Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против частта от решение № 1535 от 14.08.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2185/2019 г., с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004805-091-001/07.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в оспорената и потвърдена негова част с решение № 341/03.06.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив., поправено с решение от 13.06.2019 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 652 лв.

С доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорената му част поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Иска намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на противната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК.

Ответникът по касационната жалба – Т.П, ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. П., [улица] – оспорва същата чрез пълномощника си адв.. Б по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд в обжалваната му част, както и да му бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба...