О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 142

Гр.София, 28.02.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3532 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Русенски университет /РУ/ „А. К. срещу решение №.94/10.05.21 по г. д.№.115/21 на ОС Русе – с което, след отмяна на реш.№.260035/19.01.21 по г. д.№.4892/20 на РС Русе, предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ са уважени.

Ответникът по касационната жалба С. В. К. я оспорва; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор №.0070/18.12.14 между страните е възникнало трудово правоотношение, като С. К. е назначен за „главен асистент, висше училище“ на половин щатна бройка в катедра „Европеистика“ към Факултет „Бизнес и мениджмънт“ с място на работа катедра „Европеистика“ със срок на договора „до заемане на длъжността въз основа на конкурс, но не по-късно от 1.01.16 на пълно работно време „до 20 часа седмично“; с допълнително споразумение №.0119/15.04.15 договорът е станал безсрочен и трудовото възнаграждение е увеличено при запазване на всички останали характеристики; с допълнително споразумение от 1.07.19 е налице промяна в заеманата длъжност-„главен асистент в отдел ФМБ катедра “Европеистика и международни отношения“ и в работното време /на 4 часа непълно работно време/, увеличено е основното възнаграждение и договорът е безсрочен. На 1.10.20 на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 15дни, а със Заповед №.56/25.09.20 на основание чл. 334 чл. 1 КТ, считано от 1.01.20, трудовият му договор е прекратен /като причина е вписано отправено писмено предизвестие от работодателя/. Същевременно в периода от 8.11.12 до 7.11.19 ищецът е имал сключен договор с О. Р. за длъжността заместник-кмет.

От правна страна съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 111 КТ /съгласно която работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение/ и пар. 1 т. 12 ДР КТ /в който е дадена дефиниция на понятието основно трудово правоотношение-което е всяко трудово правоотношение, което, независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд/ и е намерил, че сключения с РУ “А. К. трудов договор от 18.12.14 за половин щатна длъжност и при работно време до 20ч. седмично се явява трудов договор с друг работодателя по време на основното трудово правоотношение, възникнало с О. Р. – т. е. този договор е за външно съвместителство. Посочил е, че характеристиките на последния са дадени в закона и обстоятелството, че в него и допълнителните споразумения не се сочи, че е такъв за външно съвместителство, не го превръща в основен трудов договор – още повече, че няма как един работник или служител да сключи два основни трудови договора с различни работодатели-първоначалният трудов договор е винаги основен, а сключеният впоследствие - за външно съвместителство. Обстоятелството, че основният трудов договор с О. Р. е бил прекратен на 7.11.19, след което е останал да действа само трудовият договор, сключен с РУ, не превръща договора за допълнителен труд в такъв за „основно трудово правоотношение“. От друга страна, доколкото се касае за освобождаване от длъжност на лице от академичния състав и е приложим режимът на чл. 58 ЗВО, трудовият договор на ищеца би могъл да бъде прекратен само на визираните в чл. 58 ЗВО основания предвид специфичната преподавателска дейност. Те не изключват приложението на общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, визирани в КТ, когато те са осъществени, но нормите на КТ са приложими само когато липсват специални такива в ЗВО. В разглеждания случай, след като е установено, че К. е упражнявал преподавателска дейност, то уволнението му не на основание чл. 58 ЗВО, а на основание чл. 334 КТ, е незаконосъобразно-тъй като специалната норма на ЗВО дерогира общата. При тези обстоятелства искът с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и акцесорните по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ са приети за основателни; възражението на работодателя за прихващане /със сумите 600, 60лв. платено възнаграждение за трудов стаж за периода 1.12.19-1.10.20 и 659, 60лв. трудово възнаграждение, платено за м. 09.20/ е отхвърлено.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „за приложението на специалната норма на чл. 58 ЗВО и произтичащото от това дерогиращо действие на нормата на чл. 344 КТ“ /реш.№.96/14.07.14 по г. д.№.3150/16, ІV ГО, реш. №.1725/7.01.04 по г. д.№.1032/02, ІІІ ГО, реш.№.190/13.02.21 по г. д.№.1205/ 00, ІІІ ГО, реш.№.172/15.01.20 по г. д.№.3852/18, ІІІ ГО, реш.№.29/18.02.21 по г. д.№.2474/20, ІV ГО/; 2. „Прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, сключено с член на академичния състав, може ли законосъобразно да се извърши само на основание чл. 334 ал. 1 КТ с 15-дневно предизвестие от страна на работодателя?“; 3. „Кое от специалните основания по чл. 58 ЗВО изключва общото основание по чл. 334 ал. 1 КТ?“; 4. „Има ли възможност и следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания, каквито не са въведени от ищеца с исковата молба при предявен иск по чл. 344 ал. 1 КТ? Може ли съдът да признае незаконност на уволнението на основание, което не се претендира от ищеца?“ /реш.№.158/1.107.13 по г. д.№.1008/12, ІV ГО, реш.№.459/27.01.21 по г. д.№.1532/10, ІV ГО, реш.№.665/1.11.10 по г. д.№.242/№9, ІV ГО, реш.№.503/5.01.12 по г. д.№.77/11, ІV ГО/; 5. “Има ли възможност въззивният съд служебно да събира доказателства с оглед ограничения характер на въззивното обжалване?“ /ТР 1/13 по тълк. д.№.1/13, ОСГТК/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса относно приложението на нормата на чл. 58 ЗВО. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, по отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в разпоредбите на чл. 58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл. 35 ЗРАСРБ; Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл. 58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност - например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации, при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност, обаче, не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени; както изрично е посочено в чл. 59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ; очевидно трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания - като нормите на КТ са приложими само когато липсват специални норми в ЗНО. Не са необосновани твърденията на касатора за отклонение във връзка с приложението на така формираната практика и наличие на хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С оглед на изложеното по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.

Мотивиран от горното и доколкото жалбоподателят не дължи държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.94/10.05.21 по г. д.№.115/21 на ОС Русе.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: