Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, представен от юрисконсулт М.Л, против решение № 875/15.07.2020 г., постановено по адм. д. № 933/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № 32-134594/12.05.2020г. на директора на ТД Южна морска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречия с материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 28, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Комисията за отмяна на постановено благоприятно решение – разрешение за предоставяне на общо обезпечение по чл. 89, § 5 във вр. с чл. 90, § 1 от Регламента, в хипотеза на неизпълнение от титуляра на разрешението на изискванията на чл. 156 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Възприема изпълнението на изискването по Регламента за изпълнение като условие за издаване на разрешението, което вече не е изпълнено към момента на издаване на акта за отмяна на разрешението. Според него е ирелевантно дали в момент следващ установяването от него на несъответствия субектът е предприел действия по отстраняването им и не е установено да е поискал да предостави допълнително или заместващо обезпечение по чл. 97 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Иска отмяна на съдебното решение, включително в частта за разноските и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Изразява убеждение, че и след редуцирането от съда на размера на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, то остава прекомерно. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация „Мирко“ ЕООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:
Пред АС Бургас е оспорено решение № 32-134594/12.05.2020г. на директора на ТД Южна морска, с което е отменено издадено от същия митнически орган решение рег. № 32-28410/28.01.2019 г. за издаване в полза на „Мирко“ ЕООД на разрешение за общо обезпечение с рег. № BGCGUBG001000-2019-EDY38595. Възприетото от администрацията фактическо основание за отмяна на облагоприятстващия административен акт е неизпълнение от титуляря на разрешението на условие за издаването му - произтичащо от него задължение за непревишаване на определения с разрешението референтен размер на обезпечението. По констатациите на митническия орган общият размер на сумите за мито и ДДС за покриване на митническите задължения на поставените от дружеството стоки под режим митническо складиране към 29.02.2019 г. е 390 984.75 лева, който надвишава референтния размер на обезпечението от 100 000 лева, предоставено под формата на поръчителство – общо обезпечение на 09.01.2019 г. от „УниК. Б“ АД. Несъответствието е установено от администрацията при осъществен от нея мониторинг на основание чл. 23, § 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 и на основание чл. 89, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка с чл. 157, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. Източник на задължението на субекта на разрешението да гарантира, че размерът на вносните или износните мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат покрити от обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не надвишава референтния размер, била разпоредбата на чл. 156 от Регламента за изпълнение. Правно основание за издаване на акта са разпоредбите на чл. 28, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013, чл. 19, ал. 4 от ЗМ и чл. 59, ал. 1 АПК.
С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган.
Според първостепенният съд обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 19, ал. 4 ЗМ във вр. с чл. 22 и чл. 28 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.) и в писмената форма за действителност. Отмяната на акта е мотивирана с противоречието му с материалноправните разпоредби и с административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че издаденото в полза на жалбоподателя разрешение за предоставяне на общо обезпечение е решение по чл. 22 от Регламента, издадено въз основа на заявление и благоприятно за него. Отмяната на благоприятното решение се осъществявала при предпоставките на чл. 28, § 1 от Регламента, като извън случаите по чл. 27, това са хипотези, при които: а) едно или повече от условията за издаването му не са били или вече не са изпълнени; или б) при заявление от титуляря на решението. Условията за издаване на конкретното благоприятно решение се съдържали в чл. 95, § 1 от Регламента по препращане от чл. 89, § 5 от същия. Изпълнението на задължението по чл. 156 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.) - лицето, от което се изисква да предостави обезпечение, да гарантира, че размерът на вносните или износните мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат покрити от обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не надвишава референтния размер, не представлявало условие за издаване на благоприятното решение за издаване на разрешение за предоставяне на общо обезпечение. То имало характер на последващо задължение на лицето с издадено разрешение за предоставяне на общо обезпечение и неизпълнението му не представлявало основание за отмяна на вече издаденото разрешение.
Първостепенният съд е квалифицирал като съществено нарушение на административнопроизводствените правила издаването на решението при неизяснена фактическа обстановка. Не били проверени възраженията на жалбоподателя за незабавно отстраняване на несъответствията след получаването на уведомлението за установяването им, като е постигнато съответствие на дължимите суми за мита и ДДС с референтния размер на обезпечението. Обсъдил е бездействието на администрацията в контекста на задължението за мониторинг по чл. 157 от Регламента за изпълнение и за задължението по чл. 97 от Регламента да поискат допълнително или заместващо обезпечение от лицата по чл. 89, § 3, когато установят, че предоставеното обезпечение не осигурява или вече не е надеждно или достатъчно да осигури заплащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания в предвидените срок.
С първоинстанционното решение е осъден ответникът да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в общ размер 1 050 лева, от които 1 000 лева са част от платеното адвокатско възнаграждение в размер 4 200 лева. Съдът е уважил възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Решение е правилно.
Касационният съдебен състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съдебен акт и препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
„Мирко“ ЕООД е субект на разрешение за предоставяне на общо обезпечение с рег. № BGCGUBG001000-2019-EDY38595, издадено с решение рег. № 32-28410/28.01.2019 г. на директора на ТД Южна морска. Със същото решение е определен и референтен размер на общото обезпечение в съответствие с чл. 155 от Регламента за изпълнение.
При издаването на разрешението митническият орган е изследвал предпоставките на чл. 95, § 1 във вр. с чл. 89, § 5 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, като е приел, че „Мирко“ ЕООД е установено на територията на Съюза лице /местно за РБ юридическо лице/; отговаря на изискванията на чл. 39, б. „а“ от Регламента; титуляр е на разрешение за откриване и управление на митнически склад, издадено от началника на М. Б на 21.12.2009 г. и ползва редовно специален режим митническо складиране /очевидно заради условието на чл. 95, § 1, б. „в“, пр. 1 от Регламента и като са съобразени чл. 210, б. „б“ и чл. 240 от Регламента/. Това са и дефинираните в първоинстанционното решение условия за издаване на благоприятното за жалбоподателя решение на митническия орган за разрешение за предоставяне на общо обезпечение. Решението за отмяна на разрешението не съдържа твърдение за изначална липса или за отпадане на някоя от предпоставките, чието установяване като фактическо основание за издаване на утежняващия акт, да представлява материална предпоставка по чл. 28, § 1, б. „а“ от Регламента за разпоредената правна промяна. Касаторът не разграничава предпоставките на разрешението за предоставяне на общо обезпечение от изискванията към размера и предоставянето на обезпечението. Към обезпечението съществува изискването да покрива възникнали и потенциални митнически задължения /вж. чл. 90 от Регламента и чл. 155 от Регламента за изпълнение за общите обезпечения/. По правилото на чл. 155, § 1 от Регламента за изпълнение размерът на общото обезпечение е равен на референтния размер, определен от митническото учреждение по обезпечението в съответствие с чл. 90 от Регламента. Митническото учреждение може да коригира размера на обезпечението по своя инициатива или по искане на лицето, от което се изисква да го предостави, така че да отговаря на изискванията на чл. 90 от Регламента.
Ако предоставеното от титуляря на разрешението по чл. 89, § 5 от Регламента обезпечение, в момент следващ този на издаване на разрешението, не покрива възникнали и потенциални митнически задължения, дори и лицето да не е изпълнило задължението си по чл. 156, § 1 от Регламента за изпълнение да гарантира това съответствие или това по § 2 от същата разпоредба за уведомяване на митническото учреждение, че референтният размер не е на равнище да покрие операциите му, то тези юридически факти са неотносими към условията за издаване на разрешението по чл. 90, § 1 от Регламента и не пораждат правомощие на митническия орган по чл. 28, § 1, б. „а“ от Регламента да го отнеме. Мислимо е възникване на правомощия за митническия орган да коригира референтния размер по чл. 155, § 6 от Регламента за изпълнение; да изиска допълнително обезпечение по реда на чл. 97 от Регламента, респ. да предприеме мерките по чл. 198, т. 1, б. „б“, т. iii от Регламента.
Обратно на убеждението на касатора, предхождащите издаването на оспорения акт действия на титуляря на разрешението за общо обезпечение за постигане на съответствие на възникналите или потенциални митнически задължения с референтния размер на обезпечението не са ирелевантни, тъй като с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК материалните предпоставки на акта се преценяват към момента на издаването му.
Редуцираният от административния съд размер на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение при присъждане на разноските е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. Преценката на съда е съобразена с правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. От тази разпоредба не следва задължение за присъждане на минимален размер на възнаграждението. Този размер е долна граница при прилагане на критериите за сложност на делото.
Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, но не е доказано такива да са сторени за касационното съдебно производство. Представените със списък на разноските в о. с.з. на 16.02.2021 г. фактура и отчет по сметка не установяват разноски за защита срещу обжалването на първоинстанционното решение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 875/15.07.2020 г., постановено по адм. д. № 933/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.