Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационната жалба на И.И от гр. П., чрез процесуален представител, срещу решение № 404/16.10.2019 г. постановено по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник). Изложени са доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът неправилно е приел, че не е настъпила вреда вследствие на незаконосъобразните актове. Сочи се, че с влязло в сила решение на Окръжен съд – Перник е оценена и вредата от тези незаконосъобразни актове - липса на признаване за възстановяване на собственост върху ниви с обща площ от 14, 888 дка на ищеца като наследник и правоприемник на Й.П и на ниви с общ площ от 37, 779 дка на ищеца като един от наследниците на И.П.О относно подавани други заявления за възстановяване на други имоти и паралелни искания от страна на наследодателя на ищеца са без значение за уважаването на предявения иск. Прави се искане за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - Областна дирекция „Земеделие" Перник, не взема становище по касационната жалба.

Ответникът - Министерството на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и постановено при липса на сочените в касационната жалба основания.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Производството пред АС – Перник е образувано по подадена искова молба от И.И против Министерство на земеделието, храните и горите и Областна дирекция „Земеделие“ - гр. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени вреди в размер на 13 010 лв., представляваща имуществена вреда от незаконосъобразни административни актове - решение № 4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р. и решение № 5/18.06.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р., двете съответно по възражение № 4/26.11.1997 г. и възражение № 7/26.11.1997 г. на Й.П по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ срешу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Радомир, прогласени за нищожни с влязло в сила съдебно решение № 139/05.07.2002 г., постановено по гр. д. № 23/2001 г. по описа на Окръжен съд – Перник и протокол № 19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед № 539/08.12.1997 г., издадена от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, одобрен от същия министър в частта по т. 2 и т. 4, с която не се уважават възраженията на Й.П № 4/26.11.1997 г. и № 7/26.11.1997 г. по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, вр. § 31 ПР на ЗСПЗЗ срешу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Радомир, отменен с влязло в сила съдебно решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд - Перник.

От фактическа страна административният съд е установил, че с влезли в сила на 15.12.2012 г. съдебни решения са прогласени за нищожни и отменени, съответно решение № 4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р. и решение № 5/18.06.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р., двете съответно по възражение № 4/26.11.1997 г. и възражение № 7/26.11.1997 г. на Й.П по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ срещу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Радомир и протокол № 19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед № 539/08.12.1997 г., издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, одобрен от същия министър в частта му по т. 2 и т. 4, с която не се уважават възраженията на Й.П № 4/26.11.1997 г. и № 7/26.11.1997 г. по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, вр. § 31 ПР на ЗСПЗЗ срешу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Радомир и спорът е разрешен по същество, като е изменен влезлият в сила план за земеразделяне на с. К., обнародван в ДВ № 52/18.06.1996 г., като парцел № 46 в масив № 6, честна общинска собственост на кметство Касилаг по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с площ от 58.228 дка е разделен на следните парцели: № 52 в масив № 6, с площ от 14.888 дка; № 53 в масив № 6, с площ 0.641 дка; № 54 в масив 6, с площ 37.779 дка и № 46 в масив 6, с площ от 4.920 дка и новообразуваният парцел с № 52 в масив 6 е отреден на Й.П, а новообразуваният парцел с № 54 в масив № 6 е отреден на наследници на И.П.

Прието е от съда, че ищецът е наследник по закон на адресата на отменените актове на администрацията - Й.П, който е наследник на И.П.

Съдът е установил, че вредата, за която се търси обезщетение е индивидуализирана като невъзможност признатите за възстановяване на Й.П ниви, с обща площ от 14.888 дка, заявени по преписка № 17033/22.02.1992 г. на ПК - Радомир и на наследници на И.П ниви, с обща площ от 37.779 дка по преписка № 17098/28.02.1992 г. на ПК - Радомир да бъдат реституирани чрез отреждане на земи с план за земеразделяне, съответно: парцел № 52, в масив 6 по плана за земеразделяне на с. К. и парцел № 54, в масив 6 по плана за земеразделяне в с. К., както е постановено с решение № 254/05.07.2004 г. по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд - Перник. Съдът е приел, че се иска присъждане на сума, равняваща се на стойността на посочените по-горе имоти - парцел № 52, в масив 6 по плана за земеразделяне на с. К. и парцел № 54, в масив 6 по плана за земеразделяне в с. К..

АС – Перник е приел, че ищецът е представил в ОСЗ - Радомир препис от решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд - Перник и е поискал то да бъде изпълнено чрез въвеждането му във владение на посочените имоти. ОСЗ - Радомир отговаря, че за имотите му по преписка 17033/1992 г. в местността „Медвен" и в местността „Блатото“ и редукционния коефициент е обезщетен с имот № 016009 по плана за обезщетение в с. К.; за имотите по преписка 17098/1992 г. в местността „Герена“ и „Блатото" и редукционния коефициент е обезщетен с имот № 01007 по плана за обезщетение на с. К.; имотът в местността „Бреговица“, по негово искане, заявено с молба вх. №16/09.11.2005 г. е възстановен в стари реални граници като имот № 012048 по КВС на с. К..

По заявление вх. № 17033/1992 г., подадено от Й.П, с решение от 16.07.1993 г. на ПК - Радомир е признато право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на общо девет броя земеделски земи, с обща площ 20.550 дка. С решение от 16.09.1996 г. на ПК — Радомир на наследодателя на ищеца са възстановени с план за земеразделяне общо 19.115 дка земедалски земи, чрез предоставяне на имоти, с №№ 001038, 004016 и 011014. С решение от 27.03.2000 г. на Й.П е определено обезщетение със земя или поименни компенсационни бонове за признатото, но невъзстановено право на собственост за общо 11.888 дка в размер на 11508 лв. С молба от 30.01.2001 г. наследодателят на ищеца е поискал обезщетяването да се извърши с предоставяне на други, равностойни земи. С решение от 11.06.2001 г. и решение от 01.02.2006 г. Й. И. е обезщетен с предоставяне в собственост на 4.900 дка равностойни земи от общинския фонд - поземлен имот Nb 016009 в с. К. и му е заплатено обезщетение за остатъка от сумата от 6215 лв. с компенсационни бонове/депозитарна разписка № 1384445810/21.02.03 г./. С решение от 16.05.1996 г. на ПК - Радомир на Й.П са възстановени в съществуващи/възстановими стари реални граници общо 2.640 дка, представляващи имоти с №№ 013081 и 013082 по картата на землището с. К.. Съдът е обосновал извод, че всички признати за възстановяване земеделски земи по преписка № 17033/1992 г. са възстановени в реални граници или с план за земеразделяне, или за тях е предоставено обезщетение с равностойни земи от общинския поземлен фонд и с поименни компенсационни бонове. АС – Перник е кредитирал също така и приетото заключение по комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза, което не е оспорено от страните.

По заявлението на наследници на И.П за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи е образувана преписка № 17098/1992 г. С решение от 16.07.1993 г. на ПК - Радомир, протокол от 16.07.1993 г. на ПК - Радомир, решение от 16.05.1996 г. на ПК - Радомир и решение от 16.05.1996 г. на ПК - Радомир са признати за възстановяване с план за земеразделяне общо 78.930 дка земеделски земи. Възстановени са, чрез предоставяне в собственост на имоти с №№ 001074, 002008 и 006045 по плана за земеразделяне на с. К., общо 73.421 дка. В стари реални граници са възстановени общо 34.117 дка - имоти с №№ 010043, 012040, 013090, 013091, 015024, 015254 по картата на землището на с. К.. Признато е право на обезщетение със земя или поименни компенсационни бонове за земи с площ от 16.425 дка. на стойност 15899 лв. Предоставени са в собственост, като обезщетение равностойни земеделски земи с площ от 4.863 дка на стойност 5223 лв., представляваща 15/21 ид. ч. от имот № 016007 по плана за обезщетяване на с. К. и са издадени поименни компенсационни бонове за разликата от 8586 лв.

АС – Перник е обосновал извод, че процесните имоти, за които с решение по адм. д. № 637/2003 г. по описа на Окръжен съд – Перник е предвидено отреждане на новообразуван парцел № 54, масив 6 са възстановени на наследниците на И.П в стари реални граници или е предоставено обезщетение с равностойни земи и поименни компенсационни бонове.

Съдът е приел предявената искова претенция за недоказана и неоснователна. Изложил е подробни мотиви, че по отношение на нея не е доказано наличието на трите изискуеми предпоставки, при които може да се ангажира отговорността на държавата и общините за вреди. Решението е правилно.

Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Настоящият касационен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ.

В случая като основание за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е изтъкнато обявените за нищожни решение № 4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р. и решение No 5/18.06.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р. за възстановяване на наследствената земя по реда на ЗСПЗЗ.Ита претенция е неоснователна, тъй като не е доказано по безспорен начин, че ищците са претърпели вреди, които да са в пряка връзка с обявените за нищожни решения.

Видно от събраните по делото пред АС -Перник доказателства и приетото заключение по комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза, което не е оспорено от страните, се доказва по безспорен начин, че ищецът е бил обезщетен за всички признати за възстановяване земеделски земи, предмет на решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд - Перник, като част от тях са възстановени в реални граници, други с план за земеразделяне, за трети е предоставено обезщетение с равностойни земи от общинския поземлен фонд, както и поименни компенсационни бонове.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/общинския орган или на длъжностното лице. Именно липсата на пряка причинно-следствена връзка между нищожните актове и твърдения вредоносен резултат е основание за изключване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилно съдът е приел, че не се доказва наличието на кумулативно изискуемите по закон материално-правни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти по делото, обсъдил ги е в съвкупност и в съответствие приложимата правна уредба, за което е изложил подробни мотиви. Правилни са изводите, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно претендираните от касатора имуществени вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция „Земеделие" Перник и Министерството на земеделието, храните и горите.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 404/16.10.2019 г. постановено по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Перник. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационната жалба на И.И от гр. П., чрез процесуален представител, срещу решение № 404/16.10.2019 г. постановено по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник). Изложени са доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът неправилно е приел, че не е настъпила вреда вследствие на незаконосъобразните актове. Сочи се, че с влязло в сила решение на Окръжен съд – Перник е оценена и вредата от тези незаконосъобразни актове - липса на признаване за възстановяване на собственост върху ниви с обща площ от 14, 888 дка на ищеца като наследник и правоприемник на Й.П и на ниви с общ площ от 37, 779 дка на ищеца като един от наследниците на И.П.О относно подавани други заявления за възстановяване на други имоти и паралелни искания от страна на наследодателя на ищеца са без значение за уважаването на предявения иск. Прави се искане за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - Областна дирекция „Земеделие" Перник, не взема становище по касационната жалба.

Ответникът - Министерството на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и постановено при липса на сочените в касационната жалба основания.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Производството пред АС – Перник е образувано по подадена искова молба от И.И против Министерство на земеделието, храните и горите и Областна дирекция „Земеделие“ - гр. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени вреди в размер на 13 010 лв., представляваща имуществена вреда от незаконосъобразни административни актове - решение № 4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р. и решение № 5/18.06.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р., двете съответно по възражение № 4/26.11.1997 г. и възражение № 7/26.11.1997 г. на Й.П по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ срешу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Радомир, прогласени за нищожни с влязло в сила съдебно решение № 139/05.07.2002 г., постановено по гр. д. № 23/2001 г. по описа на Окръжен съд – Перник и протокол № 19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед № 539/08.12.1997 г., издадена от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, одобрен от същия министър в частта по т. 2 и т. 4, с която не се уважават възраженията на Й.П № 4/26.11.1997 г. и № 7/26.11.1997 г. по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, вр. § 31 ПР на ЗСПЗЗ срешу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Радомир, отменен с влязло в сила съдебно решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд - Перник.

От фактическа страна административният съд е установил, че с влезли в сила на 15.12.2012 г. съдебни решения са прогласени за нищожни и отменени, съответно решение № 4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р. и решение № 5/18.06.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р., двете съответно по възражение № 4/26.11.1997 г. и възражение № 7/26.11.1997 г. на Й.П по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ срещу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Радомир и протокол № 19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед № 539/08.12.1997 г., издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, одобрен от същия министър в частта му по т. 2 и т. 4, с която не се уважават възраженията на Й.П № 4/26.11.1997 г. и № 7/26.11.1997 г. по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, вр. § 31 ПР на ЗСПЗЗ срешу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Радомир и спорът е разрешен по същество, като е изменен влезлият в сила план за земеразделяне на с. К., обнародван в ДВ № 52/18.06.1996 г., като парцел № 46 в масив № 6, честна общинска собственост на кметство Касилаг по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с площ от 58.228 дка е разделен на следните парцели: № 52 в масив № 6, с площ от 14.888 дка; № 53 в масив № 6, с площ 0.641 дка; № 54 в масив 6, с площ 37.779 дка и № 46 в масив 6, с площ от 4.920 дка и новообразуваният парцел с № 52 в масив 6 е отреден на Й.П, а новообразуваният парцел с № 54 в масив № 6 е отреден на наследници на И.П.

Прието е от съда, че ищецът е наследник по закон на адресата на отменените актове на администрацията - Й.П, който е наследник на И.П.

Съдът е установил, че вредата, за която се търси обезщетение е индивидуализирана като невъзможност признатите за възстановяване на Й.П ниви, с обща площ от 14.888 дка, заявени по преписка № 17033/22.02.1992 г. на ПК - Радомир и на наследници на И.П ниви, с обща площ от 37.779 дка по преписка № 17098/28.02.1992 г. на ПК - Радомир да бъдат реституирани чрез отреждане на земи с план за земеразделяне, съответно: парцел № 52, в масив 6 по плана за земеразделяне на с. К. и парцел № 54, в масив 6 по плана за земеразделяне в с. К., както е постановено с решение № 254/05.07.2004 г. по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд - Перник. Съдът е приел, че се иска присъждане на сума, равняваща се на стойността на посочените по-горе имоти - парцел № 52, в масив 6 по плана за земеразделяне на с. К. и парцел № 54, в масив 6 по плана за земеразделяне в с. К..

АС – Перник е приел, че ищецът е представил в ОСЗ - Радомир препис от решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд - Перник и е поискал то да бъде изпълнено чрез въвеждането му във владение на посочените имоти. ОСЗ - Радомир отговаря, че за имотите му по преписка 17033/1992 г. в местността „Медвен" и в местността „Блатото“ и редукционния коефициент е обезщетен с имот № 016009 по плана за обезщетение в с. К.; за имотите по преписка 17098/1992 г. в местността „Герена“ и „Блатото" и редукционния коефициент е обезщетен с имот № 01007 по плана за обезщетение на с. К.; имотът в местността „Бреговица“, по негово искане, заявено с молба вх. №16/09.11.2005 г. е възстановен в стари реални граници като имот № 012048 по КВС на с. К..

По заявление вх. № 17033/1992 г., подадено от Й.П, с решение от 16.07.1993 г. на ПК - Радомир е признато право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на общо девет броя земеделски земи, с обща площ 20.550 дка. С решение от 16.09.1996 г. на ПК — Радомир на наследодателя на ищеца са възстановени с план за земеразделяне общо 19.115 дка земедалски земи, чрез предоставяне на имоти, с №№ 001038, 004016 и 011014. С решение от 27.03.2000 г. на Й.П е определено обезщетение със земя или поименни компенсационни бонове за признатото, но невъзстановено право на собственост за общо 11.888 дка в размер на 11508 лв. С молба от 30.01.2001 г. наследодателят на ищеца е поискал обезщетяването да се извърши с предоставяне на други, равностойни земи. С решение от 11.06.2001 г. и решение от 01.02.2006 г. Й. И. е обезщетен с предоставяне в собственост на 4.900 дка равностойни земи от общинския фонд - поземлен имот Nb 016009 в с. К. и му е заплатено обезщетение за остатъка от сумата от 6215 лв. с компенсационни бонове/депозитарна разписка № 1384445810/21.02.03 г./. С решение от 16.05.1996 г. на ПК - Радомир на Й.П са възстановени в съществуващи/възстановими стари реални граници общо 2.640 дка, представляващи имоти с №№ 013081 и 013082 по картата на землището с. К.. Съдът е обосновал извод, че всички признати за възстановяване земеделски земи по преписка № 17033/1992 г. са възстановени в реални граници или с план за земеразделяне, или за тях е предоставено обезщетение с равностойни земи от общинския поземлен фонд и с поименни компенсационни бонове. АС – Перник е кредитирал също така и приетото заключение по комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза, което не е оспорено от страните.

По заявлението на наследници на И.П за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи е образувана преписка № 17098/1992 г. С решение от 16.07.1993 г. на ПК - Радомир, протокол от 16.07.1993 г. на ПК - Радомир, решение от 16.05.1996 г. на ПК - Радомир и решение от 16.05.1996 г. на ПК - Радомир са признати за възстановяване с план за земеразделяне общо 78.930 дка земеделски земи. Възстановени са, чрез предоставяне в собственост на имоти с №№ 001074, 002008 и 006045 по плана за земеразделяне на с. К., общо 73.421 дка. В стари реални граници са възстановени общо 34.117 дка - имоти с №№ 010043, 012040, 013090, 013091, 015024, 015254 по картата на землището на с. К.. Признато е право на обезщетение със земя или поименни компенсационни бонове за земи с площ от 16.425 дка. на стойност 15899 лв. Предоставени са в собственост, като обезщетение равностойни земеделски земи с площ от 4.863 дка на стойност 5223 лв., представляваща 15/21 ид. ч. от имот № 016007 по плана за обезщетяване на с. К. и са издадени поименни компенсационни бонове за разликата от 8586 лв.

АС – Перник е обосновал извод, че процесните имоти, за които с решение по адм. д. № 637/2003 г. по описа на Окръжен съд – Перник е предвидено отреждане на новообразуван парцел № 54, масив 6 са възстановени на наследниците на И.П в стари реални граници или е предоставено обезщетение с равностойни земи и поименни компенсационни бонове.

Съдът е приел предявената искова претенция за недоказана и неоснователна. Изложил е подробни мотиви, че по отношение на нея не е доказано наличието на трите изискуеми предпоставки, при които може да се ангажира отговорността на държавата и общините за вреди.

Решението е правилно.

Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Настоящият касационен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ.

В случая като основание за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е изтъкнато обявените за нищожни решение № 4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р. и решение No 5/18.06.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Р. за възстановяване на наследствената земя по реда на ЗСПЗЗ.Ита претенция е неоснователна, тъй като не е доказано по безспорен начин, че ищците са претърпели вреди, които да са в пряка връзка с обявените за нищожни решения.

Видно от събраните по делото пред АС -Перник доказателства и приетото заключение по комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза, което не е оспорено от страните, се доказва по безспорен начин, че ищецът е бил обезщетен за всички признати за възстановяване земеделски земи, предмет на решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд - Перник, като част от тях са възстановени в реални граници, други с план за земеразделяне, за трети е предоставено обезщетение с равностойни земи от общинския поземлен фонд, както и поименни компенсационни бонове.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/общинския орган или на длъжностното лице. Именно липсата на пряка причинно-следствена връзка между нищожните актове и твърдения вредоносен резултат е основание за изключване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилно съдът е приел, че не се доказва наличието на кумулативно изискуемите по закон материално-правни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти по делото, обсъдил ги е в съвкупност и в съответствие приложимата правна уредба, за което е изложил подробни мотиви. Правилни са изводите, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно претендираните от касатора имуществени вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция „Земеделие" Перник и Министерството на земеделието, храните и горите.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 404/16.10.2019 г. постановено по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.

Решението е окончателно.