Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.У от гр. К., обл. Пловдив, срещу решение № 1363 от 24.07.2020 г. по адм. д. № 366 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-10 от 16.01.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив.

Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на § 154, ал. 2 – 9 от ПЗР на ЗИД КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на А.У от гр. К., обл. Пловдив, срещу решение № 2153-15-10 от 16.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] / прот. № О1456 от 11.11.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 15.12.2017 г., при индивидуален коефициент 0.743.

За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е приел, че размерът на пенсията е определен законосъобразно при спазване на правилата на чл. 70, ал. 1 - 10...