Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Ц.П от гр. П., чрез пълномощника й адв. И.Г срещу решение № 312 от 16 октомври 2020 год. постановено по адм. дело № 262 от 2020 год. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане на полицейски орган при РУ – Девин, инспектор Чолаков, издадено на 21 август 2020 год.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебното решение като необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради несправяне с доказателствената тежест, материална незаконосъобразност, отменителни основания по чл. 209, т. 3. Иска отмяна на решението и отмяна на разпореждането на полицейски орган при РУ – Девин от 21 август 2020 год. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски за две съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Приложено е копие на искова молба с предявен на 22.10.2020 г. установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Ц. С. П срещу „Д. Т“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Тракия“ № 48, представлявано от управителя В.Б.
Ответникът полицейски инспектор при Районно управление – Девин към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян /Д.Ч/ не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред Административен съд – Смолян е образувано по жалба на Ц.П от гр. П. срещу разпореждане на полицейски орган - инспектор при РУ – Девин от 21 август 2020 год., издадено на осн. чл. 64 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В обстоятелствената част е посочено, че във връзка с постъпили жалби с № 252000-4362 от 21 август 2020 год. и № 252000-4363 от 21 август 2020 год. разпорежда на Ц.П да премахне ремарке за лек автомобил марка „Хоби 495“, с рег. [рег. номер на МПС], бежов цвят, нейна собственост с прилежащ гумиран навес пред него в поземлен имот с номер 23025.160.409, собственост на „Силвелинус – Р. Ф“ КД, с управител В.Б от гр. С.. Също така е указано премахването на движимо имущество, което притежава и използва, представляващо кухненска посуда и прибори, находящи се под дървения навес, намиращ се в два съседни частни имота с № ПИ 23025.160.409, собственост на В.Б от гр. С. и имот с № ПИ 23025.160.331, собственост на Р.В от гр. Д.. Посочено е, че разпореждането следва да бъде изпълнено в срок до 04 септември 2020 год., включително.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган – от Д.Ч, в качеството му на полицейски инспектор в РУ – Девин, имащ териториална компетентност в полицейски участък – гр. Д., където попада м. „Новото“, землището на гр. Д.. Установил е, че е спазена предвидената в чл. 64, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и реквизити, указани с разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. Посочил е, че са налице фактическите основания, наложили издаването на административния акт, както и приложените към преписката доказателства, относно правото на собственост на лицата, подали жалбите за неправомерно ползване на процесния недвижим имот. Приел е, че наличието на спор за собственост е ирелевантен за предмета на делото. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че разпореждането е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно.
Решението е неправилно. ОТ обсъдените писмени и гласни доказателства административният съд е достигнал до неправилни изводи за законосъобразност на оспореното разпореждане.
Разпореждането, предмет на съдебно оспорване пред първостепенния съд, е издадено на 21 август 2020 год. от Д. Р. Ч на длъжност полицейския инспектор при РУ – Девин към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи. На същата дата в полицейското управление е входирана жалба от Р.В, легитимиращ се като собственик на поземлен имот № 23025.160.331, находящ се в землището на гр. Д., въз основа на нотариален акт № 054, том II, рег. № 2645, дело № 229 от 2018 год. за покупко – продажба на процесния недвижим имот. С жалбата е поискал всички самонастанили се лица и движими вещи в имота му да се отстранят. На същата дата е входирана и жалба от В.Б, в качеството му на управител на „Салвелинус-Рея-Фиш“ КД. Представил е нотариален акт № 78, том. I, дело № 316 от 1997 год. за покупко – продажба на поземлен имот с № 23025.160.409, скица на сграда № 4962 от 16 май 2013 год., издадена от Служба по геодезия и кадастър – гр. С., удостоверяваща, че в ПИ № 23025.160.409 е разположена едноетажна сграда от 76, 00 кв. м. и скица № 4961 от 16 май 2013 год., издадена от Служба по геодезия и кадастър – гр. С. за поземлен имот № 23025.160.409. От описаните данни се налага извод, че между Ц.П и „Салвелинус-Рея-Фиш“ КД (след направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че дружеството е заличено на 23 декември 2019 год. и е преобразувано в „Д. Т“ ООД с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя В.Б) е налице спор за собственост върху част от ПИ с идентификатор 23025.160.409, по кадастралния план на гр. Д., м. „Новото“. Твърдението на жалбоподателката за спор за собственост се доказва с удостоверение от Районен съд гр. Д. за висящ гражданскоправен спор по гр. д.№ 343/2020 г. по чл. 124, ал. 1 от ГПК между Ц.П и „Д. Т“ ООД.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Кои са възложените функции се определя чрез тълкуване на разпоредбите в глава Пета "Правомощия" от ЗМВР. Посочената разпоредба определя само материалната компетентност без да посочва фактически основания, при наличието на които се издават разпорежданията. Самото разпореждане трябва да има задължителни реквизи, сред които по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР правно основание за издаването. Такова правно основание не е посочено. В разпореждането полицейският инспектор се е позовал общо на чл. 64 от ЗМВР, което не изпълнява изискванията на закона. С оспорения административен акт полицейският орган е разрешил по същество спор за собственост, тъй като е бил сезиран с жалби на други лица и наредил на адресата на акта да премахне ремаркето си и други движим вещи и да освободи поземлените имоти. Полицейските инспектори имат правоохранителни, но не и правораздавателни функции. Такива със закон не са им възложени, поради което издаденото разпореждане е материално незаконосъобразно. В случая разпореждането има характер на предписание като форма на държавна принуда. Принудителните административни мерки обаче предвид чл. 23 от ЗАНН като вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. Такава принудителна административна мярка като приложената в случая не е предвидена със закон. Като е приел, че жалбата е неоснователна съдът е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а по същество жалбата следва да бъде уважена, като съдът следва да постанови отмяна на разпореждането от 21 август 2020 год., издадено от Д.Ч - полицейски инспектор при РУ – Девин.
С оглед изхода на спора и заявената претенция за присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции, обективирани в депозираните списъци по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата от 470, 00 (четиристотин и седемдесет) лева разноски за касационната инстанция и 410 лв. разноски по списък за първоинстанционното производство. Разноските следва да се възложат в тежест на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян, в чиято структура е издателят на административния акт.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 312 от 16 октомври 2020 год. постановено по адм. дело № 262 от 2020 год. по описа на Административен съд – Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпореждане от 21 август 2020 год., издадено от полицейски орган при Районно управление – Девин към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян да заплати на Ц.П от гр. П. разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева) лева. Решението е окончателно.