Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция"-МВР, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт В.Т, срещу решение № 6414/16.11.2020 г. постановено по адм. дело № 9244/2020 г. на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав, с което е отменен като незаконосъобразен негов отказ № 5364р-14471/19.08.2020 г. за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б, на М. Ел Казак, [дата на раждане] в Обединените арабски емирства. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М. Ел Казак, в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат В.И, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Ел Казак, подадена срещу отказ № 5364р-14471/19.08.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция"-МВР за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б. В съответствие с представените доказателства е констатирано, че на 24.02.2020 г. чужденецът е подал заявление за предоставяне на статут, към което е приложил копие от удостоверение за раждане, издадено от Посолството на Д. П в Р. Б, копие от паспорт, издаден от Ливанската република, с отразено в него гражданство - "палестинец", копие от студентска лична карта и уверение от Минно-геоложки университет "Св. И. Р"-гр. С.. Установено е, че лицето е родено в гр. Д., Обединени арабски емирства, от майка ливанка и баща, роден в Палестина. Чужденецът е влязъл в Р. Б през май 2013 г., с ливанския паспорт и му е предоставено право на продължително пребиваване на основание чл. 24в от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), валидно до 04.08.2020 г. При разглеждане на подаденото заявление за предоставяне на статут, административният орган е счел, че чужденецът не отговаря на изискванията на ЗЧРБ и Правилник за неговото прилагане, относно предоставянето на статут на лице без гражданство, тъй като е гражданин на Палестина, при което и на основание чл. 21д, т. 2 ЗЧРБ, издал оспорения отказ. За да го отмени като незаконосъобразен, Административен съд-София град е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и противоречие с неговата цел. Позовал се е на представена по делото, нота от Посолството на Д. П в Р. Б, според която палестинско гражданство получават само палестинците, живеещи на окупираните през 1967 г. палестински територии, както и на родените им извън Палестина деца, на които израелските окупационни служби се съгласят да издадат идентификационен номер. Съдът е посочил, че в представеното удостоверение за раждане изрично е записано, че Ел Казак е палестинец без гражданство, при което достигнал до извода, че за чужденеца не съществува правна възможност за признаване на палестинско гражданство.

Постановеното решение е неправилно, поради допуснато при постановяването му противоречие с приложимия материален закон. Съгласно чл. 21б, ал. 1 ЗЧРБ, статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Разпоредбата е в съответствие с ратифицираната от Р. Б, Конвенция за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28.09.1954 г. В чл. 1, § 2 от Конвенцията са посочени изключенията по отношение на които този акт не се прилага, а именно: лица, които в момента получават от други органи или организации на ООН, с изключение на Върховния комисариат на бежанците, защита или помощ за времето, през което получават такава помощ, както и по отношение на лицата, които компетентните органи на страната, в която те пребивават, признават правата и задълженията, свързани с гражданството на тази страна. Безспорно по делото е, че чужденецът е роден в гр. Д., а от удостоверението му за раждане, издадено от Посолството на Д. П в София, е видно, че майка му е родена в гр. Б., Ливан, а баща му - в гр. Х., Палестина. Установено е също, че Ел Казак е влязъл легално в България, с валиден ливански паспорт и положена в него виза. При тези данни, спорно по делото е дали чужденецът попада в хипотезата на чл. 1, § 1 от Конвенцията, а именно - че е лице без гражданство. Липсата на издаден документ за гражданство от Палестина не прави автоматично това лице, такова без гражданство. От друга страна Ел Казак не е предприел и не е осъществил действия за изясняване на своя статут, нито е направил необходимите запитвания до Посолството на Палестина в София за получаване на гражданство. В писмения си отговор ответникът по касация е посочил, че в процедурата за предоставяне на статут на лице без гражданство, тежестта на доказване е споделена, като кандидатът и служителят трябва да си сътрудничат за осигуряване на доказателства и установяване на фактите, но по преписката липсва информация чужденецът да е предприел мерки за получаване на гражданство или че е представил категорични данни за липсата на такова. При това, административният орган е извършил пълен анализ на фактите за предоставяне на статут на лице без гражданство, като ясно е посочил, че Ел Казак не попада в хипотезата на чл. 1 от Конвенцията, тъй като не е предприел никакви действия за да уреди правния си статут като гражданин на Палестина. По делото липсват и доказателства дали същият не е придобил гражданство на Ливан или на ОАЕ, с оглед раждането на майка му в Ливан и неговото - в Дубай. Безспорно е, че лицето притежава ливански паспорт, валиден до 31.01.2024 г., с положена в него българска виза, издадена в Бейрут, който макар да сочи, че лицето е с гражданство "палестинец", удостоверява самоличността му и му предоставя право на пътуване, като подлежи на преиздаване. Това се потвърждава и от представената от Посолството на Пакистан нота, в която е отразено, че палестинските бежанци получават документи за апатриди - "Документ за пътуване на палестински бежанци", издавани от държавите, в които те живеят, и които подлежат на периодично подновяване, по аналогия с документите за самоличност на гражданите на съответната страна, без да им предоставят нейното гражданство. В тази връзка, дори да се приеме, че Ел Казак е лице без гражданство, то съгласно чл. 12 от Конвенцията, личният му статут се определя от закона на страната на неговото постоянно местожителство или ако няма постоянно местожителство - от закона на страната на неговото местопребиваване, в случая Ливанската република, от която има издаден документ за пътуване. При това, според чл. 28 от Конвенцията, договарящите се държави се задължават да издават на лицата без гражданство, временно пребиваващи на законно основание на тяхна територия, документи за пътуване извън тяхна територия, какъвто Ел Казак притежава, т. е. не е лице без документ за самоличност и не му е ограничено правото на пътуване, доколкото издаденият ливански паспорт му предоставя същите права, като документите, издавани по Конвенцията. Следва да се съобрази, че обхватът на Конвенцията не се определя от това дали съответното лице притежава гражданство, което му дава възможност ефективно да упражнява правата си, а се определя от това дали то изобщо притежава гражданство. В случая това обстоятелство не е установено по несъмнен начин в административното производство от заявителя, който, както вече бе посочено по-горе, не е предприел действия в тази насока, в т. ч. липсват данни да е направил съответно искане да се завърне в Палестина и да му бъдат издадени документи за самоличност, нито е доказал, че не е, и не може да бъде гражданин на Ливан - по произход от майка си, или на ОАЕ - по месторождение. Издаването на паспорт от друга държава, различна от тази, в която лицето е родено, обуславя извод за връзка и с другата държава. Наред с горното, следва да се отбележи, че твърденията на ответника по касация, че към този момент Палестина не е суверенна и независима държава, е неотносимо към наличието или липсата на гражданство. Бездействието на чужденеца не го прави автоматично лице без гражданство по смисъла на Конвенцията, на което да следва да бъде предоставен статут. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил процесния отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъзе отменено, а спорът - да бъде решен по същество, с отхвърляне на подадената жалба.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати 100 лв за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6414/16.11.2020 г. по адм. дело № 9244/2020 г. на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от М. Ел Казак срещу отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б рег.№ 5364р-14471/19.08.2020 г., издаден от директора на Дирекция "Миграция"-МВР.

ОСЪЖДА М. Ел Казак, [дата на раждане] в Обединените арабски емирства, да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Решението е окончателно.