Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Бургас против решение № 1103 / 14.08.2020 година, постановено по административно дело № 566 / 2020 година по описа на Административен съд – Бургас. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - К.К, от гр. Б., чрез адв. Г.П изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА).
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.
По делото е установено, че К.К е подал заявление вх.№2113-02-3189/12.10.2017 г. до ТП на НОИ Бургас, с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението – 12.10.2017 г., Кънев има навършена възраст [възраст]. От представените доказателства са му зачетени 13 години 02 месеца и 12 дни от втора категория труд и 06 години 04 месеца и 03 дни от трета категория. На основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 22 години 10 месеца 03 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО в приложимата редакция към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, /изм. и доп. ДВ. бр. 61 от 11 август 2015г./, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Органът е преценил, че към датата на заявлението – 12.10.2017 г., условието за навършена възраст е изпълнено, но трудовият стаж от втора категория е 13 години 02 месеца и 12 дни, т. е. по-малко от изискуемите 15 години, положени по условията на втора категория труд. С разпореждане №2113-02-3189#10/20.12.2017 г. издадено от ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Бургас, на К.К е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. С решение №1012-02-332#1/24.01.2018 г., директорът на ТП на НОИ Бургас е потвърдил разпореждане №2113-02-3189#10/20.12.2017 г. на пенсионния орган. Кънев е обжалвал решение №1012-02-332#1/24.01.2018 г. пред Административен съд Бургас, който е отхвърлил оспорването с решение №884/30.04.2018 г. по адм. д.№338/2018 г.. С решение №16176/20.12.2018 г. по адм. д.№8122/2018 г. Върховният административен съд е отменил решението на Административен съд Бургас и потвърдените с него актове на ТП на НОИ Бургас, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като е указал пенсионният орган да посочи по кой текст от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм. / е квалифицирал за спорните периоди осигурителния стаж на Кънев, както и да изложи мотиви в тази връзка.
След връщане на делото като преписка на органите на ТП на НОИ Бургас, в изпълнение на указанията на ВАС, е издадено разпореждане №2113-02-3189#11/25.02.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, с което въз основа на същите констатации относно осигурителния стаж и възраст на Кънев, е постановен отново отказ да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. С разпореждането, изрично е определен стажът на Кънев за периодите 09.09.1986 г.–31.10.1988 г. в „Месокомбинат“ ЕООД – гр. Д. и 01.11.1988 г.–31.05.1992 г., в „Месопромимпекс“ ЕООД – гр.Г. Т, на длъжност „изолаторджия“ като втора категория по т. 26 от ПКТП отм. , приложим през процесния период. Т.26 от ПКТП се намира в раздел „Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали“ и причислява към втора категория строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. С решение №1012-02-53#2/16.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ Бургас е потвърдено разпореждане №2113-02-3189#11/25.02.2019 г.
С решение № 1103 / 14.08.2020 година, постановено по административно дело № 566 / 2020 година Административен съд – Бургас е отменил решение № 1012-02-53#2/16.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б. и потвърденото с него разпореждане изх. № 2113-02-3189#11/25.02.2019 г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр. Б.. Върнал е административната преписка на Териториално поделение гр. Б. на Националния осигурителен институт, за издаване на нов акт по подаденото от К.К, от гр. Б. заявление с вх. № 2113-02-3189/12.10.2017 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1-2 КСО при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски.
Първоинстанционното съдебно решение е постановено при условията на чл. 226 АПК, след като с решение № 3398 / 05.03.2020 г. постановено по адм. дело № 13822 / 2019 г. по описа на Върховния административен съд е било отменено решение № 1556 / 30.09.2019 г. постановено по адм. дело № 1003 / 2019 г. по описа на Административен съд Бургас и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане административният съд е изпълнил указанията, дадени с касационното решение. Изяснил е релевантните за спора факти досежно категорията на полагания от осигуреното лице труд в периодите от 01.03.1986 г. до 31.10.1988 г. в „Месокомбинат“ ЕООД, гр. Д. и от 01.11.1988 г. до 31.05.1992 г. в „Месопромимпекс“ ЕООД, гр.Г. Т, на длъжност „изолаторджия“ в бригада „Строителство“.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че неправилно, административният орган е приложил нормата на чл. 104, ал. 10 от КСО, тъй като тази разпоредба не съдържа ограничение относно хипотезата на чл. 69б от КСО, на каквото основание е подадено заявлението за пенсиониране. В случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж – удостоверения, ведомости за заплати и фишове за заплати, поради което е и налице изключението по чл. 104, ал. 10, предл. второ от КСО, което допуска свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, през процесните периоди, лицето е работило като изолаторджия на двата строителни обекта, като е извършвал изолация при изграждането на хладилните и парни инсталации и е работил със стъклена вата, азбест, смоли и стериопори. Същият обаче не е участвал в производството и добива на тези материали, за да намери приложение специалната разпоредба на т. 66а от ПКТП отм. и положеният от него труд, да бъде причислен към първа категория, както неправилно е приел административния съд.
Съгласно т. 67 от ПКТП отм. , трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. От свидетелските показания се установява, че лицето за процесните периоди е полагало труд при изграждането на строителни обекти, като е работило със стъклена вата и азбест, който стаж правилно по своя краен резултат е бил зачетен от пенсионните органи като придобит при условията на втора категория труд по т. 26, изр. 1 от ПКТП отм. , тъй като трудът не е бил свързан с производството на тези материали.
Осигурителният стаж, претендиран за периода от 01.10.1992г. до 31.12.1998г., придобит от Кънев като самоосигуряващо се лице, следва да бъде зачетен в случай, че за него са внесени дължимите осигурителни вноски. Същият обаче е неотносим към възникване правото на ранно пенсиониране по чл. 69б, ал. 1-2 КСО.
Независимо от различната квалификация на труда, за осигурителния стаж за процесните периоди, за К.К не е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1-2 КСО, тъй като към датата на заявлението – 12.10.2017 г., условието за навършена възраст е изпълнено, но не е изпълнено второто кумулативно изискуемо материалноправно основание за наличие на трудов стаж от втора категория от минимум 15 години. Трудовият стаж от втора категория на осигуреното лице е 13 години 02 месеца и 12 дни, т. е. по-малко от изискуемите 15 години, положени по условията на втора категория труд.
По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено, а оспорването срещу актовете на пенсионните органи отхвърлено, тъй като същите са издадени при точното прилагане на материалноправните разпоредби и са законосъобразни по своя резултат.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1103 / 14.08.2020 година, постановено по административно дело № 566 / 2020 година по описа на Административен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К.К, от гр. Б. срещу решение №1012-02-53#2/16.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане №2113-02-3189#11/25.02.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ. РЕШЕНИЕТО е окончателно.