Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от началник отдел "О"АД, гр. С. на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 420-0347890 от 21.08.2019 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че извършеното нарушение е безспорно установено, като същото е отразено в съставения протокол за извършена проверка, чиято доказателствена сила не е оборена в хода на съдебното производство. Твърди, че установеното нарушение затруднява упражняването на текущ фискален контрол и води до непроследимост на паричните потоци на търговеца. Излага доводи, че срокът на приложената принудителна административна мярка е определен законосъобразно, като по същество претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът – „АТМ 98“ АД, чрез процесуалния си представител адв.. Б, с писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред АССГ е била ЗНПАМ № ФК- 420-0347890 от 21.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено запечатването на търговски обект – хотел-ресторант, находящ се в гр. А., ул. „Преображенска“ № 7, стопанисван от „АТМ 98“ АД и е забранен достъпа до него за срок от 5 дни.
За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че незаконосъобразно е определен срока на принудителната административна мярка. От фактическа страна е установил, че при извършената от органите по приходите проверка на 17.08.2019 г. в обекта не се съхранява свидетелство за регистрация на фискалното устройство. Констатирано е, че дружеството няма други нарушения. При проверката е съставен Протокол серия АА № 0347890/17.08.2019 г.
В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че не споделя изложените от органа по приходите доводи относно продължителността на срока. Прието е, че в случая липсва установена логическа връзка между извършеното нарушение и твърдяните негативни последици за фиска, изразяващи се в липса на отчетност и отклонение от данъчно облагане. Нарушението, за което е приложената принудителната административна мярка е формално по своя характер и не предвижда настъпването на каквито и да били негативни последици за фиска. Обоснован е извод, че мотивите за определяне на срока са в противоречие с констатациите, обективирани в протокола за извършена проверка, според който продажбите в обекта се отчитат, тъй като при извършена контролна покупка на обща стойност 4, 50 лв. е издаден фискален бон, а установената касова наличност съответства на отчетената от фискалното устройство. В тази връзка е съдът е приел, че липсата на конкретни фактически основания за определяне на срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и основание за неговата незаконосъобразност.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС/ в приложимата редакция/ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г.") за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е предвидено задължение да съхранява в търговския обект свидетелството за регстрация на фискалното устройство.
В конкретния случай е установено, че на 17.08.2019 г. при извършената му проверка „АТМ 98“ АД не е съхранявало в обекта свидетелство за регистрация на ФУ. Действително, неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС в приложимата редакция /понастоящем отменен/, но относно продължителността на срока за запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. В тази връзка първостепенният съд правилно е приел, че срокът на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Съображенията, че неизпълнението на задължение за съхранение на свидетелството за регистрация на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта, вида му и има ли изградена връзка с НАП, са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка., в който са отразени индивидуализиращите данни на ФУ в обекта. Видно от данните в съставения ПИП, при проверката е описано съответното фискално устройство / на л. 14 от делото/, като изрично е констатирано, че не е установена разлика между изведения дневен отчет от ФУ и изпратените данни до НАП, нито е установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност. Обстоятелствата, че дружеството има непогасени публични задължения, както и размерът на декларираните от него финансови резултати за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не могат да бъдат основание за налагане на процесната ПАМ, и респективно, да служат за мотиви на оспорената заповед. Изложените от издателя на акта доводи за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално, а липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. В допълнение следва да посочи, че считано от 12.12.2020 г. нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС е отменена.
Като е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалваната заповед и я е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани от ответника по касация.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3778 от 10.07.2020 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 10602/2019 г. Решението не подлежи на обжалване.