Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П.П от гр. С., [улица], ап. [номер], срещу Решение №40 от 15.06.2020 г. на Административен съд, гр. С., по административно дело №13/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Петров срещу Решение №342р-16740 от 13.12.2019 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Отдел „Охранителна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С., с която на основание чл. 15, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба №I-157) и чл. 10, ал. 1 от Наредба №3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории (Наредба №3) му е отказано издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

Касационният жалбоподател – П.П, счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно – отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК.

Възраженията да нищожност са свързани с твърдения, че решението не е постановено „в името на народа“, като не съдържа подпис, печат и име.

Твърденията на недопустимост са основани на доводи за отсъствие на прокурор при разглеждане на първоинстанционното производство в нарушение на чл. 16 АПК.

Твърди, че оспореният акт и съдебното решение противоречат на чл. 51 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД), чл. 159, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 14 и 15 от Наредба №I-157, както и чл. 6, 7 и 12 АПК.

Твърди, че...