Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Сънфло“ ЕООД, представено от адв. В.Ц, срещу решение № 3571/06.07.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7551/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221518000438-091-001/21.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касационните оплаквания са за опущения на съда в познавателната му дейност по преценка на писмените доказателствени средства /договори, протоколи за извършени и приети СМР и фактури, както и заключението на ССЕ/, стояща в основата на констатациите му за правнорелевантния факт на осъществяването на доставките, за които с РА е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Според касатора съдът е подценил доказателственото значение на последващото осъществяване на доставки с предмет тъждествен с този на фактурираните от доставчиците му, както и правното значение на формирането от администрацията на изводи в негова вреда от ненамирането на част от доставчиците му на адресите им за кореспонденция и непредставянето от тях на поисканите документи. Изразява убеждение, че са установени материалните предпоставки на правото на приспадане. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установените в тежест на „Сънфло“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 70 892.99 лева /крайният размер на ДДС за довнасяне е 70 618.92 лева, тъй като с РА е извършено прихващане с данък за възстановяване от д. п.м. 12.2015 г. и м. 02.2016 г. в общ размер 274.07 лева/ с лихви за забава 24 170.84 лева. Източник на задълженията за ДДС е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2012 г., м. 10 и 12.2013 г., м. 03, 04, 08 и 12.2014 г., м. 08.2015 г., и м. 12.2016 г. и м. 03.2017 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 70 892.99 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от „Вас метал 2012“ ЕООД, „Сити комерс България“ ЕООД, „Строй рент инвест“ ЕООД, „Теле аванс“ ЕООД, „Еко системс“ ЕООД /с предишно наименование „Пролайн маркет плюс“ ЕООД/, „Строй фест 81“ ЕООД и „Стоун лайн 07“ ЕООД с предмет на доставките различни видове стоки и услуги –почистване, извозване и озеленяване; доставка на растения, земна маса и филц; озеленяване; направа на насип, подравняване на тревна площ; изкоп, озеленяване, извозване на земна маса; инертни материали, доставка на чакъл и т. н. Според органите по приходите за част от доставките не е спорен резултатът, а от кого са извършени, тъй като доставчиците не притежават трудов и материален ресурс за изпълнение, а там където са превъзложили работата на предходни доставчици и те са без персонален и материален субстрат за изпълнение; не са подавали ГДД за съответната данъчна година, СД за отчетния период на издаването на фактурите, както и ГФО. Като факти с правно значение са ценени отсъствието на петима от доставчиците от адресите им за кореспонденция; прекратяването на специалната регистрация по ЗДДС и наличието на непогасени публични задължения в големи размери. Прието е, че не са осъществени материалните предпоставки на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 2, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
С първоинстанционното решение e отхвърлено оспорването срещу РА.
Констатациите на съда при решаването на спора по ЗДДС са по доставчици. Изследвани са възможностите на доставчиците за осъществяване на услугите. Ценено е заключението на ССЕ. Според съда никой от доставчиците не е имал потенцията да извърши услугите, докато получателят е разполагал със собствен ресурс за изпълнение /описани са активите по справките за ДМА във връзка с фактурираните от „Вас метал 2012“ ЕООД, „Строй рент инвест“ ЕООД и „Еко системс“ ЕООД услуги/. Затова и с факта на последваща реализация на стоки и услуги от вида на тези предмет на спорните доставки не е обвързал извод за действително осъществяване на доставките от издателите на фактурите. Във връзка с фактурите на „Теле аванс“ ЕООД като индиция за липса на изпълнение е ценен факта на уговорено плащане по банков път без доставчикът да има банкова сметка. Възприето е установяването на органите по приходите, че четири от седемте фактури на „Еко системс“ ЕООД, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, не са представени.
За всички доставчици съдът е приел, че не са осъществили фактурираните доставки на стоки и услуги. Участието на жалбоподателя в привидни доставки сочело на представи за сделките като част от данъчна измама, за която страната по сделката няма как да не знае. Решаващият извод е, че не са изпълнени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Оспореният съдебен акт е правилен.
Юриспруденцията последователно е дефинирала материалноправните и формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане. Към първата категория се отнася своенето на качествата данъчнозадължено лице от доставчика и от получателя и използването на получените стоки и услуги, за които се претендира правото на приспадане, за нуждите на сключени от получателя облагаеми сделки /така т. 28 от решението на Съда по дело С-277/14/. Формална предпоставка данъчнозадълженото лице да притежава фактура, в която трябва ясно да са посочени идентификационният номер за целите на ДДС, под който данъчнозадълженото лице е извършило доставката на стоките или услугите, пълното наименование и адресът на това лице, както и количеството и естеството на доставените стоки /вж. т. 29 от цитираното решение/.
Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване – чл. 153 ГПК. В РА е признато наличието на резултата от получените доставки и извършената с тях последваща реализация, поради което тези факти не са спорни и не са в обхвата на доказването.
Изпълнението от другиго на фактурирана от доставчика услуга, е основание да се откаже упражненото по фактурата право на приспадане, ако това обстоятелство сочи на наличието на данъчна измама и въз основа на предоставени от органите по приходите обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-18/13/.
Фактическите твърдения на органите по приходите са във връзка с отрицателното правно твърдение, че правото на приспадане не съществува, тъй като доставчик не е издателят на фактурите, по които това право е упражнено. Не се твърди осигурено от трети лица изпълнение /освен по фактурите на „Теле аванс“ ЕООД и „Стоун лайн 07“ ЕООД, за които осигуряването на изпълнение от подизпълнителите също е отречено/. Затова и остава като единствена възможността получателят сам да си е осигурил изпълнение, т. е фактурите, по които е упражнил правото на приспадане не отразяват вярно стопанската операция, а според т. 49 от решението на Съда по дело С-285/09 „…правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване…“.
Оплакванията на касатора за грешки на съда в процеса на доказване са неоснователни. С арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК задължение на страната е да проведе главно пълно доказване на фактите, с чието осъществяване обвързва настъпването на благоприятни за нея правни последици – в случая правото на приспадане на данъчен кредит. В касационната жалба общо се сочат съпътстващите доставките частни диспозитивни и свидетелстващи документи, без да се индивидуализират по доставчици и без с тях да са свързани очаквания за определяне на доказателствената им сила и доказателствената стойност. А и двете категории документи имат само формалната доказателствена сила на подписаните документи по чл. 180 ГПК.Дорите не са пряко доказателствено средство за правнорелевантния факт на осъществяване на доставката, а са косвено доказателствено средство, тъй като представляват правопораждащ юридически факт за насрещните задължения на страните по двустранната сделка, но не удостоверяват изпълнението им. Пряко първично доказателствено средство за изпълнението са протоколите обр. 19. Убеждаващото въздействие на тези информационни източници е силно разколебано от липсата на материален и персонален субстрат у доставчиците за осъществяване на доставката и то след като получателят сам разполага с възможности да си осигури резултат, както и заради липсата на плащане за част от доставките /предвид генетичната и функционална връзка на насрещните задължения при двустранните договори/. На нормалната връзка между явленията е основано очакването за наличие на информационни следи от превозването и внасянето на огромни количества земна маса и скална маса и чакъл, извозване на земна маса и на отпадъци, а отсъствието им е несъвместимо с изискването за убедителност на доказването. Познавателната дейност на съда е съобразена с процесуалното правило на чл. 12 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като включва всички доказателства, а фактическите доводи на касаторът са свързани само с ползващите го доказателства.
Нито съдът, нито преди него органите по приходите са правили изводи във вреда на РЛ от неоткриването на някои от доставчиците на адресите им за кореспонденция и от непредставянето на поискани от тях документи. Оборимата презумпция по чл. 37, ал. 4, изр. 1 от ДОПК за отсъствие на непредставените документи, е приложима само при процесуално бездействие на субект на процеса. С арг. от чл. 9, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ДОПК субект в административния процес е РЛ, а не и доставчика, който е участник без да е страна. Няма как пропускът на съда да възприеме несъществуващо нарушение на административнопроизводствените правила да опорочава правораздавателната му дейност.
Цитираните в касационната жалба решения на СЕС са неотносими към спора.
Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение.
При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в във вр. с по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 3 382 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3571/06.07.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7551/2019 г.
ОСЪЖДА „Сънфло“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 3 382 лева. Решението е окончателно.