О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 84

София, 28.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и втори февруари пред две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря …………….……………………………………………. и с участието на прокурора……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. т. дело № 313 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, като същото се развива едностранно.

Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 23206 от 20.ХІІ.2021 г.) на К. Ю. Н. от [населено място], [община], обл. Враца, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3077 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 22.ХІ.2021 г. постановено по ч. гр. дело № 3417/2021 г., с което е била оставена без уважение нейната частна въззивна жалба срещу първоинстанционното определение № 90/1.Х.2021 г. на Врачанския ОС по т. д. № 119/2021 г.: за връщане – на основание чл. 129, ал. 3 ГПК - на исковата й молба (вх. № 403/5.V.2021 г.) срещу ответното застрахователно дружество „Б. И. АД-София с предмет пряк осъдителен иск за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 10.02.2021 г., в размер на претендираната сума от 26 000 лева и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на отказа на застрахователя, а именно 22 март 2021 г.

Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, настоящата частна касаторка претендира отменяването му, както и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за освобождаването й от заплащане на държавна такса и разноски в хипотезата по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, като в резултат делото бъдело върнато на същия състав на първостепенния съд: „за продължаване на съдопроизводствените действия“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата жалба, подателката й обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

„Кои лица имат право да искат от гражданския съд освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски при искове за вреди от непозволено увреждане, за което е налице влязла в сила присъда – само лицата, посочени като пострадали в акта на наказателния съд и чиито увреждания са съставомерни или и всички други лица, пострадали от същото престъпление, за което има постановена присъда, но чиито вреди поради характера и обема си не са съставомерни за наказателния закон?“

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт по чл. 129, ал. 3 ГПК, настоящата частна касационна жалба на К. Ю. Н. от [населено място], [община], обл. Враца, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

При потвърждаване на определението на първостепенния съд по чл. 129, ал. 3 ГПК съставът на въззивния съд се е ангажирал със становище, че ищцата Кр. Н. /настоящ частен касатор/ би могла да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски по прекия си иск срещу застрахователя в релевираната от нея хипотеза по т. 4 на чл. 83, ал. 1 ГПК, но само ако вредите, по повод на които тя е претендирала присъждането на застрахователно обезщетение по прекратеното т. д. № 119/2021 г. по описа на Врачанския ОС, „са елемент от фактическия състав на престъплението, установено с влязлото в сила споразумение срещу виновния водач Й.“. Доколкото последният в конкретния случай не е се признал за виновен в извършването на престъпление, от което да са произлезли съставомерни вреди за ищцата, а за престъпление, в резултат от което са причинени вреди на трето лице, различно от нея, то САС е изключил приложимостта на съдопроизводственото правило на чл. 84, ал. 1, т. 4 ГПК.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият формулиран от настоящата частна касаторка „процесуалноправен“ въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й сe явява такъв досежно правилността на атакуваното въззивно определение /т. е. въпрос, на който въззивният съд е дал отрицателен отговор/. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от частната касаторка Н. допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. т. 3 на същия законов текст.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3077 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 22.ХІ.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 3417/2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2