Е Ш Е Н И Е

305

София,

01 юли 2009 г.

ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б,

първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и

девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

К. К.

при секретар: Р. В

и в присъствието на прокурора Я. Г

изслуша докладваното от съдията Р. К

н. дело № 287/2009 година

В срока по чл. 421, ал. 1 НПК и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Главният прокурор на Р. Б е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение от 18.12.2008 г., постановено по НОХД № 315/08 г. от Окръжен съд – гр. Б., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице Д. Л. Я. в качеството му на обвиняем при изрично изразено от него разбиране на клаузите и съответно съгласие с тях.

В искането се твърди, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

В съдебното заседание искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура.

Осъденият Я., лично и чрез процесуален представител, счита искането за неоснователно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

І. С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият Д. Л. Я. се е признал за виновен в това, че на 11.12.2007 г., нарушавайки правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДП, причинил по непредпазливост смъртта на Б. И. Ф. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години при условията на чл. 66 от НК. На основание чл. 343г от НК Я. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година.

ІІ. Искането за възобновяване е неоснователно.

Производството по делото е приключило със споразумение, внесено в съда за разглеждане от прокурора. Предложеното споразумение (включително и след корекцията) е съдържало отговори на всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК, а преценката на съда, довела до одобряването му по чл. 382, ал. 7 от НПК, е направена в съответствие с данните по делото.

Върховният касационен съд не споделя доводите, че с приложението на условното осъждане няма да се постигнат целите на специалната и генерална превенции, визирани в чл. 36 от НК.

Нецелесъобразността на условното осъждане се поддържа с доводи за висока степен на укоримост на поведението на осъдения като водач на МПС.

От досието на Я., като водач на МПС, не може да се направи извод за демонстративно, грубо и продължително незачитане на правилата за движение. Наказването му, два пъти за нарушения по ЗДП, не го очертава като редовен нарушител. Затова, поддържаната в искането (въз основа на тези две санкционирания по административен ред) завишена опасност на осъдения като водач не може да бъде основен аргумент за невъзможността той да бъде поправен и чрез условното осъждане.

Няма съмнение, че е деянието има тежък резултат, но то е непредпазливо и е изолирана проява в живота на осъдения. В материалите по делото не се констатират данни, които да носят негативна характеристика на личността му. Още на досъдебното производство осъдения е заявил разкаянието си, демонстрирал е критичното си отношение към извършеното, активно е участвал в набирането на средства за лечение на пострадалия – виж л. 117 и сл. от досието на досъдебното производство, което ясно сочи, че превъзпитателният процес спрямо него вече е започнал.

Прилагането на условното осъждане не противоречи и на генералната превенция.

Необходимостта от по-интензивна обществена реакция към този вид деяния, така както се поддържа в искането за възобновяване, не може да има решаващо значение при индивидуализация на наказанието по отношение начина на изтърпяване. Обемът на наказателна принуда, приложена по отношение на конкретния извършител, трябва да е съответна на неговата и на деянието обществена опасност, за да бъде справедлива, а само справедливата санкция може да въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.

ІІІ. По делото е постъпило писмено становище от Д. Б. Ф. и И. Х. Ф., родители на пострадалия, чрез адвокати Л.Г и М. Х.

По повод това, следва да се отбележи, че производството по глава 33 от НПК е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, като правомощие за иницииране на процедурата е предоставено на посочените в чл. 420, ал. 1 от НПК прокурори, а в чл. 420, ал. 2 и чл. 423, ал. 1 от НПК, такова право е предоставено на осъдения. С оглед на това, заявените оспорвания в писменото становище не могат да бъдат съобразявани в това производство.

По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

РЕШИ:

О. Б. У искането на Главния прокурор на Р. Б за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение от 18.12.2008 г., постановено по НОХД № 315/08 г. от Окръжен съд – гр. Б., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице Д. Л. Я. в качеството му на обвиняем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.