 03.04.2019 г. с изпълнител „Поко 1“ ООД. Като правно основание за издаване на акта е посочен чл. 10.3, буква „а“ от Общите условия към съответния договор за осигуряване на заетост.
Съдът е извършил проверка на административния акт на основанията по чл. 146 АПК и е мотивирал извод за законосъобразност на акта като издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След подробен анализ на представените по делото доказателства съдът е установил, че се потвърждават резултатите от проверките, описани в акта за прекратяване на договорите. Според съда липсват каквито и да било доказателства, че наетите лица са били ангажирани и са извършвали дейности, относими към договорите за осигуряване на заетост. Относно документите, оправдаващи отсъствието на наетите лица, съдът е приел, че са представени от работодателя едва след като са поискани обяснения относно причините за отсъствие, което поставя под съмнение тяхната достоверност. Относно приложимия материален закон съдът е приел, независимо, че договорите за заетост не са прекратени поради констатирано системно отсъствие на наетите лица (чл. 10.3, буква „г“ от Общите условия) или поради неизпълнение на задължението за своевременно уведомяване на възложителя за отсъствието на наетите лица, обстоятелствата, констатирани през първия етап на проверките, косвено подкрепят извода за липсата на осигурена реална трудова заетост. Предвид липсата на осигурена реална трудова заетост съдът е преценил, че договорите са прекратени законосъобразно на основанието по чл. 10.3, буква „а“ от Общите условия. По горните съображения съдът е мотивирал извод за законосъобразност на акта и е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Видно от мотивите на акта, с който едностранно са прекратени процесните договори, административният орган се е позовал на чл. 10.3, б. „а“ от Общите условия, който предвижда, че възложителят има право да развали договора чрез едностранно писмено предизвестие в случай, че работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора. Административният орган не е конкретизирал кое точно задължение не е изпълнено от работодателя. Правното основание за издаване на акта не е описано нито чрез конкретна клауза от договора, нито чрез законова разпоредба. Налице е съществен порок във формата на акта поради несъответствие на акта с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в частта за посочване на правното основание за издаването му. Този порок не може да бъде отстранен в съдебната фаза посредством изменение и/или допълване на правната квалификация за първи път в съдебния акт, както е сторил съдът в обжалваното решение. Видно от мотивите на съда, съдът излага аргументи за приложение на друго основание за прекратяване, различно от посоченото от органа. Органът е посочил чл. 10.3, буква „а“ от Общите условия, а съдът - системно отсъствие на наетите лица по чл. 10.3, буква „г“ от Общите условия. Алтернативно съдът е констатирал, че е налице и неизпълнение на задължението за своевременно уведомяване на възложителя за отсъствието на наетите лица, т. е. вместо органа е конкретизирал кое точно задължение по договора не е изпълнено от работодателя. Вместо да отмени акта обаче, съдът като краен извод отново се връща към соченото от органа основание по чл. 10.3, буква „а“ от Общите условия и приема, че то е налице. Неизпълнението на изискването за ясно и точно посочване на правното основание за издаване на акта препятства преценката кои са материалноправните предпоставки за прекратяване на договорите и дали те са осъществени. Съдът е следвало да отмени акта за прекратяване на договорите поради наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Като е отхвърлил жалбата на „Поко 1“ ООД, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени актът за прекратяване на процесните договори за осигуряване на заетост.При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 6 750 лв., включващи: държавна такса от 1 700 лв. и адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2 350 лв.; държавна такса от 1 700 лв. и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 729 от 19.06.2020 г. по адм. дело № 497/2020 г. на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ акт рег. № ОЗ-ХУ-03-02-3003#60 от 21.01.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за прекратяване на договори за осигуряване на заетост по проект „Обучения и заетост“ № ОЗ-ХУ-03-02-3003#8 от 03.04.2019 г. и № О3-ХУ-03-02-3121#8 от 03.04.2019 г. с изпълнител „Поко 1“ ООД.
ОСЪЖДА Агенцията по заетостта да заплати в полза на „Поко 1“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Козлодуй“ № 60 разноските по водене на делото за двете инстанции в размер на 6 750 (шест хиляди седемстотин и петдесет) лв. Решението е окончателно.