1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 63

гр. София, 02.03.2022 г..

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 580 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е касационна жалба от „Флорс“ ЕООД срещу решение № 236 от 09.11.2020 г. по гр. д. 478/20 г. Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 316 от 07.02.2020 г. г. по гр. д. 4303/19 г. по описа на Пернишки районен съд за отхвърляне на иска на жалбоподателя срещу община Перник с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че община Перник дължи сумата от 17 099, 15 лв сума главница по неизпълнени задължения по фактури, както и сумата от 5 211, 14 лв.

Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на жалбоподателя на 23.11.2020 г. Касационната жалба е постъпила в съда на 23.12.2020 г.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени допустимостта й.

Законодателят в посочената норма е ограничил обжалването с касационна жалба на въззивни решения когато са постановени по искове, чиято цена е под 5000 лв за гражданските дела и под 20 000 лв за търговските дела. Следователно от значение е каква е цената на иска, а съответно за този извод и какъв е видът на делото, гражданско или търговско.

Видно от исковата молба и съдебното решение, че предмет на делото са исковете на „Флорс“ ЕООД да бъде установено, че му се дължи възнаграждение по издадени фактури, на основание сключен между страните Договор № 37-3/20.05.2011 г. за обществена поръчка за извършване на услуга по поддържане на озеленени площи (общинска собственост) на територията на [населено място] – район III-[жк]и кв. „Тева с, възложител община Перник, както и да бъде установено, че се дължи обезщетение за забава за неизпълнение на паричното задължение по всяка издадена фактура в общ размер от 5 211, 44 лв.

Делото е търговско по своя характер, тъй като е относно правоотношение, основано на търговска сделка, договор за извършване на услуга. Този договор е и договор за обществена поръчка.

Цената на исковете се определя съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК от стойността на вземанията. В случая при обективно съединените искове, цената им е 17 099, 15 лв – неизплатено задължение за заплащане възнаграждение и сумата от 5 211, 44 лв - обезщетение за неизпълнение на парично задължение.

Подсъдността на делото е била на районен съд. Но въпреки че не може да се определи като търговско делото, тъй като не е търговски спор, на основание чл. 365, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради подсъдността на иска с оглед неговата цена, то делото може да бъде определено като търговско поради това, че една от страните е търговец и сделката е търговска на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ и е налице възлагане на извършване на услуга по реда на ЗОП.

С оглед посоченото, следва да се приеме, че делото е търговско е цената на предявените искове е под 20 000 лв. Цената на всеки отделен иск е от значение, а не цената на сбора от всички искове. С оглед изложеното и на основание чл. 280, ал. 3 , т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че касационното обжалване е недопустимо.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Флорс“ ЕООД срещу решение № 236 от 09.11.2020 г. по гр. д. 478/20 г. Окръжен съд – Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. 580/21 г. по описа на Върховния касационен съд, I ТО.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: