Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк.. С, против решение № 3512 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 11160/2019 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици.

Ответникът С.Т, чрез адв.. Н, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като правилно, обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РА-29-07/28.08.2019г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 178, ал. 4 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж: „Промяна предназначението на апартамент № 1 в козметичен салон“, находящ се на втори етаж в жилищна сграда, разположена в УПИ ХI, кв. 29, местност „ГГЦ-зона Г14“ по плана на гр. С.. След обсъждане на събраните в производството доказателства, вкл. приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, е прието за безспорно установено, че процесния обект не се ползва в нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ във вр. с § 1, т. 41 от ДР на ЗУТ - в обекта няма извършени промени в разпределението спрямо проекта от 07.07.1978г., както и в предназначението – за жилище. Обектът се ползва за жилище и няма данни за извършено преустройство, при което да е променено предназначението на апартамент № 1 в козметичен салон.

Така постановеното решение е обосновано и изцяло съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка и приложимия материалноправен режим по ЗУТ.

Констатациите, залегнали в Констативен акт № РОБ18-ТК00-14/21.01.2019г. и в мотивите на процесната заповед са изцяло оборени от събраните по делото доказателства, сочещи категорично, че не е налице промяна в предназначението на апартамент № 1, който се ползва за жилищни нужди и в съответствие със строителните книжа от 1939г. ,1972г. и 1978г. Разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, визирана изрично в процесната заповед, обвързва преценката за ползване "не по предназначението" с предназначението, залегнало в издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Както правилно е приел административният съд, не са налице фактическите и материалноправните предпоставки по чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗУТ за издаване на оспорения индивидуален административен акт, което води до неговата незаконосъобразност.

Правилен е и извода за валидност на процесната заповед, тъй като предмет на забраната за ползване е конкретен самостоятелен обект в сграда от четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответницата, какаторът дължи реално направените пред касационната инстанция разноски в размер на 550лв по представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3512 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 11160/2019 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на С.Т, [ЕГН] сумата 550лв /петстотин и петдесет лева/,разноски. Решението е окончателно. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк.. С, против решение № 3512 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 11160/2019 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици.

Ответникът С.Т, чрез адв.. Н, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като правилно, обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РА-29-07/28.08.2019г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 178, ал. 4 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж: „Промяна предназначението на апартамент № 1 в козметичен салон“, находящ се на втори етаж в жилищна сграда, разположена в УПИ ХI, кв. 29, местност „ГГЦ-зона Г14“ по плана на гр. С.. След обсъждане на събраните в производството доказателства, вкл. приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, е прието за безспорно установено, че процесния обект не се ползва в нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ във вр. с § 1, т. 41 от ДР на ЗУТ - в обекта няма извършени промени в разпределението спрямо проекта от 07.07.1978г., както и в предназначението – за жилище. Обектът се ползва за жилище и няма данни за извършено преустройство, при което да е променено предназначението на апартамент № 1 в козметичен салон.

Така постановеното решение е обосновано и изцяло съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка и приложимия материалноправен режим по ЗУТ.

Констатациите, залегнали в Констативен акт № РОБ18-ТК00-14/21.01.2019г. и в мотивите на процесната заповед са изцяло оборени от събраните по делото доказателства, сочещи категорично, че не е налице промяна в предназначението на апартамент № 1, който се ползва за жилищни нужди и в съответствие със строителните книжа от 1939г. ,1972г. и 1978г. Разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, визирана изрично в процесната заповед, обвързва преценката за ползване "не по предназначението" с предназначението, залегнало в издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Както правилно е приел административният съд, не са налице фактическите и материалноправните предпоставки по чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗУТ за издаване на оспорения индивидуален административен акт, което води до неговата незаконосъобразност.

Правилен е и извода за валидност на процесната заповед, тъй като предмет на забраната за ползване е конкретен самостоятелен обект в сграда от четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответницата, какаторът дължи реално направените пред касационната инстанция разноски в размер на 550лв по представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3512 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 11160/2019 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на С.Т, [ЕГН] сумата 550лв /петстотин и петдесет лева/,разноски.

Решението е окончателно.