Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на „Унипос“ ООД, подадена чрез адвокат М.К, против Решение № 476/23.07.2020 г., постановено по административно дело № 1303/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Отказ на Главния архитект на О. П за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, обективиран в писмо изх. № ТСУ-26-1489-3/30.10.2019 г.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи, обуславящи законосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяната на решението, ведно с последиците от това.

От ответника – Главният архитект на О. П, чрез юрисконсулт Д.С е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината в размер на 300 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първостепенния съд е отказ на главния архитект да уважи подадено от дружеството – жалбоподател заявление по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, с което е поискало да му бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект – павилион за охрана, разположен в имот с идентификатор 56722.666.1011, кв. 424 по плана на гр. П..

Съдът е отхвърлил подадената срещу този отказ жалба, развивайки мотиви за това,...