Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция „Миграция” при МВР, чрез юрисконсулт В.Ч, против решение № 6019/03.11.2020 г. по адм. дело № 8663/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменена, като незаконосъобразна Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г. на директора на Дирекция „Миграция” в Столичната дирекция на вътрешните работи за продължаване на принудителното настаняване на И. Ониекачи, гражданин на Ф. Р. Н в специален дом за временно настаняване на чужденци до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, но не повече от 6 месеца, считано от 19 август 2020 г., но не по-късно от 19.02.2021 г. Прави възражения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна – И. Ониекачи изразява чрез адвокат В.И писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че оспорената заповед е издадена в законоустановената писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, както и обстоятелствата по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съставляващи фактически основания за издаването й. Счита, че в случая е налице опасност от укриване по чл. 44, ал. 6, пр. 3 от ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1, б. „а“ от Директива 2008/158ЕО.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Ониекачи, чрез адвокат В.И, против Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г. на директора на Дирекция „Миграция” – МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/, считано от 19.08.2020 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, но не по-късно от 19.02.2021 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност, поради наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, които са подробно мотивирани. За установяване на твърдените в жалбата обстоятелства са приложени 2 броя молби, ведно с декларация по чл. 72, ал. 5 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ППЗЧРБ/, както и разпечатка от електронна медия относно информация за заразени с COVID-19 настанени лица в СДВНЧ – Бусманци.
Към делото е приложена в цялост административната преписка, като въз основа на писмените доказателства в нея, съдът е изложил приетите за установени факти в тяхната хронологична последователност:
1. На 19.02.2020 г. от началника на отдел „Миграция“ – СДВР е издадена Заповед УРИ № 5392 ПАМ – 52/19.02.2020 г., с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ на И. Ониекачи е наложена принудителна административна мярка – връщане до страна на произход. Административният орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта.
2. На същата дата същият административен орган е издал втора Заповед УРИ № 5392 ПАМ-53/19.02.2020 г., с която на основание предходната заповед и чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, е настанил принудително чужденеца в СДВНЧ – София при дирекция „Миграция“ за срок не повече от 6 месеца от датата на фактическото настаняване.
Двете заповеди са издадени при съобразяване на мотивите изложени в докладна записка рег. № 5392р-95/19.02.2020 г. по описа на отдел „Миграция – СДВР и във връзка с обстоятелството, че по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила по Закон за убежището на бежанците с решение № УП ОК6/12.07.2018 г., издадено от ДАБ-МС.
3. На 11.08.2020 г. е издадена оспорената Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г., с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, но не по-късно от 19.02.2021 г. Самата заповед не съдържа мотиви, но те могат да се изведат от предложение peг. № 5364р- 13915/11.08.2020 г. на началника на отдел ПНМ-ДМ до директора на дирекция „Миграция“ – МВР. Според административния орган по отношение на чужденеца не могат да бъдат приложени обезпечителните мерки, посочени в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ. Изложени са фактически обстоятелства, сочещи на хипотезата на чл. 44, ал. 6 от закона, тъй като чужденецът е заявил, че не желае да се завърне в Нигерия, както и че не разполага с финансови средства да се издържа, поради което е направен извод за наличие на опасност от укриването му.
Административният орган е постановил заповедта за продължаване на принудителното настаняване на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ. За да издаде оспорената заповед, директорът на Дирекция „Миграция” е изследвал релевантните за приложението на ал. 6 обстоятелства, а именно дали чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. В предложението с peг. № 5364р- 13915/11.08.2020 г. изрично е посочено, че И. Ониекачи отказва да се завърне в страната си по произход и заявява намеренията си за преминаване към страна от З.Е.С е посочено, че чужденецът притежава валиден документ за пътуване, но отказва да съдейства на органите отговорни за връщането му до Ф. Р.Н.И сочи, че е налице първата предпоставка на разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, а именно чужденецът да възпрепятства изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ. В продължение на мотивите в предложение с peг. № 5364р- 13915/11.08.2020 г. е изложено и че И. Ониекачи, в рамките на проведената беседа във връзка с образуваното административно производство по издаване на оспорената заповед, отново е декларирал нежеланието си да се завърне в Нигерия, както и че не разполага с финансови средства да се издържа. Административният орган е изследвал подробно наличието на опасност чужденеца да се укрие, като позовавайки се на разпоредбите на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /наричана за краткост Директива 2008/115/ЕО/ и § 1, т. 4в от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ е направил извод, че такава опасност е налице, доколкото при съвкупната преценка на фактическите данни, може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената му принудителна мярка. Предвид изложеното, необосновани са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява чужденецът да избягва или да възпрепятства процеса на извеждане, респективно да е налице опасност лицето да се укрие.
При така извършената преценка от административния орган за наличието на хипотезата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ се явява законосъобразно настаняването да продължи до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо чужденеца принудителна административна мярка, което обстоятелство обосновава приложението на ал. 8 на чл. 44 от ЗЧРБ. Това е така, защото фактическите констатации на органа водят до извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ.
По отношение на обективната невъзможност в настоящия случай да се приложат обезпечителните мерки по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, е необходимо да се посочи следното:
С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.
По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на приложената мярка за връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането трябва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ.
В случая правилно административният орган е установил, че не е налице възможност спрямо чужденеца да бъдат приложени предвидените в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ обезпечителни мерки, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 72, ал. 5 от ППЗЧРБ и лицето не разполага с парични средства, поради което не може да внесе лично или чрез трето лице парична гаранция. Действително, към първоначалната жалба е представена декларация от Н.Г, с която декларира, че до изпълнение на наложената ПАМ ще осигурява издръжка на чужденеца, но този документ не покрива изискванията на чл. 72, ал. 5, изр. първо от ППЗЧРБ, тъй като към него не са приложени доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от минималната работна заплата за страната. Същевременно по делото не са представени доказателства, от които да е видно на чужденеца да е осигурено жилище за пребиваване. Ето защо е правилна преценката на административния орган, че срокът на принудителното задържане следва да бъде продължен, с оглед невъзможността за прилагане на обезпечителни мерки и предвид липсата на адрес за пребиваване на чужденеца, парични средства за внасяне на гаранция и отказа на лицето да съдейства независимо, че притежава валиден документ за пътуване. Като необосновани се възприемат изводите на първостепенния съд в обратната насока, доколкото всички преценени от административния орган обстоятелства се извеждат в необходимата пълнота от доказателствения материал.
Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи още две обстоятелства. Първото от тях е във връзка с предоставените данни за насрочени и впоследствие отменени съвместни операции за обратно връщане на незаконно пребиваващи на територията на ЕС граждани на Нигерия, организирани от Р. А, което налага извода, че компетентните органи са предприели всички необходими и възможни действия за връщане на чужденеца до страната на произход. В този смисъл Дирекция „Миграция“ е положила дължимите разумни усилия за извеждане на чужденеца, които с оглед пандемията от COVID-19 не са довели до изпълнение на наложената принудителна административна мярка по независещи от органа причини в първоначално определения срок за продължително настаняване. Второто е, че от приложената към касационната жалба разпечатка от информационните масиви на МВР /справка за пътуване на лице – чужд гражданин/ е видно, че наложената принудителна административна мярка „връщане до страна на произход“ е изпълнена на 11.11.2020 г. Посоченото обстоятелство, обаче, не води до отпадане на правния интерес за И. Ониекачи от оспорване на заповедта за продължаване на срока на принудителното му задържане, тъй като касае упражняване на правото му да потърси обезщетение.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8, изр. първо от ЗЧРБ и чл. 15, § 5 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е незаконосъобразен се преценява като неправилен и като постановен в нарушение на материалния закон. По тази съображения съдът следва да отмени обжалваното решение и да отхвърли като неоснователна жалбата срещу Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г. на директора на Дирекция „Миграция” – МВР, издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ.
При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6019/03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 8663/2020 г. по описа на Административен съд – София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Ониекачи, гражданин на Ф. Р. Н срещу Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г. на директора на Дирекция „Миграция” – МВР.
О. Б. У. искането на И. Ониекачи, чрез адвокат В.И, за присъждане на разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция „Миграция” при МВР, чрез юрисконсулт В.Ч, против решение № 6019/03.11.2020 г. по адм. дело № 8663/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменена, като незаконосъобразна Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г. на директора на Дирекция „Миграция” в Столичната дирекция на вътрешните работи за продължаване на принудителното настаняване на И. Ониекачи, гражданин на Ф. Р. Н в специален дом за временно настаняване на чужденци до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, но не повече от 6 месеца, считано от 19 август 2020 г., но не по-късно от 19.02.2021 г. Прави възражения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна – И. Ониекачи изразява чрез адвокат В.И писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че оспорената заповед е издадена в законоустановената писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, както и обстоятелствата по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съставляващи фактически основания за издаването й. Счита, че в случая е налице опасност от укриване по чл. 44, ал. 6, пр. 3 от ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1, б. „а“ от Директива 2008/158ЕО.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Ониекачи, чрез адвокат В.И, против Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г. на директора на Дирекция „Миграция” – МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/, считано от 19.08.2020 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, но не по-късно от 19.02.2021 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност, поради наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, които са подробно мотивирани. За установяване на твърдените в жалбата обстоятелства са приложени 2 броя молби, ведно с декларация по чл. 72, ал. 5 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ППЗЧРБ/, както и разпечатка от електронна медия относно информация за заразени с COVID-19 настанени лица в СДВНЧ – Бусманци.
Към делото е приложена в цялост административната преписка, като въз основа на писмените доказателства в нея, съдът е изложил приетите за установени факти в тяхната хронологична последователност:
1. На 19.02.2020 г. от началника на отдел „Миграция“ – СДВР е издадена Заповед УРИ № 5392 ПАМ – 52/19.02.2020 г., с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ на И. Ониекачи е наложена принудителна административна мярка – връщане до страна на произход. Административният орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта.
2. На същата дата същият административен орган е издал втора Заповед УРИ № 5392 ПАМ-53/19.02.2020 г., с която на основание предходната заповед и чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, е настанил принудително чужденеца в СДВНЧ – София при дирекция „Миграция“ за срок не повече от 6 месеца от датата на фактическото настаняване.
Двете заповеди са издадени при съобразяване на мотивите изложени в докладна записка рег. № 5392р-95/19.02.2020 г. по описа на отдел „Миграция – СДВР и във връзка с обстоятелството, че по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила по Закон за убежището на бежанците с решение № УП ОК6/12.07.2018 г., издадено от ДАБ-МС.
3. На 11.08.2020 г. е издадена оспорената Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г., с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, но не по-късно от 19.02.2021 г. Самата заповед не съдържа мотиви, но те могат да се изведат от предложение peг. № 5364р- 13915/11.08.2020 г. на началника на отдел ПНМ-ДМ до директора на дирекция „Миграция“ – МВР. Според административния орган по отношение на чужденеца не могат да бъдат приложени обезпечителните мерки, посочени в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ. Изложени са фактически обстоятелства, сочещи на хипотезата на чл. 44, ал. 6 от закона, тъй като чужденецът е заявил, че не желае да се завърне в Нигерия, както и че не разполага с финансови средства да се издържа, поради което е направен извод за наличие на опасност от укриването му.
Административният орган е постановил заповедта за продължаване на принудителното настаняване на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ. За да издаде оспорената заповед, директорът на Дирекция „Миграция” е изследвал релевантните за приложението на ал. 6 обстоятелства, а именно дали чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. В предложението с peг. № 5364р- 13915/11.08.2020 г. изрично е посочено, че И. Ониекачи отказва да се завърне в страната си по произход и заявява намеренията си за преминаване към страна от З.Е.С е посочено, че чужденецът притежава валиден документ за пътуване, но отказва да съдейства на органите отговорни за връщането му до Ф. Р.Н.И сочи, че е налице първата предпоставка на разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, а именно чужденецът да възпрепятства изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ. В продължение на мотивите в предложение с peг. № 5364р- 13915/11.08.2020 г. е изложено и че И. Ониекачи, в рамките на проведената беседа във връзка с образуваното административно производство по издаване на оспорената заповед, отново е декларирал нежеланието си да се завърне в Нигерия, както и че не разполага с финансови средства да се издържа. Административният орган е изследвал подробно наличието на опасност чужденеца да се укрие, като позовавайки се на разпоредбите на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /наричана за краткост Директива 2008/115/ЕО/ и § 1, т. 4в от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ е направил извод, че такава опасност е налице, доколкото при съвкупната преценка на фактическите данни, може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената му принудителна мярка. Предвид изложеното, необосновани са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява чужденецът да избягва или да възпрепятства процеса на извеждане, респективно да е налице опасност лицето да се укрие.
При така извършената преценка от административния орган за наличието на хипотезата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ се явява законосъобразно настаняването да продължи до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо чужденеца принудителна административна мярка, което обстоятелство обосновава приложението на ал. 8 на чл. 44 от ЗЧРБ. Това е така, защото фактическите констатации на органа водят до извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ.
По отношение на обективната невъзможност в настоящия случай да се приложат обезпечителните мерки по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, е необходимо да се посочи следното:
С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.
По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на приложената мярка за връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането трябва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ.
В случая правилно административният орган е установил, че не е налице възможност спрямо чужденеца да бъдат приложени предвидените в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ обезпечителни мерки, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 72, ал. 5 от ППЗЧРБ и лицето не разполага с парични средства, поради което не може да внесе лично или чрез трето лице парична гаранция. Действително, към първоначалната жалба е представена декларация от Н.Г, с която декларира, че до изпълнение на наложената ПАМ ще осигурява издръжка на чужденеца, но този документ не покрива изискванията на чл. 72, ал. 5, изр. първо от ППЗЧРБ, тъй като към него не са приложени доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от минималната работна заплата за страната. Същевременно по делото не са представени доказателства, от които да е видно на чужденеца да е осигурено жилище за пребиваване. Ето защо е правилна преценката на административния орган, че срокът на принудителното задържане следва да бъде продължен, с оглед невъзможността за прилагане на обезпечителни мерки и предвид липсата на адрес за пребиваване на чужденеца, парични средства за внасяне на гаранция и отказа на лицето да съдейства независимо, че притежава валиден документ за пътуване. Като необосновани се възприемат изводите на първостепенния съд в обратната насока, доколкото всички преценени от административния орган обстоятелства се извеждат в необходимата пълнота от доказателствения материал.
Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи още две обстоятелства. Първото от тях е във връзка с предоставените данни за насрочени и впоследствие отменени съвместни операции за обратно връщане на незаконно пребиваващи на територията на ЕС граждани на Нигерия, организирани от Р. А, което налага извода, че компетентните органи са предприели всички необходими и възможни действия за връщане на чужденеца до страната на произход. В този смисъл Дирекция „Миграция“ е положила дължимите разумни усилия за извеждане на чужденеца, които с оглед пандемията от COVID-19 не са довели до изпълнение на наложената принудителна административна мярка по независещи от органа причини в първоначално определения срок за продължително настаняване. Второто е, че от приложената към касационната жалба разпечатка от информационните масиви на МВР /справка за пътуване на лице – чужд гражданин/ е видно, че наложената принудителна административна мярка „връщане до страна на произход“ е изпълнена на 11.11.2020 г. Посоченото обстоятелство, обаче, не води до отпадане на правния интерес за И. Ониекачи от оспорване на заповедта за продължаване на срока на принудителното му задържане, тъй като касае упражняване на правото му да потърси обезщетение.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8, изр. първо от ЗЧРБ и чл. 15, § 5 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е незаконосъобразен се преценява като неправилен и като постановен в нарушение на материалния закон. По тази съображения съдът следва да отмени обжалваното решение и да отхвърли като неоснователна жалбата срещу Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г. на директора на Дирекция „Миграция” – МВР, издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ.
При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6019/03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 8663/2020 г. по описа на Административен съд – София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Ониекачи, гражданин на Ф. Р. Н срещу Заповед № 5364з-1301/11.08.2020 г. на директора на Дирекция „Миграция” – МВР.
О. Б. У. искането на И. Ониекачи, чрез адвокат В.И, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.